История от с. Брезе: Роднини на Иван Славков 20 години крили у дома си царски полицай
Интересна история пазят баирите към Софийското с. Брезе, покрай Искрец, откъдето са корените на Иван Славков. В нея има беглец-жандармерист, надхитрял 20 години Държавна сигурност, духовник, който става негов избавител и ятак, една вярна брачна половинка и дядото на Батето – именития поп Иван Славков от с. Искрец. Плюс най-после един брак, който вади мнозина от пандиза.
Девети септември 1944 година обръща всичко в обществото диаметрално, а един шеф от Софийската жандармерия – Кирил Станишев, се трансформира в наказан военнопрестъпник, напомня balkanec.bg. Макар че към този момент не се знае съответната му присъда от Народния съд, за Станишев е известно, че е бил в Трънско, Радомирско и Кюстендилско в така наречен Ловни роти – военни подразделения, които са преследвали партизани по време на Втората международна война.
Станишев се скрива при тъста си – поп Иван Славков от с. Искрец, татко на скромната учителка Вера. Самият поп Иван бил от най-големите забележителности на Искрец. Започнал даже строеж на възвишен храм, умалено копие на Св. Неделя.
Друго дете на поп Иван и брат на Вера Станишева е Борис Славков, татко на бъдещия олимпийски деятел.
Понеже укритието на жандармериста при тъста наподобява много плитко, се взима решение той да бъде настанен в планинското с. Брезе. Там живее баджанакът на беглеца – поп Георги, който пък води другата сестра на Борис Славков – Цветанка.
Самият поп Георги бил от Панагюрище и когато да вземем за пример щерка му се омъжва за кмет и комунистически функционер (самата тя е била партиен секретар) не по неговия усет и без благословия, отчето поставя на къщата си черен череп и кръстосани кости.
Вера Станишева сполучливо имитира тъга и самотност и цели 20 година посещава сестрата, зетя и надлежно мъжа си в укритието му. През това време вътре се раждат и порастват дечурлига, старите остаряват, а служителят на реда си е все там. Попската къща била известна с грамадния си надпис „ НЕ ВЛИЗАЙ, ИМА ЗЛО КУЧЕ, КОЕТО Е ОТВЪРЗАНО. ВИКАЙ ОТДАЛЕЧЕ И СИЛНО ”. Това написа в книгата си за с. Брезе Георги Станков – зоотехник и краевед.
Станишев по този начин се сраснал с легендата си, че си пуснал брада и носел расо, та отдалеко да го бъркат с попа, до момента в който излизал и се грижел за кошерите му, разхвърляни из Балкана.
„ Пътувал съм с учителката в рейса от Искрец за Брезе, тя постоянно носеше обемист багаж. Тогава това не ми е предписание никакво усещане ”, написа Станков по адрес на „ вдовицата ” Вера, която сполучливо поддържа легендата съвсем четвърт век.
Някъде десетина години след Девети в Държавна сигурност се получава сигнал за беглеца в попската къща. Провежда се интервенция, само че очевидно скривалището му е на равнище и не го намират. След цели 20 година живот под прикритие през 1964 година той е обграден и хванат. Това става на 50-ия ден от гибелта на поп Георги. Според една легенда при бълнуването си преди гибелта отчето несъзнателно издава скривалището.
Преди това от Държавна сигурност постоянно прекъсвали телефоните и тока, с цел да симулират повреди и да следят съмнителната къща.
Накрая полицаи от разнообразни служби заграждат дома и с револвер, опрян в гърба на попския наследник, го предизвестяват, че няма да пожалят нито него, нито децата му, в случай че не ги вкара.
Кирил Станишев ги посреща умерено с думите: „ Добре пристигнали. Чакам ви цели 20 дълги години. Ще ви почерпя по чашка хубава попска ракия и попски мед ”, написа откривателят Георги Станков.
Той е закопчан и откаран в следствения арест в София. Имал цялостен боеприпас оръжие и дори гранати.
В автобиографията си Иван Славков загатва накратко за случая. Той споделя, че въпросният му чичо - Кирил Станишев, " е клал партизани, както турците в миналото са клали в Родопите ". Славков удостоверява, че преди да отиде в Брезе служителят на реда, е търсил скривалище и при татко му, а най-после е бил екзекутиран от националната власт.
Светкавично са издадени присъди за укривателите на Станишев – синът на поп Георги - Йордан и майка му – попадията и вуйна на Иван Славков, получават по 7 години. Данчо е изпратен в урановите мини в Бухово, а престарялата Цветанка – в Сливен.
Учителката Вера Станишева не е наказана, тъй като се приема, че имала законно съображение да оказва помощ на брачна половинка си. Интернирана е да преподава в Родопите.
Изхвърлени от работа са даже Елена и Асен Захариеви – упоменатите щерка и шурей, за които попът преди време не давал да се женят и провесил черепа на къщата.
През 1968 година овдовелият неотдавна Иван Славков – внук на поп Иван и братовчед на политзатворника Данчо от Брезе, се дами за Людмила Живкова. Малко по-късно Йордан и попадия Цветанка са освободени, дъщерята на попа и мъжът ѝ са възобновени на по-хубави служби. Историята приключва с нелепа покруса - таман освободен, Данчо умира на зъболекарския стол в Своге при вадене на зъб.
„ Почти комшийски познавах всички. С цялостно право мога да кажа – бяха прелестни, скромни и земни хора ”, написа в книгата си „ Село Брезе, Софийско ” Георги Станков.
