Интернет е великото изобретение на човечеството, което или ще погуби,

Интернет е великото откритие на човечеството, което или ще погуби, или ще избави света. Аз не мога без интернет. Когато станах на 50, си споделих: " То всичко  свърши ". Когато станах на 60, си споделих: " То всичко стартира ". Когато станах на 70, си споделих: " Не стигнеш ли върха, продължавай нагоре ". Сега на 78 още не съм намерил формулата и си споделям: " Дано да стана на 80 ". Това съобщи пред " Събуди се... " поетът Недялко Йорданов, съобщи " Пик ".

" Вече започнах да виждам на себе си в профил. Сякаш съм различен човек и се следя. Това е доста хубаво - можеш да погледнеш в профил и да се оправиш някак си, да ти олекне ", показа той и добави: " Трябва да ти се случи нещо и да се замислиш, тъй като никой не има вяра съществено в личната си гибел. Изведнъж виждаш, че това е действително и допустимо и тогава започваш да се гледаш в профил ". 

Големият стихотворец не скри, че постоянно прави равносметка на изминатия път: " Винаги съм прибирал лентата обратно, тъй като на драго сърце съм преживявал всичко още веднъж. Но в този момент виждам напред. На 78-я си рожден ден написах стихотворение, пуснах го във Facebook. Прощално, към читателите. Те не бяха доста удовлетворени, само че няма по какъв начин ".

Поетът сподели още, че до момента е писал стихотворения, когато е бил печален, обезверен. " Стихотворението ми идва някак ненадейно. И би трябвало да напишеш стихотворението, с цел да ти стане ведро на душата ".

" За да не останат недоволни моите читатели, започнах всяка заран да обявявам остарели стихотворения. Тази заран да вземем за пример разгласих стихотворение, което съм писал на 20 години. То се споделя " Приказка за гъстата гора ", показа поетът.

Недялко Йорданов добави, че в никакъв случай не се е опитвал да поучава или да дава подготвени формули. " Никога не станах софиянец - половината година съм в Бургас, половината тук. В тези години, когато бе конюнктурно да се написа за България, аз не написах нито едно стихотворение за България. Но след смяната България стана моя тематика. Защото беше едно пусто, обезверено. Никога не съм мислил, че това ще стане моя тематика ".

На финала на диалога поетът прочете стихотворението, написано в утрото на своя 78-и рожден ден.

78

Не знам – благополучен или сърдит –съм в този чудноват час.Такъв... Седемдесет и осем!Нима това съм аз?

Космическа, напряко, възраст...Как стана така, не знам...И какъв брой елементарно... какъв брой бързо...И малко ме е позор...

Нима подобен ще ме запомнят –набръчкан... прошарен.Уж писах стихове любовни...И ето ти!.. Финал!

И все по този начин не ми се има вяра,че свършва този свят.Написа: „ Грозно грачи гарван... “Поетът – толкова млад.

И след това толкова млад почина...Със черната брада!За свойте Майка и Родинавъв пердах за независимост...

Огромните очи... Мустакът...И слепият стихотворец...Куршум... Любимата го чака...Свещеният обет...

И другият... Внезапно мъртав...А младеж даже...Пристига гостенката жълта...на двадесет и три...

А аз... Седемдесет и осем...И доживях... Късмет...Да, знам... Не е в това въпроса...Но въпреки всичко съм стихотворец...

Добре де... Вижда му се края...И тъкмо затоваще би трябвало да се постарая...със бялата глава

да пиша още.. още.. още...Пък неуместно въпреки...И всички дни и всички нощи...И да не бъда остарял...

Седемдесет и осем... Бърже!И коства си... Защо?И така и така съм ги навършил...Поне да станат 100...

/ПИК

Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!

Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html