Интернет може да бъде разочароващо място, когато става въпрос за

Интернет може да бъде разочароващо място, когато става въпрос за разискване на съвсем всичко, и за жалост същото се случва и в света на Linux. Често чувате хората да приказват за прекосяване към Linux и това не е необичайност, само че когато се стигне до въпроса кой вид на Linux да се употребява, има доста диспути, а от време на време даже и племенни връзки, когато става въпрос за това каква дистрибуция да употребява всеки човек. Може би сте осведомени с израза „ Аз употребявам Arch BTW “ и това е малко като смешка, че потребителите на Arch обичат да се хвалят, че употребяват Arch. Аз да вземем за пример в никакъв случай не бих го направил.

Но колкото и да се водят разногласия в общността на Linux, истината е, че няма никаква „ най-хубава “ конфигурация на Linux, която всеки да употребява. А неотдавна Линус Торвалдс, основателят на Linux и един от най-големите му разработчици, изненада няколко консуматори, като разкри в едно много дълго видео в YouTube (Linus Tech Tips), че употребява Fedora с GNOME, а не Arch, доказвайки тъкмо това. Въпросът е да употребявате конфигурацията, която е подобаваща за вас и вашите потребности.

Различните разновидности на Linux

Изберете това, което ви подхожда най-добре.

Като семейство от ядра, които са извънредно отворени за всеки, който желае да ги трансформира и надгражда, Linux отваря порти за голям брой персонализации, а от тази еластичност се получава необятна гама от дистрибуции или дистра. Промените, които могат да обзет дистрибуциите, не се свеждат единствено доникъде на работния плот или версията на ядрото, която получавате. Те могат да трансформират радикално метода, по който работи вашата система, по способи, които нормално не обмисляте.

Arch Linux и основаните на него дистрибуции, като CachyOS, употребяват система за настоящо издаване. Актуализациите на системата просто се популяризират като постоянни актуализации на пакетите, тъй че ядрото се актуализира както всеки различен пакет. Това значи, че версиите се появяват доста по-бързо, в сравнение с при другите дистрибуции, само че въпреки това, те са съпроводени и от по-малко проби и има доста повече благоприятни условия за смяна на конфигурацията. Пакетите може да не са добре съвместими между тях, когато всички те получават непрестанно актуализации, и може да се наложи да прекарате доста време в премахване на проблеми, с цел да действат нещата.

В други дистрибуции се употребява по-строга система за издаване, при която актуализациите се дават единствено след задълбочено тестване и постоянно се оферират с няколко пакета, които се актуализират дружно, което оказва помощ да се подсигурява, че нещата са по-стабилни. Някои от тях към момента ви разрешават да променяте систематичните съставни елементи, като да вземем за пример ядрото, което ви дава свободата (и сложността), с която е прочут Linux. Но други имат неизменима операционна система, което значи, че всички систематични файлове са недостъпни за вас. Това може да звучи ограничаващо, само че разрешава на компютъра ви да бъде доста по-надежден и постоянен, с по-малко благоприятни условия за повреждане на нещата, в случай че сте нов консуматор.

Изборът на Линус Торвалдс, Fedora, попада в междинното състояние тук, като предлага по-структурирани актуализации, само че въпреки всичко разрешава персонализиране. По неговите думи той компилира единствено персонализирано ядро, само че всичко останало просто работи по този начин, както е.

Всичко зависи от метода, по който употребявате компютъра си

Баланс сред надеждност, независимост и лекост на потребление.

Както доста консуматори на Twitter означиха, Линус Торвалдс е като доста други хора, които употребяват компютъра си за работа – той просто би трябвало да работи за това, за което го употребява. А като разработчик евентуално има доста пакети и файлове, които би трябвало да работят надеждно, тъй че дистрибуция като Arch евентуално в този случай не е идеалната. Тя има цялата независимост, която Linux символизира, само че в случай че това е на цената на загуба на скъпо работно време за премахване на проблеми, тогава явно не си заслужава.

За доста хора казусът ще бъде тъкмо подобен. Ако употребявате компютъра си за значима работа, не желаете да губите време за коригиране на спорове и други неточности, които могат да се получат при стартирането на актуализации, които не са задоволително тествани. Просто би трябвало всичко да работи, когато ви е належащо, без да се задават въпроси.

Ако приемате това в по-голяма степен, тогава една неизменима операционна система като Aurora може да е най-хубавата за вас. Цялата операционна система се предлага в базов облик, който е разпрострат и не може да бъде променян от потребителя по никакъв метод. Ако желаете да актуализирате операционната система, просто сменяте целия базов облик с по-нова версия, която има обновени пакети. И защото тези актуализации нормално се дават малко по-бавно, те също по този начин имат време да подсигуряват, че всички тези пакети работят добре между тях и имате устойчива машина, която няма да ви основава главоболия по този начин елементарно.

Говорил съм за това по какъв начин употребявам Arch и по какъв начин даже бих го предложил на някой, който идва от Windows, като това е по няколко аргументи. Въпреки че употребявам компютъра си за работа, го употребявам по метод, който не е толкоз значим. По-голямата част от това, за което употребявам главния си компютър, е писане на публикации в уеб браузър, а по-късно и за по-лични неща, като да вземем за пример мигновени известия. Там няма доста неща, които могат да се объркат, по този начин за мен всичко постоянно работи добре, даже когато постоянно подновявам пакетите. Не всичко на моя Arch преносим компютър е 100% съвършено, само че това по никакъв метод не пречи на нещо значително. Другата причина е, че когато зародят проблеми и би трябвало да ги реша, нормално имам ноу-хау, с цел да намеря решението, тъй че това не е краят на света.

Ако работата ми включваше компилиране и тестване на пакети, работа с принадлежности като Python и други значими натоварвания, свързани с създаването, Arch евентуално също нямаше да е за мен или щеше да ми се наложи да науча доста повече за това по какъв начин да вземам решение всевъзможни комплицирани проблеми.

Това зависи и от вашия хардуер

Дистрибуциите от най-голям клас не постоянно имат смисъл.

Преди да извършите избора си, си коства да помислите и за това какъв брой остарял или нов е компютърът ви и с какъв хардуер е оборудван. Някои Linux дистрибуции идват с вградени драйвери на Nvidia, тъй че можете елементарно да употребявате графичния си процесор за игри или нещо друго, само че това не важи за всички, тъй че си коства да се огледате, с цел да сте сигурни, че получавате нещо, което работи добре за вашия компютър.

Освен това някои дистрибуции може да са фокусирани и върху поддръжката на по-стар хардуер, който има по-малка продуктивност за работа. Ролинг релийз като Arch се стреми да поддържа най-новото и най-хубавото по най-хубавия вероятен метод, само че може да не е толкоз подобаващ, в случай че имате остарял компютър с по-ниски спецификации и прекомерно стар процесор. А даже по-популярните издания като Ubuntu не престават да усилват размера си и да употребяват повече запаси, тъй че може да не са най-подходящи за обезпечаване на добра продуктивност на остарял компютър.

Ето за какво може да опитате някои от по-старите дистрибуции на Linux, които имат за цел да обезпечат безпроблемно потребление на по-старите машини. Някои образци са MX Linux и AntiX, които са с по-стари версии на ядрото на Linux и се доставят с олекотена работна среда и управител на прозорци с Xfce или Fluxbox. Това са чудесни дистрибуции за възкръсване на старите Windows компютри, които към този момент не употребявате, тъй като ви се костват прекомерно мудни, а тези леки дистрибуции могат да оказват помощ на голям брой остарели компютри да работят доста по-бързо.

Перфектната Linux дистрибуция е тази, която ви харесва

Всичко това значи, че в никакъв случай няма да има дистрибуция или настройка на Linux, която да е универсално съвършена. Дори дистрибуциите, почитани от най-отдадените членове на Linux общността, може да не се харесват на други, които са също толкоз ангажирани с нея. И въпреки че разногласията за това коя Linux дистрибуция е най-хубава започнаха да стават уморителни, те също по този начин са доказателство за това, че тази екосистема е в действителност страхотна: тя може да бъде всичко, което всеки желае да бъде. Нивата на персонализация и оптимизация за другите типове хардуер и консуматори са в действителност безкрайни и точно това прави Linux толкоз специфичен.

Ако питате мен, същинската полемика би трябвало да бъде коя е най-хубавата десктоп среда и всички аргументи, заради които това е KDE Plasma. Естествено, това е смешка.

Оригиналът е на João Carrasqueira от xda-developers