Иван Гранитски: Българите са разединени, както никога досега
Интервю на Альона НЕЙКОВА
Само в навечерието на Трети март ли се сещат българите за значимостта и значимостта на тази дата, господин Гранитски?
- Не единствено, само че, за жалост, свещените дати сякаш се официализират и неглижират от държавните институции. Празнуват се церемониално, даже от време на време със съответните тържествени ритуали, само че духът им не постоянно превзема българското общество и се схваща от него в общата медийна шумотевица и плебейщините на политическия делник.
- Има ли в днешно време кой да пази националния интерес на България, да отстоява скъпи патриотични дела?
- Уви, съвсем няма, тъй като политическите партии са повече заети да се харесат на Брюксел, на тамошните служители папагали, а думите " национализъм ", " национално Отечество ", " родна стряха ", " майчин език " стават надали не архаични.
- С националноосвободителното придвижване сякаш стартира доказването, че България е подготвена за независим държавен живот. Приключил ли е този развой или постоянно ще се постанова страната ни да отстоява свободата си?
- Така е било до началото на Балканските войни. След двете национални крушения стартира, за жал, дълготраен развой на ту топла, ту студена революция. Постоянно преориентиране на Отечеството ту към един, ту към различен нов бял брат. В процеса на това приспособяване сякаш загубихме възприятието за независим върховен държавен живот.
- Възрожденците са били уверени, че единствено просветеният народ може да бъде свободен. Следват ли се техните завещания в ерата на интернет, когато специалисти приказват за спад на грамотността и всеобщо потребление на " шльокавица "?
- Нашите благи възрожденци несъмнено ще се извърнат в гроба, в случай че видят по какъв начин наследниците им освен не пазят техните изконни цели, ползи и завещания, само че и нахално ги продават. Шльокавицата е всеобемаща метафора на опростачването и тържеството на плебейските пристрастености. Но шльокавицата се издига като знаме от днешните либерали, които мечтаят да отродят българското общество и да го потопят в небулозата на нереалните европейски полезности.
- В края на ХIХ и до към средата на ХХ век постоянно са споменавани думи като " подвиг ", " героизъм ", " смелост "... Изпразнени ли са към този момент от наличие сходни изрази или към момента не всичко е изгубено?
- Почти всичко е изгубено. Думи като " подвиг ", " героизъм ", " смелост " са също толкоз неуместни като " Отечество ", " бащина стряха ", " майчин език " и всичко, което приказва за стародавни и тествани национални полезности.
- Разединени ли са българите през днешния ден? Има ли какво да ни сплоти по този начин, че надписът върху постройката на Народното събрание да не стане кух, да не се трансформира в нелепа фраза?
- За страдание, са разединени, както в никакъв случай до момента. Струва ми се, че само връщането към заветите на нашите възрожденци - Апостола на свободата Васил Левски, писатели, националреволюционери и националпоборници като Георги Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Иван Вазов, Добри Чинтулов и други, може да разсъни здравото национално възприятие и да укрепи българския дух.
- Смятате ли, че през днешния ден в учебните заведения българската история се преподава по задоволително прелъстителен и наличен метод за младите?
- Учебните стратегии по българска история и литература са осакатени и кастрирани по един жесток метод в продължение на повече от 25 години. Според мен би трябвало да има радикално преправяне на учебниците по история и литература, с цел да се върнат в тях създателите, които емблематизират българския дух, чест, достолепие и гений.
- Заглавията, представяни от основаното и ръководеното от вас издателство " Захарий Стоянов ", несъмнено, са извънредно скъпи. Кои от тях провокират максимален интерес у читателите? Търсени ли са историческите книги?
- Именно поради осакатените учебници и образователни стратегии, виждаме, че нараства ползата към създатели като Захарий Стоянов, Христо Ботев, Иван Вазов, Димитър Талев, Пенчо Славейков, Гео Милев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Никола Фурнаджиев и така нататък Нараства ползата и към съчиненията на огромни модерни историци като учените Константин Косев, Васил Гюзелев и Георги Марков.
- Известен сте със значимите дарения на литературни издания за български библиотеки. Защо го вършиме? Как се приема този факт от управленията на тези модерни средища на просветата и от елементарните хора?
- Наша задача е да работим с българските библиотеки - градски, селски, учебни, читалищни. Добре знаем, че те непрекъснато страдат от липса на средства за възобновяване на библиотечните си фондове, и по тази причина, когато можем, вършим дарения. Те се одобряват задушевно, а някъде и със сълзи на очи от библиотечните служащи - тези последни мохикани на българската нематериалност и култура.
- Безспорен е приносът на поетите от ранга на Вазов и Ботев за поддържането на патриотичния дух, за възпяването на свободата... С какво обаче актуалните патриотични стихотворения способстват за запазването на националното съзнание на българите?
- Духът на Ботев и Вазов се продължава от модерни поети като Павел Матев и Станка Пенчева, Любомир Левчев и Стефан Цанев, Александър Геров и Христо Фотев, Лиляна Стефанова и Надя Попова, и така нататък Искрената лирика, заредена с патриотичен възторг, е едно от най-силните оръжия за поддържането и оцеляването на българското национално съзнание.
- Кога би трябвало да препрочитаме " Записки по българските въстания "? Помним ли приноса на Захарий Стоянов и смисъла на битките за национално избавление?
- Според мен - непрекъснато, тъй като това е една от най-великите книги в актуалната българска литература. А приносът на Захарий Стоянов за възпяването на битките за национално избавление е величествен и безценен.
- Все по-упорито се приказва за девалвирането на полезностите, за разпада на общността, за страховитата демографска рецесия, за заплахата да се затрием като нация... Реални ли са тези закани? Ще я бъде ли България?
- Заплахите са повече от действителни. А дали ще я бъде България - зависи от божествения промисъл и от упоритата и безкористна работа на почтените и почтени българи, които, за наслада, са останали в актуалното ни Отечество.
ИВАН ГРАНИТСКИ е прочут стихотворец и журналист. Роден е в столицата, където приключва публицистика в СУ " Св. Кл. Охридски ". Работи като редактор в влиятелни литературни издания, а част от тях и оглавява. Директор е на ИК " Христо Ботев " в интервала 1992-1995 година Ръководи Българската национална телевизия от 1995 до 1996 година Преди близо четвърт век основава издателство " Захарий Стоянов ". Носител е на безчет оценки и национални награди. Автор е на повече от 30 книги със стихотворения, есета и рецензия. Член е на Съюза на българските писатели.
Само в навечерието на Трети март ли се сещат българите за значимостта и значимостта на тази дата, господин Гранитски?
- Не единствено, само че, за жалост, свещените дати сякаш се официализират и неглижират от държавните институции. Празнуват се церемониално, даже от време на време със съответните тържествени ритуали, само че духът им не постоянно превзема българското общество и се схваща от него в общата медийна шумотевица и плебейщините на политическия делник.
- Има ли в днешно време кой да пази националния интерес на България, да отстоява скъпи патриотични дела?
- Уви, съвсем няма, тъй като политическите партии са повече заети да се харесат на Брюксел, на тамошните служители папагали, а думите " национализъм ", " национално Отечество ", " родна стряха ", " майчин език " стават надали не архаични.
- С националноосвободителното придвижване сякаш стартира доказването, че България е подготвена за независим държавен живот. Приключил ли е този развой или постоянно ще се постанова страната ни да отстоява свободата си?
- Така е било до началото на Балканските войни. След двете национални крушения стартира, за жал, дълготраен развой на ту топла, ту студена революция. Постоянно преориентиране на Отечеството ту към един, ту към различен нов бял брат. В процеса на това приспособяване сякаш загубихме възприятието за независим върховен държавен живот.
- Възрожденците са били уверени, че единствено просветеният народ може да бъде свободен. Следват ли се техните завещания в ерата на интернет, когато специалисти приказват за спад на грамотността и всеобщо потребление на " шльокавица "?
- Нашите благи възрожденци несъмнено ще се извърнат в гроба, в случай че видят по какъв начин наследниците им освен не пазят техните изконни цели, ползи и завещания, само че и нахално ги продават. Шльокавицата е всеобемаща метафора на опростачването и тържеството на плебейските пристрастености. Но шльокавицата се издига като знаме от днешните либерали, които мечтаят да отродят българското общество и да го потопят в небулозата на нереалните европейски полезности.
- В края на ХIХ и до към средата на ХХ век постоянно са споменавани думи като " подвиг ", " героизъм ", " смелост "... Изпразнени ли са към този момент от наличие сходни изрази или към момента не всичко е изгубено?
- Почти всичко е изгубено. Думи като " подвиг ", " героизъм ", " смелост " са също толкоз неуместни като " Отечество ", " бащина стряха ", " майчин език " и всичко, което приказва за стародавни и тествани национални полезности.
- Разединени ли са българите през днешния ден? Има ли какво да ни сплоти по този начин, че надписът върху постройката на Народното събрание да не стане кух, да не се трансформира в нелепа фраза?
- За страдание, са разединени, както в никакъв случай до момента. Струва ми се, че само връщането към заветите на нашите възрожденци - Апостола на свободата Васил Левски, писатели, националреволюционери и националпоборници като Георги Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Иван Вазов, Добри Чинтулов и други, може да разсъни здравото национално възприятие и да укрепи българския дух.
- Смятате ли, че през днешния ден в учебните заведения българската история се преподава по задоволително прелъстителен и наличен метод за младите?
- Учебните стратегии по българска история и литература са осакатени и кастрирани по един жесток метод в продължение на повече от 25 години. Според мен би трябвало да има радикално преправяне на учебниците по история и литература, с цел да се върнат в тях създателите, които емблематизират българския дух, чест, достолепие и гений.
- Заглавията, представяни от основаното и ръководеното от вас издателство " Захарий Стоянов ", несъмнено, са извънредно скъпи. Кои от тях провокират максимален интерес у читателите? Търсени ли са историческите книги?
- Именно поради осакатените учебници и образователни стратегии, виждаме, че нараства ползата към създатели като Захарий Стоянов, Христо Ботев, Иван Вазов, Димитър Талев, Пенчо Славейков, Гео Милев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Никола Фурнаджиев и така нататък Нараства ползата и към съчиненията на огромни модерни историци като учените Константин Косев, Васил Гюзелев и Георги Марков.
- Известен сте със значимите дарения на литературни издания за български библиотеки. Защо го вършиме? Как се приема този факт от управленията на тези модерни средища на просветата и от елементарните хора?
- Наша задача е да работим с българските библиотеки - градски, селски, учебни, читалищни. Добре знаем, че те непрекъснато страдат от липса на средства за възобновяване на библиотечните си фондове, и по тази причина, когато можем, вършим дарения. Те се одобряват задушевно, а някъде и със сълзи на очи от библиотечните служащи - тези последни мохикани на българската нематериалност и култура.
- Безспорен е приносът на поетите от ранга на Вазов и Ботев за поддържането на патриотичния дух, за възпяването на свободата... С какво обаче актуалните патриотични стихотворения способстват за запазването на националното съзнание на българите?
- Духът на Ботев и Вазов се продължава от модерни поети като Павел Матев и Станка Пенчева, Любомир Левчев и Стефан Цанев, Александър Геров и Христо Фотев, Лиляна Стефанова и Надя Попова, и така нататък Искрената лирика, заредена с патриотичен възторг, е едно от най-силните оръжия за поддържането и оцеляването на българското национално съзнание.
- Кога би трябвало да препрочитаме " Записки по българските въстания "? Помним ли приноса на Захарий Стоянов и смисъла на битките за национално избавление?
- Според мен - непрекъснато, тъй като това е една от най-великите книги в актуалната българска литература. А приносът на Захарий Стоянов за възпяването на битките за национално избавление е величествен и безценен.
- Все по-упорито се приказва за девалвирането на полезностите, за разпада на общността, за страховитата демографска рецесия, за заплахата да се затрием като нация... Реални ли са тези закани? Ще я бъде ли България?
- Заплахите са повече от действителни. А дали ще я бъде България - зависи от божествения промисъл и от упоритата и безкористна работа на почтените и почтени българи, които, за наслада, са останали в актуалното ни Отечество.
ИВАН ГРАНИТСКИ е прочут стихотворец и журналист. Роден е в столицата, където приключва публицистика в СУ " Св. Кл. Охридски ". Работи като редактор в влиятелни литературни издания, а част от тях и оглавява. Директор е на ИК " Христо Ботев " в интервала 1992-1995 година Ръководи Българската национална телевизия от 1995 до 1996 година Преди близо четвърт век основава издателство " Захарий Стоянов ". Носител е на безчет оценки и национални награди. Автор е на повече от 30 книги със стихотворения, есета и рецензия. Член е на Съюза на българските писатели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ