Проф. Георги Лозанов: Интернет не е медия, а информационен битак
Интернет не е медия, интернет е информативен битак, на който можеш да намериш всичко, включително и задълбочени разбори и информации, само че и всевъзможни неистини, тактики и операции.
Това разяснява пред БНР медийният специалист проф. Георги Лозанов по отношение на доверието в медиите по време на рецесия. По думите му медията има извънредно значима роля по време на бедствия. Тя и публицистите стават съвсем толкоз значими за отбраната на хората, колкото лекарите.
" Изследването на Стопанския факултет към СУ показва едно прекомерно общо отношение към медиите. Те не будят доверие у младите (особено последните години, когато приказваме за обстановка на постистина, за подправени новини), които интензивно употребяват онлайн медиите и изобщо гледат на интернет като на медия. Много пъти съм казвал, че нямаме съображение за това. ", изясни Лозанов.
Така професорът разяснява експресно изследване измежду студентите, направено от Стопанския факултет на СУ " Св. Кл. Охридски ", фондация Каузи и Junction Bulgaria по по методика на Edelman Trust Barometer 2020, представящо другите настройки и степени на доверие на младежите във връзка с ограниченията против Covid-19. Според това проучване недоверието на студентите към медиите е 79%.
" Тези 21% доверие ги одобрявам по-скоро като обща оценка за медийната обстановка, изключително пък в България, която към този момент 3 години е на 111-о място по независимост на словото и хората са с убеждението, че медиите в огромна степен са подвластни и така нататък
Специално във връзка с ковид и пандемията, аз мисля, че медиите в информативен проект си правят работата. Второ, че нямат опция – тези младежи или който и да е – от кое място другаде, с изключение на от медиите, да се осведомят. Каквото и доверие към институциите да имаш, към ген. Мутафчийски персонално, ти научаваш това, което той мисли, през медията. ", сподели още проф. Лозанов.
По думите му доверието към медиите пада като цяло и това е развой, който не е нито нов, нито напълно български, въпреки че в България той е в най-плашещите му форми.
" Преди 10 години с проф. Ивайло Знеполски направихме конференция с най-големите специалисти в областта на медиите. Неин наслов беше " Демокрацията болна от своите медии ". Още преди 10 години медиите станаха диагноза. Заради подправените вести и несъмнено, поради политиките на корпоративен напън, който в България се усеща осезаемо и който води до освобождение на публицисти. В последните случаи беше употребявано изключителното състояние, с цел да не се забележи в общия кръг от ограничения... ", добави професорът.
Той бе безапелационен, че всичко зависи от гражданската реакция и добави: " От това обществото да е сензитивно и да си пази публицистите, тъй като положителните, самостоятелните публицисти постоянно са подложени на напън и на риск. "
Това разяснява пред БНР медийният специалист проф. Георги Лозанов по отношение на доверието в медиите по време на рецесия. По думите му медията има извънредно значима роля по време на бедствия. Тя и публицистите стават съвсем толкоз значими за отбраната на хората, колкото лекарите.
" Изследването на Стопанския факултет към СУ показва едно прекомерно общо отношение към медиите. Те не будят доверие у младите (особено последните години, когато приказваме за обстановка на постистина, за подправени новини), които интензивно употребяват онлайн медиите и изобщо гледат на интернет като на медия. Много пъти съм казвал, че нямаме съображение за това. ", изясни Лозанов.
Така професорът разяснява експресно изследване измежду студентите, направено от Стопанския факултет на СУ " Св. Кл. Охридски ", фондация Каузи и Junction Bulgaria по по методика на Edelman Trust Barometer 2020, представящо другите настройки и степени на доверие на младежите във връзка с ограниченията против Covid-19. Според това проучване недоверието на студентите към медиите е 79%.
" Тези 21% доверие ги одобрявам по-скоро като обща оценка за медийната обстановка, изключително пък в България, която към този момент 3 години е на 111-о място по независимост на словото и хората са с убеждението, че медиите в огромна степен са подвластни и така нататък
Специално във връзка с ковид и пандемията, аз мисля, че медиите в информативен проект си правят работата. Второ, че нямат опция – тези младежи или който и да е – от кое място другаде, с изключение на от медиите, да се осведомят. Каквото и доверие към институциите да имаш, към ген. Мутафчийски персонално, ти научаваш това, което той мисли, през медията. ", сподели още проф. Лозанов.
По думите му доверието към медиите пада като цяло и това е развой, който не е нито нов, нито напълно български, въпреки че в България той е в най-плашещите му форми.
" Преди 10 години с проф. Ивайло Знеполски направихме конференция с най-големите специалисти в областта на медиите. Неин наслов беше " Демокрацията болна от своите медии ". Още преди 10 години медиите станаха диагноза. Заради подправените вести и несъмнено, поради политиките на корпоративен напън, който в България се усеща осезаемо и който води до освобождение на публицисти. В последните случаи беше употребявано изключителното състояние, с цел да не се забележи в общия кръг от ограничения... ", добави професорът.
Той бе безапелационен, че всичко зависи от гражданската реакция и добави: " От това обществото да е сензитивно и да си пази публицистите, тъй като положителните, самостоятелните публицисти постоянно са подложени на напън и на риск. "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ