Как Европейският съюз въведе нов ред в онлайн пространството чрез Акта за цифровите услуги
Интернетът от дълго време надвиши националните граници, а огромните онлайн платформи оперират по едно и също време на доста пазари, обработват данни на стотици милиони консуматори и въздействат върху метода, по който се популяризира информация в световен мащаб. До наскоро Европейският съюз (ЕС) не разполагаше с единна рамка, която ясно да дефинира отговорностите на тези участници. Правилата на директивата за електронната търговия от 2000 година се оказаха мъчно използвани към актуалната цифрова среда, доминирана от логаритми, трансгранични услуги, онлайн търговия с голям размер и нови форми на дезинформация.
С приемането на Законодателния акт за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA) Европейски Съюз вкара една от най-мащабните промени в цифровото законодателство през последните две десетилетия. Актът беше препоръчан от Европейската комисия в края на 2020 година след необятен публичен съвещателен развой и беше дефинитивно признат през 2022 година Повечето разпореждания се ползват от февруари 2024 година, а разпоредбите за доста огромните онлайн платформи и търсачки - още от лятото на 2023 година
Регламентът е признат на европейско, а не на национално равнище, защото цифровите услуги действат трансгранично и не могат да бъдат контролирани дейно посредством обособени законодателства. Чрез Акта Европейски Съюз вкарва обединен набор от правила за всички страни членки, като подсигурява идентична отбрана за потребителите и лимитира фрагментацията сред националните режими.
Основната цел на Акта е да откри по-безопасна, транспарантна и виновна онлайн среда. Законодателството обгръща всички посреднически услуги - от интернет снабдители и хостинг платформи до обществени мрежи, онлайн пазари, приложения за шерване на наличие и рекламни системи. Най-строгите условия се ползват за доста огромните онлайн платформи и доста огромните онлайн търсачки, които доближават най-малко 45 милиона консуматори в Европейски Съюз. Те имат особена роля в разпространяването на информация, търговски разгласи и обществен спор и заради това подлежат на директен контрол от Европейската комисия.
Актът за цифровите услуги вкарва система от нови отговорности за платформите. Те би трябвало да обезпечат ефикасни механизми за докладване на нелегално наличие, да работят с доверени податели на сигнали, да наблюдават търговците на онлайн пазари и да ревизират произхода на предлаганите артикули. Потребителите получават право на информация при унищожаване или ограничение на тяхно наличие и опция да апелират решенията на платформите посредством вътрешни и извънсъдебни механизми.
Съществен акцент е подложен върху прозрачността на логаритмите. Платформите са задължени да разкриват главните правила, по които работят системите им за препоръчване на наличие, и да дават други възможности отвън персонализираното профилиране. Въвеждат се и строги ограничавания за рекламата, ориентирана към малолетни, както и възбрана за поведенческа реклама, учредена на чувствителни персонални данни.
Регламентът съдържа и нови правила за битка с противозаконни и рискови артикули в интернет. Онлайн пазарите би трябвало да разпознават търговците, да ревизират информацията за продуктите и да осведомят потребителите при открити нарушавания. Въвежда се и механизъм за реакция при рецесии, който разрешава налагането на спомагателни отговорности при съществени закани за публичната сигурност.
Ключов детайл от рамката е основаването на национални координатори по цифровите услуги във всяка страна членка. Те дават отговор за използването и надзора на национално равнище, до момента в който Европейската комисия реализира пряк надзор върху най-големите платформи. Координацията сред страните се реализира посредством Европейския съвет за цифрови услуги - нов орган за продан на информация и взаимни дейности.
Прилагането на Акта в България
В България народен координатор по използването на Акта за цифровите услуги е Комисията за контролиране на известията (КРС). Тя беше избрана за тази роля с решение на Министерския съвет още през 2023 година, като пълномощията ѝ бяха категорично написани с промени в Закона за електронните известия, обнародвани през ноември 2025 година С тях беше основана цялостна национална правна рамка за практикуване на контрол върху доставчиците на посреднически услуги,.
От 1 ноември 2024 година в КРС действа профилирана дирекция, отговаряща за използването на DSA. Комисията построява експертен и механически потенциал, създава вътрешни процедури и координационни механизми и взе участие интензивно в работата на Европейския съвет за цифрови услуги. Надзорните ѝ пълномощия включват инспекции, условие на данни, узаконяване на органи за извънсъдебно решение на разногласия и даване на статут на доверени податели на сигнали и тествани откриватели, допълват от регулатора в писмения си отговор до Българска телеграфна агенция.
Паралелно с това Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) има основна роля в потребителското измерение на Акта. Тя реализира надзор върху електронната търговия, нелоялните търговски практики, подвеждащата реклама и сигурността на продуктите, предлагани онлайн. По данни на КЗП, по-висока степен на подготвеност се следи при огромните платформи и онлайн търговци, до момента в който по-малките онлайн магазини и продавачите в обществените мрежи по-често срещат усложнения с условията за бистрота и идентификация.
В регулаторната рамка вземат участие и други институции - Съветът за електронни медии във връзка с платформите за шерване на видеосъдържание и Комисията за отбрана на персоналните данни при въпроси, свързани с обработването на персонални данни и профилирането. Министерството на електронното ръководство има координационна роля при построяването на националната архитектура и междуинституционалното взаимоотношение.
Очакванията на българските регулатори са, че в първите месеци на действителното използване на Акта най-често ще постъпват сигнали, свързани с подправени онлайн магазини, нелоялни търговски практики, нелегално или нездравословно наличие и незадоволителна бистрота на онлайн рекламата, показват от КРС и КЗП пред Българска телеграфна агенция. Акцентът ще бъде подложен върху информирането на потребителите и подпомагането на бизнеса при акомодацията към новите правила, като санкционните механизми ще се ползват съразмерно и при открити систематични нарушавания.
С приемането и използването на Акта за цифровите услуги Европейски Съюз и страните членки слагат основите на нов модел за контролиране на онлайн пространството, който цели да съчетае свободата на изложение с по-високо равнище на сигурност, бистрота и отчетност. Законодателството е част от по-широката стратегическа рамка на Европейски Съюз, включваща и ), като двата регламента съставляват първия сложен опит в международен мащаб да се контролират по едно и също време наличието, рисковете и пазарните практики в цифровата среда.
С приемането на Законодателния акт за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA) Европейски Съюз вкара една от най-мащабните промени в цифровото законодателство през последните две десетилетия. Актът беше препоръчан от Европейската комисия в края на 2020 година след необятен публичен съвещателен развой и беше дефинитивно признат през 2022 година Повечето разпореждания се ползват от февруари 2024 година, а разпоредбите за доста огромните онлайн платформи и търсачки - още от лятото на 2023 година
Регламентът е признат на европейско, а не на национално равнище, защото цифровите услуги действат трансгранично и не могат да бъдат контролирани дейно посредством обособени законодателства. Чрез Акта Европейски Съюз вкарва обединен набор от правила за всички страни членки, като подсигурява идентична отбрана за потребителите и лимитира фрагментацията сред националните режими.
Основната цел на Акта е да откри по-безопасна, транспарантна и виновна онлайн среда. Законодателството обгръща всички посреднически услуги - от интернет снабдители и хостинг платформи до обществени мрежи, онлайн пазари, приложения за шерване на наличие и рекламни системи. Най-строгите условия се ползват за доста огромните онлайн платформи и доста огромните онлайн търсачки, които доближават най-малко 45 милиона консуматори в Европейски Съюз. Те имат особена роля в разпространяването на информация, търговски разгласи и обществен спор и заради това подлежат на директен контрол от Европейската комисия.
Актът за цифровите услуги вкарва система от нови отговорности за платформите. Те би трябвало да обезпечат ефикасни механизми за докладване на нелегално наличие, да работят с доверени податели на сигнали, да наблюдават търговците на онлайн пазари и да ревизират произхода на предлаганите артикули. Потребителите получават право на информация при унищожаване или ограничение на тяхно наличие и опция да апелират решенията на платформите посредством вътрешни и извънсъдебни механизми.
Съществен акцент е подложен върху прозрачността на логаритмите. Платформите са задължени да разкриват главните правила, по които работят системите им за препоръчване на наличие, и да дават други възможности отвън персонализираното профилиране. Въвеждат се и строги ограничавания за рекламата, ориентирана към малолетни, както и възбрана за поведенческа реклама, учредена на чувствителни персонални данни.
Регламентът съдържа и нови правила за битка с противозаконни и рискови артикули в интернет. Онлайн пазарите би трябвало да разпознават търговците, да ревизират информацията за продуктите и да осведомят потребителите при открити нарушавания. Въвежда се и механизъм за реакция при рецесии, който разрешава налагането на спомагателни отговорности при съществени закани за публичната сигурност.
Ключов детайл от рамката е основаването на национални координатори по цифровите услуги във всяка страна членка. Те дават отговор за използването и надзора на национално равнище, до момента в който Европейската комисия реализира пряк надзор върху най-големите платформи. Координацията сред страните се реализира посредством Европейския съвет за цифрови услуги - нов орган за продан на информация и взаимни дейности.
Прилагането на Акта в България
В България народен координатор по използването на Акта за цифровите услуги е Комисията за контролиране на известията (КРС). Тя беше избрана за тази роля с решение на Министерския съвет още през 2023 година, като пълномощията ѝ бяха категорично написани с промени в Закона за електронните известия, обнародвани през ноември 2025 година С тях беше основана цялостна национална правна рамка за практикуване на контрол върху доставчиците на посреднически услуги,.
От 1 ноември 2024 година в КРС действа профилирана дирекция, отговаряща за използването на DSA. Комисията построява експертен и механически потенциал, създава вътрешни процедури и координационни механизми и взе участие интензивно в работата на Европейския съвет за цифрови услуги. Надзорните ѝ пълномощия включват инспекции, условие на данни, узаконяване на органи за извънсъдебно решение на разногласия и даване на статут на доверени податели на сигнали и тествани откриватели, допълват от регулатора в писмения си отговор до Българска телеграфна агенция.
Паралелно с това Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) има основна роля в потребителското измерение на Акта. Тя реализира надзор върху електронната търговия, нелоялните търговски практики, подвеждащата реклама и сигурността на продуктите, предлагани онлайн. По данни на КЗП, по-висока степен на подготвеност се следи при огромните платформи и онлайн търговци, до момента в който по-малките онлайн магазини и продавачите в обществените мрежи по-често срещат усложнения с условията за бистрота и идентификация.
В регулаторната рамка вземат участие и други институции - Съветът за електронни медии във връзка с платформите за шерване на видеосъдържание и Комисията за отбрана на персоналните данни при въпроси, свързани с обработването на персонални данни и профилирането. Министерството на електронното ръководство има координационна роля при построяването на националната архитектура и междуинституционалното взаимоотношение.
Очакванията на българските регулатори са, че в първите месеци на действителното използване на Акта най-често ще постъпват сигнали, свързани с подправени онлайн магазини, нелоялни търговски практики, нелегално или нездравословно наличие и незадоволителна бистрота на онлайн рекламата, показват от КРС и КЗП пред Българска телеграфна агенция. Акцентът ще бъде подложен върху информирането на потребителите и подпомагането на бизнеса при акомодацията към новите правила, като санкционните механизми ще се ползват съразмерно и при открити систематични нарушавания.
С приемането и използването на Акта за цифровите услуги Европейски Съюз и страните членки слагат основите на нов модел за контролиране на онлайн пространството, който цели да съчетае свободата на изложение с по-високо равнище на сигурност, бистрота и отчетност. Законодателството е част от по-широката стратегическа рамка на Европейски Съюз, включваща и ), като двата регламента съставляват първия сложен опит в международен мащаб да се контролират по едно и също време наличието, рисковете и пазарните практики в цифровата среда.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ