Законодателен акт за цифровите услуги Как Европейският съюз въведе нов ред в онлайн пространството чрез Акта за цифровите услуги
Интернетът към този момент е надминал локалните граници; огромни онлайн платформи оперират в голям брой народи, обработвайки данни на милиони консуматори и оказвайки въздействие върху разпространяването на информация в международен мащаб. Досега Европейският съюз (ЕС) нямаше унифицирана конструкция, която да дефинира ясно отговорностите на тези играчи. Правилата от директивата за електронната търговия, призната през 2000 година, към този момент са несъответстващи по отношение на актуалната цифрова среда, която включва логаритми, трансгранични услуги и онлайн търговия с големи размери, като също по този начин е очевидец на нови форми на дезинформация.
С приемането на Закона за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA), Европейски Съюз започва една от най-значимите промени в цифровото законодателство през последните 20 години. Законопроектът беше препоръчан от Европейската комисия в края на 2020 година след просторен съвещателен развой и беше публично признат през 2022 година Повечето от наредбите ще влязат в действие от февруари 2024 година, а разпоредбите за доста огромните онлайн платформи и търсачки – още от лятото на 2023 година
Този правилник се ползва на европейско равнище, а не на национално, тъй като цифровите услуги работят трансгранично и не могат да бъдат контролирани съответно посредством обособени национални законодателства. Чрез Акта Европейски Съюз вкарва обединен набор от правила за всички страни членки, осигурявайки равна отбрана на потребителите и намалявайки разпокъсаността сред другите национални регулации.
Основният фокус на Акта е да сътвори по-безопасна, по-прозрачна и по-отговорна онлайн среда. Законодателството обгръща всички посреднически услуги – от интернет снабдители и хостинг платформи до обществени мрежи, онлайн магазини, приложения за шерване на наличие и рекламни системи. Най-строгите условия важат за доста огромните онлайн платформи и търсачки, които доближават най-малко 45 милиона консуматори в Европейски Съюз. Те играят значима роля в разпространяването на информация и обществен спор и затова попадат под пряк надзор от Европейската комисия.
Актът за цифровите услуги предлага нов набор от отговорности за платформите. Те би трябвало да обезпечат ефикасни механизми за докладване на нелегално наличие, да работят с доверени податели на сигнали, да наблюдават търговците на онлайн пазари и да ревизират произхода на предлаганите артикули. Потребителите имат право на информация, когато наличието им бъде отстранено или лимитирано, и могат да апелират решенията на платформите посредством вътрешни и извънсъдебни механизми.
Значително внимание се отделя на прозрачността на логаритмите. Платформите са задължени да разкриват главните правила на своите системи за даване на рекомендации за наличие и да оферират други възможности, които не се основават на персонализирано профилиране. Въвеждат се строги ограничавания за рекламиране на малолетни и възбрана на поведенческа реклама, учредена на чувствителни персонални данни.
Регламентът включва също нови правила за битка с противозаконни и рискови артикули в интернет. Онлайн търговците би трябвало да разпознават търговците, да ревизират информацията за продуктите и да уведомяват потребителите при определяне на нарушавания. Въвежда се и механизъм за реакция при рецесии, който разрешава налагането на спомагателни отговорности при съществени закани за обществото.
Ключов аспект от рамката е основаването на национални координатори по цифровите услуги във всяка страна членка. Те дават отговор за използването и надзора на национално равнище, до момента в който Европейската комисия упражнява непосреден надзор върху най-големите платформи. Координацията сред страните се реализира посредством Европейския съвет за цифрови услуги — нов орган за продан на информация и взаимни дейности.
Прилагането на Акта в България
В България народен координатор по използването на Акта за цифровите услуги е Комисията за контролиране на известията (КРС). Тя бе назначена за тази роля с решение на Министерския съвет през 2023 година, а пълномощията ѝ бяха по-точно избрани с промени в Закона за електронните известия, обнародвани през ноември 2025 година С тези промени се основава цялостна национална правна конструкция за контрол над доставчиците на посреднически услуги,.
От 1 ноември 2024 година в КРС ще действа профилирана дирекция, отговаряща за използването на DSA. Комисията построява експертен и механически потенциал, създава вътрешни процедури и координационни механизми и интензивно взе участие в работата на Европейския съвет за цифрови услуги. Надзорните ѝ пълномощия включват инспекции, искане на данни, узаконяване на органи за извънсъдебно решение на разногласия и даване на статус на доверени податели на сигнали и тествани откриватели, прецизират от регулатора в писмения си отговор до Българска телеграфна агенция.
Паралелно с това Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) играе значима роля в подтекста на потребителските аспекти на Акта. Тя прави надзор върху електронната търговия, нелоялни търговски практики, подвеждаща реклама и сигурността на продуктите, предлагани онлайн. Според данни на КЗП, по-висока подготвеност се следи при огромните платформи и онлайн търговци, до момента в който по-малките онлайн магазини и търговците в обществените мрежи срещат по-чести усложнения с условията за бистрота и идентификация.
В регулаторната конструкция вземат участие и други институции — Съветът за електронни медии, отговарящ за платформите за шерване на видеосъдържание, и Комисията за отбрана на персоналните данни при въпроси, свързани с обработването на персонални данни и профилирането. Министерството на електронното ръководство играе координационна роля в построяването на националната архитектура и взаимоотношението сред институциите.
Очакванията на българските регулатори са, че във допустимо най-краткия период след действителното използване на Акта, сигналите, свързани с подправени онлайн магазини, нелоялни търговски практики, нелегално или нездравословно наличие и незадоволителна бистрота на онлайн рекламата, ще бъдат най-често срещаните, означават от КРС и КЗП пред Българска телеграфна агенция. Акцентът ще бъде подложен върху информираността на потребителите и помощта на бизнеса при адаптирането към новите правила, като санкционните механизми ще се ползват съразмерно и при определяне на систематични нарушавания.
С приемането и използването на Акта за цифровите услуги, Европейски Съюз и неговите страни членки построяват основите на нов модел за контролиране на онлайн пространството, целящ да съчетае свободата на изложение с нараснали равнища на сигурност, бистрота и отговорност. Законодателството е част от по-широката стратегическа рамка на Европейски Съюз, която включва и, като и двата регламента съставляват първия сложен опит в международен мащаб за контролиране на наличието, рисковете и пазарните практики в цифровата сфера.
