Интересно е да се наблюдава състоянието на „пост истина“ /по

Интересно е да се следи положението на „ пост истина “ /по Харалан Александров/, в което живее нашето общество. Състояние, в което истината няма никакво значение, а само значими са ползите, написа "Труд ".

В името на тези ползи, без значение дали политически и/или финансови, с шизофренно раздвояване едни и същи политици и обвързваните с тях медии всекидневно, дори ежечасно, експлоатират едни и същи съответно заложени опорни точки.

Например, да се показа всеобщата поддръжка за претендента за основен прокурор Иван Гешев от сътрудниците му в цялата страна като пример на тоталитарно мислене, напряко като рецидив на отминали времена.

В същото време, една декларация, подписана от ръководител на адвокатска гилдия и оповестена за безалтернативно мнение на всички юристи от гр. Пловдив и региона, е показана като идеален пример за народна власт.

Нещо повече, час след публикуването й тя към този момент бе прогласена от услужлива медия за първи образец за „ институционална реакция “ против Гешев и тези, които го поддържат. Така, от едната страна са подписите на стотици прокурори, следователи и правосъдни чиновници от цялата страна.

От другата страна е „ достоверната позиция “ – тази на ръководителя на адвокатската гилдия в Пловдив адв. Иван Дерменджиев и още трима или четирима негови „ съратници “.

Тук дори няма смисъл да се разисква въпроса дали са питани всички юристи от ПАК и дали те поддържат шумно оповестената декларация. Достатъчно е, че по този начин мислят юристите Стефан Левашки, Емилия Недева и Михаил Екимджиев.

Достатъчно е също, че по този начин те дават началото на още един детайл от проекта „ АнтиГешев “, ловко режисиран от един техен сътрудник с прекратени адвокатски права в предишното, в този момент водач на дребна, само че креслива извънпарламентарна партия. Иначе, от текста на декларацията прозира безспорния гений на юрист Недева, към този момент добре квалифициран от голям брой сходни трудове.

Според пловдивски юристи, декларацията на „ управлението им “ е била цялостна изненада за тях, а ръководителят Дерменджиев, по мнение на всички извънредно некадърен да „ роди “ подобен текст и план, е работил по прецизните инструкции на ментора си Стефан Левашки.

Самият юрист Левашки пък от няколко месеца е спряган за претендент на „ Да България “ за кмет на Пловдив и отново съгласно болшинството от сътрудниците му ще направи и невъзможното, с цел да извърши поръката на партийния ръководител.

Коментира се още, че откакто не съумя да употребява Висшия адвокатски съвет, в този момент управлението на тази партия има друга цел – да подбуди митинги и заявления по места, като по този начин се сътвори усещането, че цялата българска адвокатура е съперник на този претендент за основен прокурор.

Разбира се, подобен план не би могъл да се реализира и без дейната поддръжка на дежурните медии.

Всъщност, всичко това, правилно или не, е без значение. Важни са няколко други неща. Безспорно е, че всеобщата поддръжка за Иван Гешев от сътрудниците му е невиждана. Основната причина за нея в действителност е, че Гешев е един от тях. Той е прокурор, подкрепян от прокурори. Но тя се дължи още и на една груба политическа неточност, позволена от Христо Иванов.

Директно, в ефир, той съобщи, че това което се случва против Гешев, е политически напън. Реакцията на прокурорите оттук насетне беше предвидима.

Между другото, в сходна обстановка тъкмо по този начин щяха да реагират и съдиите, и юристите, в случай че тома касае избор в тяхната колегия. Друг е въпросът, че тогава това би било показано тъкмо от сегашните малолитражни политици като неприемлив политически напън, а в този момент против прокуратурата за тях е пример за народна власт.

Оттук нататък така наречен протестърска общественост и нейните спонсори /видни обвинени и подсъдими, някои от които укриващи се от правосъдието/ би трябвало да минимилизира вредите, в случай че желае да успее в дейностите си против прокурорите и Иван Гешев в частност.

Трябва да показа плануваните дейни мероприятия – митинги, заявления, шествия и всички други познати форми на площадната народна власт, които ДаБълското мислене готви, като демонстрация на достоверното гражданско неодобрение.

Трябва да се разграничи от физиономията на Христо Иванов, тъй като той от дълго време е „ белязан “ с цялостен неуспех в тази идея.

Един от методите е простоват, само че ефикасен, без значение дали е потребен за обществото, за правосъдната власт и за всеки елементарен български жител: като контраст на професионалната общественост на прокурорите да се настрои тази на юристите /нещо което очевидно към този момент е в ход/.

Естествено деликатно, през проксита, посредством сякаш неутрални фигури като пловдивския юрист Иван Дерменджиев, с цел да не прозира сянката на „ Да България “ или друга политическа мощ, както и да остане зад кулисите същинският режисьор – индивидът, менажиращ медии, партия и Неправителствени организации, с цел да прави бизнес.

За неговите цели няма значение и това, че подобен метод е все едно да се опитваш да настроиш да вземем за пример учителите против лекарите в страната, тъй като не ти харесва избора на последните за тяхното лично професионално бъдеще.

Без значение е и че това единствено в допълнение ще сплоти прокуратурата /ефект, който даже Христо Иванов не регистрира и по този начин позволи още една „ капиталска “ грешка/. Важното че се разрушава и дребното държавност, останала в нашата страна, по чисто конюктурни политически и стопански аргументи и ползи. Но какво да се прави – генетично вродените комунистически рефлекси е мъчно да бъдат овладяни.

Те им приказват, че „ гражданска война “ скоро не е имало и е време за офанзива против „ класовия зложелател “. Защото в случай че този зложелател успее, в действителност ще е победа на законността. И в това време – техен политически залез, този път финален. А най-после – залез и на режисьора, който от години безнаказано миксира пари, политика, грантове и медии.

В съответния случай Христо и компания пропущат нещо значимо – голямата част от българските юристи /освен че постоянно заплащат вноски и осигуровки/ са хора мислещи, в чиято ценностна система професионалният престиж стои надалеч над политическата обстановка.

А в общ проект – замислената „ революционна обстановка “ ще се окаже следващата неточност на някогашния министър на правораздаването и хората в сенките зад него. Защото диктатурата на малцинството постоянно е обречена на крах. Както исторически, по този начин и във всяка професионална общественост.