Борис Цветков: Частни собственици са готови да строят в паркове
Интервю на Деси ВЕЛЕВА
- Г-н Цветков, преди месец изтече срокът, в който Столичната община можеше да изкупи частни терени в паркове и зелени площи. До 28 януари тя по закон имаше правото да отчужди тези терени, които след реставрация попаднаха в зелената система на града. Сега законът разрешава на хората, които са изчакали интервала от 15 години, да вършат с парцелите си каквото желаят, в това число и да строят в тях. Защо общината не се задейства и не предприе никакви стъпки през този интервал?
- Нормативната уредба фактически дава права на Столичната община да отчужди, да изкупи от частни притежатели терени, които с Общия и Подробните устройствени проекти са отредени за обществени потребности като паркове, детски ясли и градини, учебни заведения и други Но е очакван и подобаващ период, в който общината би трябвало да стартира процедурите по отчуждаване. За страдание, кметството на процедура нехае и не отчуждава такива терени.
Много от частните притежатели са наясно с невъзможността да строят и по тази причина чакаха отчуждаване, което обаче не се случи по виновност на Столичната община. Други чакаха единствено общината да изпусне периода и по-късно по правосъден път да изискат анулация на отреждането и да се преборят за строителство.
През всички тези години кметството не осигуряваше нужните средства за тази активност, а даже се случваше с планувани в бюджета 10 млн. лв. да не се изкупят никакви терени в зелени площи през годината. Тогава кметът оферираше актуализация на бюджета и прекачване на неизразходваните средства за други действия.
- Неведнъж сте предупреждавал за казуса и казвахте, че бомбата цъка. Избухна ли към този момент тя?
- Нормативно избухна. Разбира се, общинската администрация може да направи следващ обезверен опит посредством законодателни промени да си издейства нов период заради несвършената работа. Но с всеки ден се изправяме пред непреодолима компликация. Дори да имат законова опция и да решат да стартират отчуждаване, няма по какъв начин в една година или в къс период да се обезпечат милиарди за това.
Много пъти съм упорствал общината да направи и оповести План за отчуждаване на частната благосъстоятелност в паркове, градинки и терени за други публични действия. В този проект би трябвало да има цели. Първо, да се отчуждат терените в най-значимите за столицата паркове - Южен, Северен, парк до езерото в жк " Дружба " и така нататък, както и тези, отредени за детски ясли, градини и учебни заведения. На последващо място - би трябвало да се планува изкупуването на най-значими за регионите площи. На последно място - в проекта да залегнат и хилядите терени в градинките в междублоковите пространства.
За да се обезпечат големите средства, с изключение на в съществено перо в бюджета на Столичната община, би трябвало да се сътвори и фонд, в който годишно пари да заделя и страната. Предложението ми включва и задължаване на общините да отделят целево във фонда за отчуждаване всички доходи от стопанска активност в паркове и зелени площи, в които има неотчуждени парцели. Не е заслужено и вярно милиони от комерсиална активност - заведения, атракциони, реклама и други, да се отклоняват защо ли не, до момента в който доста терени в съответния парк са частни. За да са задоволителни средствата, би трябвало да има и схващане, че щом са отредени за озеленяване и обучение, няма по какъв начин да бъдат оценени по цени за строитество на молове и жилищни здания.
- Как въпреки всичко се оказа, че парковете са разграничени на части от общинска и частна благосъстоятелност?
- Управлявалата десница в страната забърка тази каша преди години посредством безобразна реставрация на аграрни ниви в жилищни квартали върху тръби на топлофикационното сдружение, в дворове на детски градини и учебни заведения, а даже и под няколко жилищни блока. А в този момент се постанова отчуждаване на стотици декари в Южния парк, в Северния парк, в парка до зала " Фестивална ". Дори и в парка до езерото в " Дружба " има четири частни терена. До 108 СУ в " Дружба " 1 е частен повече от половината парк.
- Очаквате ли фактически застрояване на паркове като Южния? Ще имат ли храброст притежателите да го създадат?
- За страдание, има притежатели, които са подготвени на всичко, с цел да осъществят облага, без да се преценяват с ползите на жителите. Както изникнаха градежи на първа линия на плажа, по този начин един след различен си пробиват път градежи в паркове.
Вече се застроиха обилни елементи от Южния парк от страната на регион " Лозенец ", част от Борисовата градина в местността Погребите. Там се работеше по следната скица - паркът бе трансфорат в детския атракцион " Софияленд ", а след това се ликвидира и се отреди за жилищни блокове.
Застрашени са терени освен в паркове, градини и зелени междублокови пространства, а даже и площи, нужни на общината за детски ясли, градини и учебни заведения.
- Какви са ходовете на общината в този момент?
- Незабавно би трябвало да се пристъпи към приоритизирането на терените за отчуждаване и да се стартира процедурата още тази година. Ако не доближават средства, би трябвало да се актуализира бюджетът. Винаги има хронично несъблюдение на капиталовата стратегия и доста от плануваните средства - постоянно половината, не се изразходват.
Имайки поради нерешения проблем с дефицита тук-там за хиляди деца в общинските детски ясли и градини и пропуснатото време за отчуждаване на терени, общината неотложно би трябвало да стартира и да приключи процедурата там, където земите са отредени за забавачки. Например, в жк " Дружба " в регион " Искър " има четири терена, отредени за детски градини, в три от тях има части частна благосъстоятелност. Има чакащи деца без места, има средства в бюджета на общината, има и оповестени средства от страната, само че няма воля от ръководещите в столицата и в регион " Искър " да си свършат работата. Те би трябвало да изкупят частната благосъстоятелност, да проектират и да построят толкоз нужните за младите фамилии и за обществото ни детски ясли и градини. Това би трябвало да се направи, в случай че желаеме освен на думи, а и с действителни дейности, да се борим с демографската злополука.
БОРИС ЦВЕТКОВ е роден на 25 ноември 1973 година в София. Завършил е " Информатика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Бивш общински консултант и депутат. Председател е на районен съд на Българска социалистическа партия в регион " Искър " и на Градския съвет на Българския антифашистки съюз в София.
- Г-н Цветков, преди месец изтече срокът, в който Столичната община можеше да изкупи частни терени в паркове и зелени площи. До 28 януари тя по закон имаше правото да отчужди тези терени, които след реставрация попаднаха в зелената система на града. Сега законът разрешава на хората, които са изчакали интервала от 15 години, да вършат с парцелите си каквото желаят, в това число и да строят в тях. Защо общината не се задейства и не предприе никакви стъпки през този интервал?
- Нормативната уредба фактически дава права на Столичната община да отчужди, да изкупи от частни притежатели терени, които с Общия и Подробните устройствени проекти са отредени за обществени потребности като паркове, детски ясли и градини, учебни заведения и други Но е очакван и подобаващ период, в който общината би трябвало да стартира процедурите по отчуждаване. За страдание, кметството на процедура нехае и не отчуждава такива терени.
Много от частните притежатели са наясно с невъзможността да строят и по тази причина чакаха отчуждаване, което обаче не се случи по виновност на Столичната община. Други чакаха единствено общината да изпусне периода и по-късно по правосъден път да изискат анулация на отреждането и да се преборят за строителство.
През всички тези години кметството не осигуряваше нужните средства за тази активност, а даже се случваше с планувани в бюджета 10 млн. лв. да не се изкупят никакви терени в зелени площи през годината. Тогава кметът оферираше актуализация на бюджета и прекачване на неизразходваните средства за други действия.
- Неведнъж сте предупреждавал за казуса и казвахте, че бомбата цъка. Избухна ли към този момент тя?
- Нормативно избухна. Разбира се, общинската администрация може да направи следващ обезверен опит посредством законодателни промени да си издейства нов период заради несвършената работа. Но с всеки ден се изправяме пред непреодолима компликация. Дори да имат законова опция и да решат да стартират отчуждаване, няма по какъв начин в една година или в къс период да се обезпечат милиарди за това.
Много пъти съм упорствал общината да направи и оповести План за отчуждаване на частната благосъстоятелност в паркове, градинки и терени за други публични действия. В този проект би трябвало да има цели. Първо, да се отчуждат терените в най-значимите за столицата паркове - Южен, Северен, парк до езерото в жк " Дружба " и така нататък, както и тези, отредени за детски ясли, градини и учебни заведения. На последващо място - би трябвало да се планува изкупуването на най-значими за регионите площи. На последно място - в проекта да залегнат и хилядите терени в градинките в междублоковите пространства.
За да се обезпечат големите средства, с изключение на в съществено перо в бюджета на Столичната община, би трябвало да се сътвори и фонд, в който годишно пари да заделя и страната. Предложението ми включва и задължаване на общините да отделят целево във фонда за отчуждаване всички доходи от стопанска активност в паркове и зелени площи, в които има неотчуждени парцели. Не е заслужено и вярно милиони от комерсиална активност - заведения, атракциони, реклама и други, да се отклоняват защо ли не, до момента в който доста терени в съответния парк са частни. За да са задоволителни средствата, би трябвало да има и схващане, че щом са отредени за озеленяване и обучение, няма по какъв начин да бъдат оценени по цени за строитество на молове и жилищни здания.
- Как въпреки всичко се оказа, че парковете са разграничени на части от общинска и частна благосъстоятелност?
- Управлявалата десница в страната забърка тази каша преди години посредством безобразна реставрация на аграрни ниви в жилищни квартали върху тръби на топлофикационното сдружение, в дворове на детски градини и учебни заведения, а даже и под няколко жилищни блока. А в този момент се постанова отчуждаване на стотици декари в Южния парк, в Северния парк, в парка до зала " Фестивална ". Дори и в парка до езерото в " Дружба " има четири частни терена. До 108 СУ в " Дружба " 1 е частен повече от половината парк.
- Очаквате ли фактически застрояване на паркове като Южния? Ще имат ли храброст притежателите да го създадат?
- За страдание, има притежатели, които са подготвени на всичко, с цел да осъществят облага, без да се преценяват с ползите на жителите. Както изникнаха градежи на първа линия на плажа, по този начин един след различен си пробиват път градежи в паркове.
Вече се застроиха обилни елементи от Южния парк от страната на регион " Лозенец ", част от Борисовата градина в местността Погребите. Там се работеше по следната скица - паркът бе трансфорат в детския атракцион " Софияленд ", а след това се ликвидира и се отреди за жилищни блокове.
Застрашени са терени освен в паркове, градини и зелени междублокови пространства, а даже и площи, нужни на общината за детски ясли, градини и учебни заведения.
- Какви са ходовете на общината в този момент?
- Незабавно би трябвало да се пристъпи към приоритизирането на терените за отчуждаване и да се стартира процедурата още тази година. Ако не доближават средства, би трябвало да се актуализира бюджетът. Винаги има хронично несъблюдение на капиталовата стратегия и доста от плануваните средства - постоянно половината, не се изразходват.
Имайки поради нерешения проблем с дефицита тук-там за хиляди деца в общинските детски ясли и градини и пропуснатото време за отчуждаване на терени, общината неотложно би трябвало да стартира и да приключи процедурата там, където земите са отредени за забавачки. Например, в жк " Дружба " в регион " Искър " има четири терена, отредени за детски градини, в три от тях има части частна благосъстоятелност. Има чакащи деца без места, има средства в бюджета на общината, има и оповестени средства от страната, само че няма воля от ръководещите в столицата и в регион " Искър " да си свършат работата. Те би трябвало да изкупят частната благосъстоятелност, да проектират и да построят толкоз нужните за младите фамилии и за обществото ни детски ясли и градини. Това би трябвало да се направи, в случай че желаеме освен на думи, а и с действителни дейности, да се борим с демографската злополука.
БОРИС ЦВЕТКОВ е роден на 25 ноември 1973 година в София. Завършил е " Информатика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Бивш общински консултант и депутат. Председател е на районен съд на Българска социалистическа партия в регион " Искър " и на Градския съвет на Българския антифашистки съюз в София.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ