Бивш генсек на НАТО: При ядрен сблъсък с Алианса губещият ще е Путин
Интервю на някогашния общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен за " Дойче веле "
Неведнъж руснаците са заплашвали да употребяват нуклеарни оръжия. Просто агитация ли е това или има риск фактически да употребяват такива стратегически или най-малкото тактически оръжия на бойното поле в Украйна?
Андерс Фог Расмусен: Не считам, че тези закани са действителни, тъй че не се тормозя от тях. Те са просто опит да бъде сплашен НАТО и да принуди страните от Алианса да спрат да изпращат оръжия на Украйна. Путин знае, че в случай че употребява оръжия за всеобщо заличаване, без значение дали приказваме за нуклеарни, биологични или химически оръжия, ще има съдбоносен отговор. И Путин ще загуби. Ако закани като тези ни се отразяваха, то това би означавало да оставим на един жесток тиранин да има последната дума в споровете, които самичък стартира.
Какъв би бил отговорът на НАТО на сходна офанзива?
Президентът Джо Байдън показа обстановката добре след последната среща на НАТО. Тогава той сподели, че в случай че Путин употребява нуклеарно, химическо или биологично оръжие, това ще е прекрачване на границата, което ще провокира реакция от нас. Но Байдън не беше задоволително явен. Не посочи за каква реакция приказва и тъкмо каква граница би трябвало да бъде премината. Засега прекалено много водачи на страни от НАТО доста държат да изключат изрично един или различен отговор. Никога не трябва да вършим това. Ако желаеме сполучливо да възпираме, врагът ни би трябвало да бъде държан в незнание за това къде е границата. Трябва да е нерешителен по какъв начин и по кое време ще отговорим, в случай че я прекрачи. Всичко друго от това единствено дава на Путин опция за маневриране.
Грешка ли позволиха Байдън и НАТО като оповестиха, че няма да изпратят нито един боец в Украйна? Трябваше ли това да остане част от това незнание, за което говорите?
Честно казано - да. Но въпреки всичко Байдън постъпи вярно като не беше съответен по отношение на това по какъв начин ще реагира НАТО. Това трябваше да бъде направено доста по-рано, само че мисля, че НАТО си научи урока. Защото, когато изключиш изпращането на войски, изключиш налагането на зона, неразрешена за полети, изключиш и други вероятни дейности, тогава казваш на Путин, че може да прави, каквото си пожелае, без да се притеснява от някаква реакция от нас.
Държавите от НАТО прекарват доста време в полемики какви оръжия да пратят на Украйна, по какъв начин да избегнат ескалация на спора, по какъв начин да не предизвикат Русия. Къде е границата, съгласно Вас, на методите, по които може да бъде подкрепена Украйна?
Не бива да се осланяме на това какво Путин би възприел за провокация. Путин е агресор, който атакува мирния си комшия. А съгласно указа на Организация на обединените нации, всяка страна има право да се пази. Освен това, държавното управление на нападнатата страна има право да търси помощ от други страни за отбраната си. Така че, каквото и да изискат украинците, ние би трябвало да им го дадем.
Алиансът от време на време е упрекван, че е предизвикал Москва. В тази връзка папата употребява израза " лае пред портите на Русия” в едно свое скорошно изявление.
Изобщо не съм склонен с това. Никога не сме заплашвали Русия. Не сме я предизвикали с разширението на НАТО. Не сме правили акция за разширение - просто приемахме някогашните комунистически страни, които аплайваха, с цел да се предпазят от Русия. Така че може би е редно руснаците да се запитат за какво всичките им съседи идват при НАТО, с цел да търсят протекция от тях? Обръщали сме се към Русия неколкократно по време на целия развой. Руснаците имаха огромно непрекъснато посланичество в централата на НАТО, тъй като искахме да им демонстрираме, че това, което вършим, не е ориентирано против тях, и че могат сами да следят всичко, което се случва. Имахме и Съвета НАТО-Русия, който заседаваше един път месечно и създаваше рамка за съдействие, съвещания и подготовка на взаимни дейности. Мисля, че папата би трябвало да прегледа съществено историческите обстоятелства.
Не беше ли неточност НАТО да декларира, вратите му са отворени за Украйна, само че в това време да не ѝ предлага път към участието? Стана ясно, че Украйна няма да бъде призната в Алианса.
Да. От дистанцията на времето се вижда, че допуснахме доста неточности. Една от тях беше, че не осигурихме на Украйна и Грузия " План за действие” ( " Membership Action Plan”) на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 година. Аз подкрепях това решение, както и Съединени американски щати и Англия, само че Франция и Германия бяха срещу, тъй че не го приехме. Дадохме неверен сигнал на Путин. И няколко месеца по-късно той даде явен сигнал на нас - нападна Грузия. Освен това реакцията ни беше прекомерно мека, когато Русия окупира Крим през 2014 година и стартира окупацията на Донбас.
Путин не търси политически и дипломатически решения сега. Затова е доста значимо да продължаваме да доставяме тежко въоръжение на украинците, които се борят против нашествието и които, да се надяваме, ще реализиран триумф и ще разгромят руснаците.
Андерс фог Расмусен беше общоприет секретарна НАТО от 2009 до 2014 година – директно преди Йенс Столтенберг, който е актуалният общоприет секретар на Алианса. Преди това Расмусен беше министър-председател на Дания в продължение на осем години, а сега управлява консултантската сифирма " Rasmussen Global”.
Неведнъж руснаците са заплашвали да употребяват нуклеарни оръжия. Просто агитация ли е това или има риск фактически да употребяват такива стратегически или най-малкото тактически оръжия на бойното поле в Украйна?
Андерс Фог Расмусен: Не считам, че тези закани са действителни, тъй че не се тормозя от тях. Те са просто опит да бъде сплашен НАТО и да принуди страните от Алианса да спрат да изпращат оръжия на Украйна. Путин знае, че в случай че употребява оръжия за всеобщо заличаване, без значение дали приказваме за нуклеарни, биологични или химически оръжия, ще има съдбоносен отговор. И Путин ще загуби. Ако закани като тези ни се отразяваха, то това би означавало да оставим на един жесток тиранин да има последната дума в споровете, които самичък стартира.
Какъв би бил отговорът на НАТО на сходна офанзива?
Президентът Джо Байдън показа обстановката добре след последната среща на НАТО. Тогава той сподели, че в случай че Путин употребява нуклеарно, химическо или биологично оръжие, това ще е прекрачване на границата, което ще провокира реакция от нас. Но Байдън не беше задоволително явен. Не посочи за каква реакция приказва и тъкмо каква граница би трябвало да бъде премината. Засега прекалено много водачи на страни от НАТО доста държат да изключат изрично един или различен отговор. Никога не трябва да вършим това. Ако желаеме сполучливо да възпираме, врагът ни би трябвало да бъде държан в незнание за това къде е границата. Трябва да е нерешителен по какъв начин и по кое време ще отговорим, в случай че я прекрачи. Всичко друго от това единствено дава на Путин опция за маневриране.
Грешка ли позволиха Байдън и НАТО като оповестиха, че няма да изпратят нито един боец в Украйна? Трябваше ли това да остане част от това незнание, за което говорите?
Честно казано - да. Но въпреки всичко Байдън постъпи вярно като не беше съответен по отношение на това по какъв начин ще реагира НАТО. Това трябваше да бъде направено доста по-рано, само че мисля, че НАТО си научи урока. Защото, когато изключиш изпращането на войски, изключиш налагането на зона, неразрешена за полети, изключиш и други вероятни дейности, тогава казваш на Путин, че може да прави, каквото си пожелае, без да се притеснява от някаква реакция от нас.
Държавите от НАТО прекарват доста време в полемики какви оръжия да пратят на Украйна, по какъв начин да избегнат ескалация на спора, по какъв начин да не предизвикат Русия. Къде е границата, съгласно Вас, на методите, по които може да бъде подкрепена Украйна?
Не бива да се осланяме на това какво Путин би възприел за провокация. Путин е агресор, който атакува мирния си комшия. А съгласно указа на Организация на обединените нации, всяка страна има право да се пази. Освен това, държавното управление на нападнатата страна има право да търси помощ от други страни за отбраната си. Така че, каквото и да изискат украинците, ние би трябвало да им го дадем.
Алиансът от време на време е упрекван, че е предизвикал Москва. В тази връзка папата употребява израза " лае пред портите на Русия” в едно свое скорошно изявление.
Изобщо не съм склонен с това. Никога не сме заплашвали Русия. Не сме я предизвикали с разширението на НАТО. Не сме правили акция за разширение - просто приемахме някогашните комунистически страни, които аплайваха, с цел да се предпазят от Русия. Така че може би е редно руснаците да се запитат за какво всичките им съседи идват при НАТО, с цел да търсят протекция от тях? Обръщали сме се към Русия неколкократно по време на целия развой. Руснаците имаха огромно непрекъснато посланичество в централата на НАТО, тъй като искахме да им демонстрираме, че това, което вършим, не е ориентирано против тях, и че могат сами да следят всичко, което се случва. Имахме и Съвета НАТО-Русия, който заседаваше един път месечно и създаваше рамка за съдействие, съвещания и подготовка на взаимни дейности. Мисля, че папата би трябвало да прегледа съществено историческите обстоятелства.
Не беше ли неточност НАТО да декларира, вратите му са отворени за Украйна, само че в това време да не ѝ предлага път към участието? Стана ясно, че Украйна няма да бъде призната в Алианса.
Да. От дистанцията на времето се вижда, че допуснахме доста неточности. Една от тях беше, че не осигурихме на Украйна и Грузия " План за действие” ( " Membership Action Plan”) на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 година. Аз подкрепях това решение, както и Съединени американски щати и Англия, само че Франция и Германия бяха срещу, тъй че не го приехме. Дадохме неверен сигнал на Путин. И няколко месеца по-късно той даде явен сигнал на нас - нападна Грузия. Освен това реакцията ни беше прекомерно мека, когато Русия окупира Крим през 2014 година и стартира окупацията на Донбас.
Путин не търси политически и дипломатически решения сега. Затова е доста значимо да продължаваме да доставяме тежко въоръжение на украинците, които се борят против нашествието и които, да се надяваме, ще реализиран триумф и ще разгромят руснаците.
Андерс фог Расмусен беше общоприет секретарна НАТО от 2009 до 2014 година – директно преди Йенс Столтенберг, който е актуалният общоприет секретар на Алианса. Преди това Расмусен беше министър-председател на Дания в продължение на осем години, а сега управлява консултантската сифирма " Rasmussen Global”.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ