Защо процесорите за смартфони вече използват изкуствен интелект
Интересувате ли се от това какво се крие под капака на вашия смарт телефон? Ако е по този начин вероятно сте осведомени с обстоятелството, че чиповете за смарт телефони към този момент включват AI процесор.
Apple дадоха името „ A11 Bionic “ на най-новия си процесор поради AI “Neural Engine ”. Най-новият Kirin 970 изпъква с обработващ модул, който разчита на невронна мрежа - Neural Processing Unit (NPU), а новият смарт телефон на Huawei, който ще се зарежда от този мощен процесор, от компанията го нарекоха " същински телефон с AI ".
За идващия Exynos процесор на Samsung, също се приказва, че ще има специфичен AI чип. Qualcomm в действителност е в челните редици, откогато започва Hexagon DSP (цифров предупредителен процесор) в своите Snapdragon модели и невронните мрежи преди няколко генерации. Intel, Nvidia и други компании също работят върху свои процесори за изкуствен интелект.
Има аргументи да се включват тези спомагателни процесори в днешните процесори за смарт телефони. Нуждата от обработка на гласовите команди и разпознаването на изображения в действително време бързо нараства. Както нормално, обаче, има доста погрешни изказвания на маркетолози, на които не би трябвало да се има вяра, предизвестяват от Android Authority.
Каква е действителността?
Компаниите биха желали да имаме вяра, че са създали чип, който е задоволително образован, с цел да мисли самичък или да може да имитира човешкия мозък, само че даже актуалните лабораторни планове в днешно време не са толкоз футуристични. Тези нови планове за процесори просто вършат софтуерните задания по-ефективни.
Съществува значима разлика сред изкуствения разсъдък и машинното образование, които заслужават да бъдат разграничени. AI е доста необятна идея, употребена за изложение на машини, които могат да " мислят като хора " или да имат някаква форма на неестествен мозък с благоприятни условия, които доста наподобяват на човешките. Машинното образование единствено капсулира компютърни стратегии, предопределени за обработка на данни и взимане на решения въз основа на резултатите, с опция да се учат от резултатите.
Невронните мрежи са компютърни системи, предопределени да оказват помощ на приложенията на машинното образование да сортират данните, като разрешават на компютрите да класифицират данните по метод, сходен на този на хората. Това включва процеси като избиране на забележителности от една карта или идентифициране на марката и цвета на автомобила. Невронните мрежи и машинното образование са умни, само че несъмнено не са рационална просветеност.
Когато приказват за изкуствен интелект (AI), маркетинговите отдели придават по-общ смисъл на тази нова област на технологиите, което затруднява потребителите да схванат същността. Но като цяло ни е задоволително да сме наясно, че всички производители внедряват нов съставен елемент в своите процесори, което усъвършенства успеваемостта на дилемите, които в този момент свързваме с интелигентните или AI асистенти. Тези усъвършенствания се отнасят главно до разпознаването на глас и изображение, само че има и други благоприятни условия за потребление.
Apple дадоха името „ A11 Bionic “ на най-новия си процесор поради AI “Neural Engine ”. Най-новият Kirin 970 изпъква с обработващ модул, който разчита на невронна мрежа - Neural Processing Unit (NPU), а новият смарт телефон на Huawei, който ще се зарежда от този мощен процесор, от компанията го нарекоха " същински телефон с AI ".
За идващия Exynos процесор на Samsung, също се приказва, че ще има специфичен AI чип. Qualcomm в действителност е в челните редици, откогато започва Hexagon DSP (цифров предупредителен процесор) в своите Snapdragon модели и невронните мрежи преди няколко генерации. Intel, Nvidia и други компании също работят върху свои процесори за изкуствен интелект.
Има аргументи да се включват тези спомагателни процесори в днешните процесори за смарт телефони. Нуждата от обработка на гласовите команди и разпознаването на изображения в действително време бързо нараства. Както нормално, обаче, има доста погрешни изказвания на маркетолози, на които не би трябвало да се има вяра, предизвестяват от Android Authority.
Каква е действителността?
Компаниите биха желали да имаме вяра, че са създали чип, който е задоволително образован, с цел да мисли самичък или да може да имитира човешкия мозък, само че даже актуалните лабораторни планове в днешно време не са толкоз футуристични. Тези нови планове за процесори просто вършат софтуерните задания по-ефективни.
Съществува значима разлика сред изкуствения разсъдък и машинното образование, които заслужават да бъдат разграничени. AI е доста необятна идея, употребена за изложение на машини, които могат да " мислят като хора " или да имат някаква форма на неестествен мозък с благоприятни условия, които доста наподобяват на човешките. Машинното образование единствено капсулира компютърни стратегии, предопределени за обработка на данни и взимане на решения въз основа на резултатите, с опция да се учат от резултатите.
Невронните мрежи са компютърни системи, предопределени да оказват помощ на приложенията на машинното образование да сортират данните, като разрешават на компютрите да класифицират данните по метод, сходен на този на хората. Това включва процеси като избиране на забележителности от една карта или идентифициране на марката и цвета на автомобила. Невронните мрежи и машинното образование са умни, само че несъмнено не са рационална просветеност.
Когато приказват за изкуствен интелект (AI), маркетинговите отдели придават по-общ смисъл на тази нова област на технологиите, което затруднява потребителите да схванат същността. Но като цяло ни е задоволително да сме наясно, че всички производители внедряват нов съставен елемент в своите процесори, което усъвършенства успеваемостта на дилемите, които в този момент свързваме с интелигентните или AI асистенти. Тези усъвършенствания се отнасят главно до разпознаването на глас и изображение, само че има и други благоприятни условия за потребление.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ