Симеон Николов: В тази война не може да има победител
Интервю на Десислава АНТОВА, Българска телеграфна агенция
Навършва се една година от началото на войната в Украйна, или на Специалната военна интервенция, както я назовава Русия. Година, която промени фрапантно геополитическата конюнктура в света и сложи на тестване орисите на милиони. Ескалацията на напрежението сред Москва и така наречен групов Запад, подпомагащ Киев, стигна до такава степен, че към този момент е мъчно да се предвижда по кое време и по какъв начин може да има трайно политическо споразумяване на спора. За всичко това приказва СИМЕОН НИКОЛОВ, дълготраен посланик и специалист по интернационална сигурност. > - Една година от войната в Украйна, Вашата оценка и разбор по какъв начин се промени светът?
- Човечеството става очевидец на един геополитически спор след дългогодишни напразни предизвестия за ерозия на интернационалния международен ред и на интернационалното право, улесняващи конфликта сред устрема за световна надмощие на една велика мощ и имперската носталгия на друга велика мощ. Глобалното опълчване мина към силови механизми за смяна на международния ред и извоюване на сфери на доминация и въздействие. Промяната на световната среда на сигурност става сложна. Украйна е началото, а не краят на една по-остра фаза на рецесии на великите сили през XXI век и ще последват повече рецесии като тази, в които се преплитат световни ползи и провокират несъгласия сред обособените центрове и страни. Ще пораждат нови съюзи.
Войните подтикват ново лагерно мислене. Съюзите и партньорствата стартират да наподобяват по-важни. Разделението на демокрации - автокрации не е единственият белег, който характеризира пътя към бъдещия интернационален ред. В отчета на Мюнхенската конференция за сигурност (17-19 февруари) неслучайно се подчертава върху Глобалния юг, тъй като страните от него освен отхвърлят наказания против Русия, само че и интензивно се опълчват на трансатлантическата политика на война в Украйна. Нещо повече - Бразилия и Китай търсят път към договаряния за преустановяване на войната. Формирането на един нов международен ред ще е дълъг и мъчителен развой. Загубеното доверие в интернационалните връзки ще се възвръща много мъчно. Най-близкият интервал, който ни следва, е този на ускорена милитаризация и издигане на труднопреодолими стени, може би за десетилетия. Ако горещата война бъде замразена, то кибервойните и икономическите войни ще продължат още дълго. Ще има нови мигрантски потоци. Търсенето на решение зависи от умеенето да извличаме поучения от личните ни неточности преди развиването на трагичните събития.
- Още след първите месеци стана ясно, че войната няма да е блицкриг. Какво сочат прогнозите и анализите година по-късно?
- След като Путин несъмнено наруши всички вероятни интернационалните правила с нахлуването в Украйна, политическите наблюдаващи не отидоха по-далеч от това да припомнят, че войната тлееше още от 2014 година, нито признаха, че са проспали признаците за идна война, даже когато, както съветската, по този начин и украинската страна бяха към този момент съсредоточили свои военни формирования в района, а артилерийският обстрел над Донбас се усили от няколкостотин до 3400 дневно. В обстановка към този момент на гореща война е доста мъчно да се отхвърли дебелата пелена на дезинформацията. Наложени бяха неправилни показа за ставащото в реалност. Поради това значително се правеха и неточни, и от време на време нелогични заключения за планове и цели на воюващите. Така, да вземем за пример, бе наложена версията за опит за завладяване на Киев. Не е належащо да си приключил военно учебно заведение, с цел да прецениш, че единствено със 140 000-на войска не можеш и да помислиш за завладяване на такава голяма страна, какво остава да задържиш и контролираш тези територии. Оперативният план на съветските военни в реалност беше да излязат в тила на съсредоточената към Донбас украинска войскова формация и да отрежат пътищата към нея за оказване на помощ, което да улесни обкръжаването и унищожаването й.
Въпреки това стана явно, че съветското разузнаване е подвело управлението в Кремъл не толкоз с информация, колкото с оценките си за вероятните военни решения. При това сигурно в Москва са били наясно, че през последните години в Източна Украйна украинците построиха голям брой подземни уреди, укрепени региони и траншеи, което предполагаше продължителни и сложни бойни дейности за тяхното преодоляване.
- Кои са основните моменти през тази една година, които бихте откроили?
- Важен миг беше отдръпването на Украйна под въздействието на Англия и Съединени американски щати от постигнатото на договарянията с посредничеството на Турция, когато се очерта подготвеност за прекъсване на бойните дейности, отвод на Киев от участие в НАТО и отсрочване на разногласието за принадлежността на Крим с 15 години. Ключово беше приемането на новата стратегическа идея на НАТО на срещата на върха през юни 2022 година, която оцени, че опасността от стандартно нахлуване против територията на НАТО е ниска, само че не можем да отхвърлим опцията за офанзива против суверенитета и териториалната целокупност на съдружниците. Кандидатурите на Швеция и Финландия за участие в НАТО трансформират салдото в бъдеще на Северния фланг.
Много значим миг е взетото на 15 февруари т.г. решение на срещата на министрите на защитата на НАТО за нови насоки за отбранителното обмисляне и условията за съюзнически военни вложения - страните да ги пренасочат към най-важните браншове от позиция на груповата защита, като бронираните сили, Противовъздушна отбрана и противоракетната защита. Съществен миг бе твърдата ориентировка към водене на войната с избрана цел за безапелационна победа, за разлика от склонността към договаряния от пролетта на същата година.
Независимо че политическите водачи на страните от НАТО се придържат към схващането за твърда поддръжка на една дълга война, до момента в който това е належащо, показателно е, че редица военни водачи, като началника на щабовете на въоръжените сили на Съединени американски щати военачалник Марк Мили, приканват Украйна да организира мирни договаряния. Дори военни от НАТО предизвестиха, че боевете в Украйна могат да излязат отвън надзор и биха могли да доведат до огромна война сред НАТО и Русия.
- Как очаквате да се позволи този спор?
- На настоящия стадий страните в спора разчитат на извоюване на преимущества по боен път и не са подготвени за договаряния. Но до момента в който измежду европейските водачи доминира твърдата позиция за поддръжка на войната, до момента в който е належащо, то във Вашингтон стартира да нараства мнението, че би трябвало да се търси съглашение за преустановяване на войната, тъй като неразбираемата й дълготрайност не е в полза на Съединени американски щати. Най-малко евентуална е безспорната победа на която и да е от страните. В тази война не може да има победител. Най-трудно и малко евентуално е трайното политическо споразумяване на спора. Затова остава разновидността за съглашение за помирение, т.е. заледяване на спора с следващи продължителни и сложни договаряния.
- Какво е въздействието на войната върху Балканите и България?
- Няма подозрение, че войната в Украйна има съществено отражение върху страните на Балканите. Видимата част е нарасналата политическа интензивност в района и произлизащата от военната обстановка изменена геополитическа визия за Югоизточна Европа. Заплахата за мира и сигурността изведе на напред във времето значимостта на стратегическото партньорство сред страните и интернационалните и районни организации, в това число Европейски Съюз и НАТО, и повишаване на напъните за решение на спорове и разногласия като тези сред Косово и Сърбия или обстановката в Босна и Херцеговина.
На национално равнище войната изостри дебата за личните отбранителни качества и въздействието на Русия, макар че с войната въздействието й на Балканите отслабна. Увеличено бе военното наличие в Гърция и интензивно бяха употребявани логистичните благоприятни условия за доставки на бойна техника и оръжие от гръцките пристанища през България и Румъния.
Ако войната излезе отвън границите на Украйна, България и Румъния неизбежно ще бъдат въвлечени в нея. При заледяване на спора районът ни ще е жертван на дългогодишна милитаризация и напрежение в Черно море и Източното Средиземноморие. В България, Румъния, Словакия и Унгария към този момент бяха ситуирани в допълнение още четири батальонни групи към съществуващите четири в Полша и Балтийските страни.
Нека се доверяваме на здравия разсъдък, а не на кабинетни политици, без експертен капацитет и политическа отговорност. Ако Вашингтон и Брюксел възприемеха възраженията на българските военнолюбци от вида " за какво украинците не нанесат удари по цели на съветска територия ", от дълго време да сме изпепелени от нуклеарни гърмежи. Липсата на социална непоносимост към дилетантщината може да коства доста скъпо. На България би приличало повече да приказва за договаряния и мир, а не за ескалация на войната, като част от една по-устойчива Европа в един дигитален, софтуерен, глобализиран свят.> Със съкращения
Навършва се една година от началото на войната в Украйна, или на Специалната военна интервенция, както я назовава Русия. Година, която промени фрапантно геополитическата конюнктура в света и сложи на тестване орисите на милиони. Ескалацията на напрежението сред Москва и така наречен групов Запад, подпомагащ Киев, стигна до такава степен, че към този момент е мъчно да се предвижда по кое време и по какъв начин може да има трайно политическо споразумяване на спора. За всичко това приказва СИМЕОН НИКОЛОВ, дълготраен посланик и специалист по интернационална сигурност. > - Една година от войната в Украйна, Вашата оценка и разбор по какъв начин се промени светът?
- Човечеството става очевидец на един геополитически спор след дългогодишни напразни предизвестия за ерозия на интернационалния международен ред и на интернационалното право, улесняващи конфликта сред устрема за световна надмощие на една велика мощ и имперската носталгия на друга велика мощ. Глобалното опълчване мина към силови механизми за смяна на международния ред и извоюване на сфери на доминация и въздействие. Промяната на световната среда на сигурност става сложна. Украйна е началото, а не краят на една по-остра фаза на рецесии на великите сили през XXI век и ще последват повече рецесии като тази, в които се преплитат световни ползи и провокират несъгласия сред обособените центрове и страни. Ще пораждат нови съюзи.
Войните подтикват ново лагерно мислене. Съюзите и партньорствата стартират да наподобяват по-важни. Разделението на демокрации - автокрации не е единственият белег, който характеризира пътя към бъдещия интернационален ред. В отчета на Мюнхенската конференция за сигурност (17-19 февруари) неслучайно се подчертава върху Глобалния юг, тъй като страните от него освен отхвърлят наказания против Русия, само че и интензивно се опълчват на трансатлантическата политика на война в Украйна. Нещо повече - Бразилия и Китай търсят път към договаряния за преустановяване на войната. Формирането на един нов международен ред ще е дълъг и мъчителен развой. Загубеното доверие в интернационалните връзки ще се възвръща много мъчно. Най-близкият интервал, който ни следва, е този на ускорена милитаризация и издигане на труднопреодолими стени, може би за десетилетия. Ако горещата война бъде замразена, то кибервойните и икономическите войни ще продължат още дълго. Ще има нови мигрантски потоци. Търсенето на решение зависи от умеенето да извличаме поучения от личните ни неточности преди развиването на трагичните събития.
- Още след първите месеци стана ясно, че войната няма да е блицкриг. Какво сочат прогнозите и анализите година по-късно?
- След като Путин несъмнено наруши всички вероятни интернационалните правила с нахлуването в Украйна, политическите наблюдаващи не отидоха по-далеч от това да припомнят, че войната тлееше още от 2014 година, нито признаха, че са проспали признаците за идна война, даже когато, както съветската, по този начин и украинската страна бяха към този момент съсредоточили свои военни формирования в района, а артилерийският обстрел над Донбас се усили от няколкостотин до 3400 дневно. В обстановка към този момент на гореща война е доста мъчно да се отхвърли дебелата пелена на дезинформацията. Наложени бяха неправилни показа за ставащото в реалност. Поради това значително се правеха и неточни, и от време на време нелогични заключения за планове и цели на воюващите. Така, да вземем за пример, бе наложена версията за опит за завладяване на Киев. Не е належащо да си приключил военно учебно заведение, с цел да прецениш, че единствено със 140 000-на войска не можеш и да помислиш за завладяване на такава голяма страна, какво остава да задържиш и контролираш тези територии. Оперативният план на съветските военни в реалност беше да излязат в тила на съсредоточената към Донбас украинска войскова формация и да отрежат пътищата към нея за оказване на помощ, което да улесни обкръжаването и унищожаването й.
Въпреки това стана явно, че съветското разузнаване е подвело управлението в Кремъл не толкоз с информация, колкото с оценките си за вероятните военни решения. При това сигурно в Москва са били наясно, че през последните години в Източна Украйна украинците построиха голям брой подземни уреди, укрепени региони и траншеи, което предполагаше продължителни и сложни бойни дейности за тяхното преодоляване.
- Кои са основните моменти през тази една година, които бихте откроили?
- Важен миг беше отдръпването на Украйна под въздействието на Англия и Съединени американски щати от постигнатото на договарянията с посредничеството на Турция, когато се очерта подготвеност за прекъсване на бойните дейности, отвод на Киев от участие в НАТО и отсрочване на разногласието за принадлежността на Крим с 15 години. Ключово беше приемането на новата стратегическа идея на НАТО на срещата на върха през юни 2022 година, която оцени, че опасността от стандартно нахлуване против територията на НАТО е ниска, само че не можем да отхвърлим опцията за офанзива против суверенитета и териториалната целокупност на съдружниците. Кандидатурите на Швеция и Финландия за участие в НАТО трансформират салдото в бъдеще на Северния фланг.
Много значим миг е взетото на 15 февруари т.г. решение на срещата на министрите на защитата на НАТО за нови насоки за отбранителното обмисляне и условията за съюзнически военни вложения - страните да ги пренасочат към най-важните браншове от позиция на груповата защита, като бронираните сили, Противовъздушна отбрана и противоракетната защита. Съществен миг бе твърдата ориентировка към водене на войната с избрана цел за безапелационна победа, за разлика от склонността към договаряния от пролетта на същата година.
Независимо че политическите водачи на страните от НАТО се придържат към схващането за твърда поддръжка на една дълга война, до момента в който това е належащо, показателно е, че редица военни водачи, като началника на щабовете на въоръжените сили на Съединени американски щати военачалник Марк Мили, приканват Украйна да организира мирни договаряния. Дори военни от НАТО предизвестиха, че боевете в Украйна могат да излязат отвън надзор и биха могли да доведат до огромна война сред НАТО и Русия.
- Как очаквате да се позволи този спор?
- На настоящия стадий страните в спора разчитат на извоюване на преимущества по боен път и не са подготвени за договаряния. Но до момента в който измежду европейските водачи доминира твърдата позиция за поддръжка на войната, до момента в който е належащо, то във Вашингтон стартира да нараства мнението, че би трябвало да се търси съглашение за преустановяване на войната, тъй като неразбираемата й дълготрайност не е в полза на Съединени американски щати. Най-малко евентуална е безспорната победа на която и да е от страните. В тази война не може да има победител. Най-трудно и малко евентуално е трайното политическо споразумяване на спора. Затова остава разновидността за съглашение за помирение, т.е. заледяване на спора с следващи продължителни и сложни договаряния.
- Какво е въздействието на войната върху Балканите и България?
- Няма подозрение, че войната в Украйна има съществено отражение върху страните на Балканите. Видимата част е нарасналата политическа интензивност в района и произлизащата от военната обстановка изменена геополитическа визия за Югоизточна Европа. Заплахата за мира и сигурността изведе на напред във времето значимостта на стратегическото партньорство сред страните и интернационалните и районни организации, в това число Европейски Съюз и НАТО, и повишаване на напъните за решение на спорове и разногласия като тези сред Косово и Сърбия или обстановката в Босна и Херцеговина.
На национално равнище войната изостри дебата за личните отбранителни качества и въздействието на Русия, макар че с войната въздействието й на Балканите отслабна. Увеличено бе военното наличие в Гърция и интензивно бяха употребявани логистичните благоприятни условия за доставки на бойна техника и оръжие от гръцките пристанища през България и Румъния.
Ако войната излезе отвън границите на Украйна, България и Румъния неизбежно ще бъдат въвлечени в нея. При заледяване на спора районът ни ще е жертван на дългогодишна милитаризация и напрежение в Черно море и Източното Средиземноморие. В България, Румъния, Словакия и Унгария към този момент бяха ситуирани в допълнение още четири батальонни групи към съществуващите четири в Полша и Балтийските страни.
Нека се доверяваме на здравия разсъдък, а не на кабинетни политици, без експертен капацитет и политическа отговорност. Ако Вашингтон и Брюксел възприемеха възраженията на българските военнолюбци от вида " за какво украинците не нанесат удари по цели на съветска територия ", от дълго време да сме изпепелени от нуклеарни гърмежи. Липсата на социална непоносимост към дилетантщината може да коства доста скъпо. На България би приличало повече да приказва за договаряния и мир, а не за ескалация на войната, като част от една по-устойчива Европа в един дигитален, софтуерен, глобализиран свят.> Със съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ