Ваня Григорова: Поне 850 лева трябва да е минималната заплата
Интервю на Аида ПАНИКЯН
ВАНЯ ГРИГОРОВА е икономист. Била е откривател в организация за онлайн изследвания, пазарен специалист в телеком и админ в неправителствена организация. Завършила е УНСС. От 2015 година е стопански консултант на президента на КТ " Подкрепа ". Автор и съавтор е на редица отчети и проучвания със социално-икономическа устременост.
Възможно най-скоро би трябвало да се анулира либерализацията на цените на електрическата енергия за семействата > - Г-жо Григорова, какво постанова провеждането на протестното шествие на 11 ноември?
- Сега е времето, в което се разисква бюджетът, а от КТ " Подкрепа " имаме съответни претенции към него. Доходите се предопределят от заложеното в държавния бюджет, в бюджетите на ДОО и на НЗОК. Има процедури, до момента в който тези бюджети стигнат до Народното събрание, и считаме, че това е времето, в което да сложим нашите претенции, свързани с приходите на хората.
- Какво ще стане, в случай че настояванията на синдикатите не бъдат задоволени?
- Българинът ще продължава да обеднява внезапно. При 18,7% генерирана инфлация през септември т.г. към септември 2021 година приблизително българският жители е обеднял с над 18%. По-бедната каста е обедняла още повече. Причината е, че най-сериозно са увеличени цените на горива, храни, отопление - т.е. на това, без което човек не може да оцелее. По тези пера по-бедните изразходват целия си приход. Това не се отнася за по-високо доходните групи, несъмнено - те по-скоро свиват разноските си, в случай че изобщо го вършат, като не купуват първокласни и ненужни артикули. Ако най-ниско доходните не бъдат обезщетени, ще понесат тежестта на рецесията, която бе трасирана с отхвърли да продължим да употребяваме съветски газ.
- Има ли накъде още българинът да снижава виталния си стандарт?
- Човек знае и 2, и 200. Но към този момент започваме да изпадаме от цивилизационните стандарти. Опасяваме се, че с поредицата спадове българите освен по-сериозно ще се отдалечим от еврозоната, само че и от Първия свят.
- Досега взетите ограниченията от властта няма ли да понижат натиска върху семействата?
- Категорично не! Замразяването на заплатите всъщност значи, че с миналогодишните приходи хората ще не престават да могат да си купуват все по-малко артикули. Да, има нарастване на междинните заплати, само че това е като свинското със зеле - за едни свинско, за други - зеле, а за трети - нищо. Всеки го усеща през личния си джоб и съответно за него няма значение какви са междинните равнища.
- Синдикатите упорстват за 850 лв. минимална заплата от януари 2023 година, за такава заплата упорства и Българска социалистическа партия. Тези пари задоволителни ли са като заплата за живот?
- Финансовата министърка съобщи, че минималната заплата ще бъде замразена на 710 лв.. Това е безобразно отношение към обществените сътрудници и по-специално към синдикатите. Такива диалози с нас, синдикатите, не са водени.
850 лв. би трябвало да е най-малко минималната заплата, в случай че би трябвало да отговорим на целесъобразните критерии, заложени в Директивата по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз. Опасяваме се, че това държание на държавното управление (макар и изказано от финансовия министър) или значи, че кабинетът непосредствено ни споделя " най-бедните ще понесат цялата тежест на рецесията ", или сочи за друго желание, а точно - да се пазари.
Още преди два месеца бяха изказани обществено желанията на държавното управление да усили минималната заплата на 770-780 лева Синдикатите желаеме най-малко 850 лева, а държавното управление " дава " 710 лева И откакто проведем митингите, те да я " усилят " на толкоз, колкото бяха дали обещание. Това не е отговорно отношение към българския жител. Искаме тези пари, с цел да може българинът да покрие ненапълно необикновено увеличените цени на основни артикули.
- Тоест и 850 лева не са задоволителни като заплата за живот?
- Да. И дублирам: това е безконтролно към българските жители. Ако някой желае да минимизира удара от рецесията върху хората, дано да го направи през цените на горивата, през надзор, който да се наложи на производителите, които усилват голословно цени, само че не и посредством в допълнение угнетяване на приходите.
- За следващата година е избрана линия на беднотия 504 лв.. Това задоволително ли е?
- По-лошото е, че сумата е съвсем без значение, защото този индикатор се употребява само за подпомагането на хората с увреждания. А тези суми, които са % от линията на беднотия, са толкоз ниски, че хората мъчно ще ги усетят. Социалното подкрепяне като цяло не се базира на линията на беднотия. Наистина сега има един законопроект, който обвързва общественото подкрепяне с линията на беднотия, само че към момента е план.
- На какво би трябвало да подчертава държавното управление?
- Онова, на което би трябвало да обърне внимание българското държавно управление - все едно дали е служебно или постоянно, е допустимо най-скоро да се анулира либерализацията на цените на електрическата енергия за семействата. Това, което сега се случва с българските компании, в случай че се случи с семействата, голяма част от нас няма да можем да си платим сметките за ток. Дори концепцията за две цени няма да защищити хората от изпадане в енергийна беднотия.
Единственият излаз е отсрочване на либерализацията на цените на тока с 2-4 години, най-малко до момента в който отмине рецесията. Макар че механизмът на либерализация е подобен, че и да няма рецесия, ще усили вероятността голяма част от българите да изпаднат в енергийна беднотия. Поне това сочи опитът на страни, които минаха през това. Ако питате мен, тази либералицзация би трябвало въобще да се анулира. Още през 2016 година поставихме казуса, само че тогава нямаше чуваемост. Именно тогава трябваше да бъде разисквано плануваното либерализиране, с цел да се знае какво да се прави шест години по-късно. За жал, и обществото, и политиците ни стартират да разискват една тематика или проблем, едвам когато към този момент е късно да се направи каквото и да било.
Силно се надявам народните представители да положат оптимални старания, с цел да преминат през тежките диспути, които ни чакат при приемане на Бюджет 2023. Държавата не може да действа с бюджета от тази година. Това би означавало парализа на публичните системи, заледяване на приходите на хората. Ако позволен това, заслужават нито един от тях в никакъв случай повече да не пристъпи прага на Народното събрание.
- Все отново, оптимистка ли сте за приходите на хората?
- Не мога да съм, тъй като чухме какво сподели финансовият министър - 11-12 милиарда лева недостиг, всяка година в продължение на идващите 2-3 години би трябвало да теглим по 16 милиарда лева спомагателни заеми. Това е доста мрачна вероятност. Опасявам се, че това може да принуди още повече български жители да изоставен страната.> >
ВАНЯ ГРИГОРОВА е икономист. Била е откривател в организация за онлайн изследвания, пазарен специалист в телеком и админ в неправителствена организация. Завършила е УНСС. От 2015 година е стопански консултант на президента на КТ " Подкрепа ". Автор и съавтор е на редица отчети и проучвания със социално-икономическа устременост.
Възможно най-скоро би трябвало да се анулира либерализацията на цените на електрическата енергия за семействата > - Г-жо Григорова, какво постанова провеждането на протестното шествие на 11 ноември?
- Сега е времето, в което се разисква бюджетът, а от КТ " Подкрепа " имаме съответни претенции към него. Доходите се предопределят от заложеното в държавния бюджет, в бюджетите на ДОО и на НЗОК. Има процедури, до момента в който тези бюджети стигнат до Народното събрание, и считаме, че това е времето, в което да сложим нашите претенции, свързани с приходите на хората.
- Какво ще стане, в случай че настояванията на синдикатите не бъдат задоволени?
- Българинът ще продължава да обеднява внезапно. При 18,7% генерирана инфлация през септември т.г. към септември 2021 година приблизително българският жители е обеднял с над 18%. По-бедната каста е обедняла още повече. Причината е, че най-сериозно са увеличени цените на горива, храни, отопление - т.е. на това, без което човек не може да оцелее. По тези пера по-бедните изразходват целия си приход. Това не се отнася за по-високо доходните групи, несъмнено - те по-скоро свиват разноските си, в случай че изобщо го вършат, като не купуват първокласни и ненужни артикули. Ако най-ниско доходните не бъдат обезщетени, ще понесат тежестта на рецесията, която бе трасирана с отхвърли да продължим да употребяваме съветски газ.
- Има ли накъде още българинът да снижава виталния си стандарт?
- Човек знае и 2, и 200. Но към този момент започваме да изпадаме от цивилизационните стандарти. Опасяваме се, че с поредицата спадове българите освен по-сериозно ще се отдалечим от еврозоната, само че и от Първия свят.
- Досега взетите ограниченията от властта няма ли да понижат натиска върху семействата?
- Категорично не! Замразяването на заплатите всъщност значи, че с миналогодишните приходи хората ще не престават да могат да си купуват все по-малко артикули. Да, има нарастване на междинните заплати, само че това е като свинското със зеле - за едни свинско, за други - зеле, а за трети - нищо. Всеки го усеща през личния си джоб и съответно за него няма значение какви са междинните равнища.
- Синдикатите упорстват за 850 лв. минимална заплата от януари 2023 година, за такава заплата упорства и Българска социалистическа партия. Тези пари задоволителни ли са като заплата за живот?
- Финансовата министърка съобщи, че минималната заплата ще бъде замразена на 710 лв.. Това е безобразно отношение към обществените сътрудници и по-специално към синдикатите. Такива диалози с нас, синдикатите, не са водени.
850 лв. би трябвало да е най-малко минималната заплата, в случай че би трябвало да отговорим на целесъобразните критерии, заложени в Директивата по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз. Опасяваме се, че това държание на държавното управление (макар и изказано от финансовия министър) или значи, че кабинетът непосредствено ни споделя " най-бедните ще понесат цялата тежест на рецесията ", или сочи за друго желание, а точно - да се пазари.
Още преди два месеца бяха изказани обществено желанията на държавното управление да усили минималната заплата на 770-780 лева Синдикатите желаеме най-малко 850 лева, а държавното управление " дава " 710 лева И откакто проведем митингите, те да я " усилят " на толкоз, колкото бяха дали обещание. Това не е отговорно отношение към българския жител. Искаме тези пари, с цел да може българинът да покрие ненапълно необикновено увеличените цени на основни артикули.
- Тоест и 850 лева не са задоволителни като заплата за живот?
- Да. И дублирам: това е безконтролно към българските жители. Ако някой желае да минимизира удара от рецесията върху хората, дано да го направи през цените на горивата, през надзор, който да се наложи на производителите, които усилват голословно цени, само че не и посредством в допълнение угнетяване на приходите.
- За следващата година е избрана линия на беднотия 504 лв.. Това задоволително ли е?
- По-лошото е, че сумата е съвсем без значение, защото този индикатор се употребява само за подпомагането на хората с увреждания. А тези суми, които са % от линията на беднотия, са толкоз ниски, че хората мъчно ще ги усетят. Социалното подкрепяне като цяло не се базира на линията на беднотия. Наистина сега има един законопроект, който обвързва общественото подкрепяне с линията на беднотия, само че към момента е план.
- На какво би трябвало да подчертава държавното управление?
- Онова, на което би трябвало да обърне внимание българското държавно управление - все едно дали е служебно или постоянно, е допустимо най-скоро да се анулира либерализацията на цените на електрическата енергия за семействата. Това, което сега се случва с българските компании, в случай че се случи с семействата, голяма част от нас няма да можем да си платим сметките за ток. Дори концепцията за две цени няма да защищити хората от изпадане в енергийна беднотия.
Единственият излаз е отсрочване на либерализацията на цените на тока с 2-4 години, най-малко до момента в който отмине рецесията. Макар че механизмът на либерализация е подобен, че и да няма рецесия, ще усили вероятността голяма част от българите да изпаднат в енергийна беднотия. Поне това сочи опитът на страни, които минаха през това. Ако питате мен, тази либералицзация би трябвало въобще да се анулира. Още през 2016 година поставихме казуса, само че тогава нямаше чуваемост. Именно тогава трябваше да бъде разисквано плануваното либерализиране, с цел да се знае какво да се прави шест години по-късно. За жал, и обществото, и политиците ни стартират да разискват една тематика или проблем, едвам когато към този момент е късно да се направи каквото и да било.
Силно се надявам народните представители да положат оптимални старания, с цел да преминат през тежките диспути, които ни чакат при приемане на Бюджет 2023. Държавата не може да действа с бюджета от тази година. Това би означавало парализа на публичните системи, заледяване на приходите на хората. Ако позволен това, заслужават нито един от тях в никакъв случай повече да не пристъпи прага на Народното събрание.
- Все отново, оптимистка ли сте за приходите на хората?
- Не мога да съм, тъй като чухме какво сподели финансовият министър - 11-12 милиарда лева недостиг, всяка година в продължение на идващите 2-3 години би трябвало да теглим по 16 милиарда лева спомагателни заеми. Това е доста мрачна вероятност. Опасявам се, че това може да принуди още повече български жители да изоставен страната.> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ