Интернет е пълен с комикси, които рисуват живота „преди“ и

Интернет е цялостен с комикси, които рисуват живота „ преди “ и „ след “ децата.

До един миг е смешно. Виждаш, че умората, изтощението и разхвърляните на всички места играчки са действителност освен в твоя дом, само че и в дома на доста други хора по света.

Припознаваш се, тъй като като родител знаеш, че гледането на деца е сериозна работа.

Но след 335-я следващ път, в който родител стартира да се оплаква с илюстрации от децата си, става малко горчиво.

Pixels

Особено като видиш мненията изпод. „ Радвам се, че нямам деца “, „ Ето за това в никакъв случай няма да имам деца “, „ Толкова се веселя, че взех решение да нямам в никакъв случай деца “, „ Това няма в никакъв случай да си го причиня “ и т.н…

Те, горките читатели, не знаят, че създателите на сходни историйки икономисват по-голямата част от истината.

Че им показват единствено една дребна част от действителността, от която никой родител не желае да избяга.

А тя е, че само с децата можеш да изпиташ безгранична и безусловна обич. Че можеш да издържиш неща, за които не си предполагал, че си кадърен. Че ставаш вечен още в мига, в който схванеш, че ще ставаш родител.

Pixels

Че се осмисля всичко, което си научил и претърпял до този миг, тъй като ще има на кого да го дадеш.

И че започваш да живееш още веднъж. Можеш да поправиш грешките на родителите си, да преживееш неща, за които в детството единствено си си мечтал, смееш се до сълзи и нямаш ден, в който да ти е скучно.

Не приказват, нито пък рисуват сънените обятия, затичалото се към теб дете след края на работния ден на прага на градината, не разказват гордостта, която изпитваш когато хвалят детето ти- неведнъж по-силна от гордостта, която изпитваш за личните си триумфи.

Pixels

Спестяват всичко това, поради което си заслужава да си "причиниш ужаса ", наименуван родителство. Защото това е най-трудното, само че и най-възнаграждаващото нещо на света. Каквото и да ви приказват.

Децата са прекомерно скъпи, с цел да ги изкарваме чудовища.