Църковният историк Венцислав Каравълчев: Пълен абсурд – създадохме нов „патриотически мазохизъм“ - на радост от унижението на Митрофанова и на Москва към страната ни
Интересите на съветските жители са последното нещо, което интересува Кремъл
Проблемът в БПЦ настава, когато прочувствената обвързаност към Русия стане по-силна от привързаността към Евангелието и неговата истина, споделя пред Faktor.bg историкът
Интервю на Васил Василев
- Д-р Каравълчев, Русия плаши България със разкъсване на дипломатическите връзки. Има ли аналог сходна опасност в историята ни?
- Политическите тематики не са измежду тези, в които се усещам способен, само че погледът на историка оказва помощ въпреки всичко човек да се ориентира по-добре. В случая избирам коментарът ми да бъде по-общ. За да прави един човек политика, е нужна самобитна политическа мъдрост, още по-голям опит, визионерство и най-малко малко съвест. Най-слабата политика е тази, която е водена от страсти и сляпо слугуване на една или друга „ огромна мощ “. Такава политика неизбежно употребява неистини, което рано или късно оказва се и води до срив на доверието към политическата система като цяло. Неслучайно, в случай че погледнем в исторически проект, след Освобождението ни 1878 година политическият живот в България се изпълва с политиканти и съвсем на пръсти се броят огромните държавници. Да не приказваме, че всичките ни огромни имена са били хора вярващи, измежду огромните ни политици е имало и клирици: екзарси, патриарси, редица от архиереите на Църквата. Златните страници в новата българска история са написани от хора с морал и с достолепие, обичащи България и Бога и заради това склонни към всеотдайност. Ще загатна единствено спасяването на евреите, едно от знаковите събития в историята освен на България… Та в този ред на мисли, свети оракул и цар Соломон споделя: " Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано! " (Екл. 10:16).
Конкретно на въпроса ви, да, дипломатическите връзки сред България и Русия са късани три пъти през предишния век. И трите мотива са извънредно съществени. Първият път е през 1913 година, когато Русия намерено застава против България и даже съветска армия навлиза в Добруджа, само че тогава България е имала същински офицери, мъже като военачалник Иван Колев, чието име беше дълго време неразрешено даже да се загатва от комунистическия режим в страната. Защо? Защото военачалник Колев освобождава Добруджа от налетелите ни „ другари “ румънци, сърби и руснаци с 10 пъти по-малка войска. Неговите паметни думи демонстрират по какъв начин мисли един същински родолюбец, който в действителност слага родината си преди всичко: „ Бог ми е очевидец, че съм благодарен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят в този момент казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки зложелател, който пречи за обединяването на България! “
Отношенията ни с Русия, тогава към този момент Съюз на съветските социалистически републики, са възобновени за малко през април 1918 година, с цел да бъдат още веднъж прекъснати през септември същата година. Те са възобновени още веднъж през 1934 година, само че са прекъснати на 5 септември 1944 година, когато Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. Възстановени са публично през 1945 година, когато България става официално спътник на Съветския съюз и на процедура в продължение на половин век ние нямаме същински и самостоятелни дипломатически връзки.
- В обществените мрежи съветски последователи незабавно започнаха да плашат, че Кремъл ще ни отговори с война. Как си обяснявате, за какво сякаш страна, която огромна част от българите харесват, се плаши, че ще ги унищожи и по какъв начин може да се изясни сходна „ обич “?
- Социалните мрежи не могат да бъдат аршин, най-малко не и за политиката на Русия по отношение на България. Макар че са шумни, те не са представителна извадка даже за действителните настроения в обществото.
Не виждам някой да ни плаши с война. Русия към този момент ни разгласи за „ неприятелска “ страна още при започване на войната си в Украйна. На този стадий обаче те не биха почнали война с Европейския съюз и НАТО. Руската изразителност у нас има за цел да плаши популацията, да вдъхва боязън и да сковава публичната и политическа воля.
Със сигурност обаче ще бъдат взети реципрочни ограничения и на фона на слабостта на политическата ни власт, те ще бъдат в ущърб на България. Ще бъдат и във щета на немалкото руснаци у нас, само че съветското държавно управление изключително през последните месеци демонстрира, че ползите на неговите жители са последните, които го интересуват на фона на „ огромната политическа игра “.
- Политици и анализатори са безапелационни, че дипломат Елеонора Митрофанова се държи като генерал-губернатор. Каква е дълготрайната цел на Русия, която от епохи се пробва, от време на време сполучливо, да възседне страната ни?
- Задайте този въпрос на тези, които стоят отпред на страната. Цяла Европа ни се смее, че ние нямаме лично мнение по никакъв въпрос или в случай че имаме, то постоянно се намира някой, който за жълти стотинки да го опорочи. Щом към този момент близо осемдесет години сме се държали като лакеи пред Русия, за какво се учудвате, че Елеонора Митрофанова се държи като генерал-губернатор? Защо не се държи по този начин с Полша, с Унгария, даже с една Сърбия? Защото там политиците имат някакво достолепие и поредност в политическото си държание. Е, по какъв начин да ни почитат? Може ли „ Лукойл “ да не внася 15 години и лев в бюджета?! Защо? Някога „ Нефтохим “ даваше близо 15% от Брутният вътрешен продукт на България. С какво примерно В. Златев си купи „ половината Правец “ и единствено Правец ли, какъв брой от българските политици са били навързани там и получавайки някакви мизерни суми, са лишавали българския народ от милиарди доходи. Същото е с митниците, с ТОЛ системата, с всичко, което може да мине в графата „ през куп за грош “. Руската посланичка знае, че може да беседва с този пренебрежителен звук с нас – ние не демонстрираме самоуважение, тогава за какво ни учудва, че Русия се възползва от слабостите ни за своя изгода? Сами виждате, че има хора, които даже се смятат за патриоти, и на които този звук им харесва. Това е цялостен парадокс – родолюбец, който се радва, когато го унижават и смята, че си го е заслужил, евентуално е някакъв български принос в патриотизма, самобитен „ родолюбив мазохизъм “. По принцип един посланик би трябвало да показва почитание към страната, в която е изпратен. Това е от писмеността на международната дипломация. Г-жа Митрофанова редовно демонстрира пренебрежение, приказва ултимативно и със закани. Мисля обаче, че това не е обвързвано единствено с нейния темперамент и персонални качества на посланик, а с общата съветска изразителност сега, която е нападателна и цели да вдъхва боязън. И както означих нагоре, нашата липса на самоуважение е добра почва този метод на говорене да реализира задачите си.
- Имаше рецензии към БПЦ, че не е признала църквата на Северна Македония в точния момент и е била изпреварена от Сърбия. Каква е истината, за какво синодът ни изчака решението на Белград и знак от Русия?
- Не е добре да се вършат директни паралели сред политическото и църковното държание. Република Северна Македония до разпада на Югославия беше част от тази Югославия и надлежно на Сръбската православна черква беше обещано да обгрижва тези земи. Добре или не, това е различен въпрос, само че в Църквата има канонично право и управлението на БПЦ не пожела да го наруши. Носталгията по предишното е едно, новите реалии са нещо друго. Решаването на този въпрос беше в прерогативите на Вселенската патриаршия и на Сръбската черква и те откриха неговото решение. Е, страстта на хората може и да желае нещо друго, само че ние играем по разпоредбите. Тук може би би трябвало да отбележим, че преди политиците да се намесят преди няколко години, настоявайки БПЦ да признае Църквата в Северна Македония в качеството си на църква-майка и наследничка на Охридската архиепископия, нашата Църква организираше дълги години една „ мека политика “ по отношение на МПЦ, включваща молитвено общение и даже съслужение на по-ниско равнище. Да си напомним събитието, че предстоятелят на МПЦ архиепископ Стефан беше поканен и присъстваше молитвено на интронизацията на Негово Светейшество патриарх Неофит през 2013 година и първата неофициална среща на новия български патриарх беше точно с него. Тази политика имаше за цел да способства за превъзмогване на изолацията на МПЦ. Подобна мека политика, сред прочее, следваха и в Гръцката православна черква, най-малко на равнище митрополии – без значение от формалната патриотична изразителност против името на Македония.
Формалното разрешаване на този църковен проблем обаче принадлежеше на Вселенската патриаршия и на Сръбската черква, от която МПЦ се отдели в ново време. Наскоро Св. синод на БПЦ изрази насладата си от намирането на решение и също възвърне своето богослужебно общение с Православната черква в Северна Македония.
- Защо патриарх Кирил не желае да жигосах войната в Украйна, по какъв начин си обяснявате околните връзки сред патриаршията и Путин?
- За страдание това е резултат от тежкото комунистическо завещание, от което и ние не бяхме защитени. Църквата до някаква степен административно беше овладяна от комунистите, където съумяха да слагат свои хора, рушители, атеисти, богоборци. Това завещание в Русия, където Църквата даде над милион и половина жертви, към момента тежи доста. В ново време страната направи всичко допустимо да „ примами “ църковниците с облаги и привилегии, които се усладиха на кариеристите, каквито има на всички места. Сега властта си събира вересиите.
- Светият синод към момента подвластен ли е от Русия?
- Аз персонално не виждам зависимости, в случай че някой намира такива, то по-скоро е прочувствена съгласуваност. Много от архиереите са учили в Русия, имат своите познанства и, да, може би от време на време тази прочувствена съгласуваност идва допълнително, само че не мисля, че можем да приказваме за взаимозависимост. Виждате, че в БПЦ множеството архиереи са млади, нови хора, без обременености, както и да се схваща това. Проблемът настава, когато прочувствената обвързаност към Русия стане по-силна от привързаността към Евангелието и неговата истина. Това към този момент не може да бъде целесъобразно и поражда доста проблеми, включително и компрометира престижа на Църквата ни като духовен коректив в обществото. Когато наричаш черното бяло по време на война, никой няма да те взима на съществено в спокойно време, а отбраната на „ обичайните полезности “, каквото и да значи това, звучи подправено и кухо.
Проблемът в БПЦ настава, когато прочувствената обвързаност към Русия стане по-силна от привързаността към Евангелието и неговата истина, споделя пред Faktor.bg историкът
Интервю на Васил Василев
- Д-р Каравълчев, Русия плаши България със разкъсване на дипломатическите връзки. Има ли аналог сходна опасност в историята ни?
- Политическите тематики не са измежду тези, в които се усещам способен, само че погледът на историка оказва помощ въпреки всичко човек да се ориентира по-добре. В случая избирам коментарът ми да бъде по-общ. За да прави един човек политика, е нужна самобитна политическа мъдрост, още по-голям опит, визионерство и най-малко малко съвест. Най-слабата политика е тази, която е водена от страсти и сляпо слугуване на една или друга „ огромна мощ “. Такава политика неизбежно употребява неистини, което рано или късно оказва се и води до срив на доверието към политическата система като цяло. Неслучайно, в случай че погледнем в исторически проект, след Освобождението ни 1878 година политическият живот в България се изпълва с политиканти и съвсем на пръсти се броят огромните държавници. Да не приказваме, че всичките ни огромни имена са били хора вярващи, измежду огромните ни политици е имало и клирици: екзарси, патриарси, редица от архиереите на Църквата. Златните страници в новата българска история са написани от хора с морал и с достолепие, обичащи България и Бога и заради това склонни към всеотдайност. Ще загатна единствено спасяването на евреите, едно от знаковите събития в историята освен на България… Та в този ред на мисли, свети оракул и цар Соломон споделя: " Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано! " (Екл. 10:16).
Конкретно на въпроса ви, да, дипломатическите връзки сред България и Русия са късани три пъти през предишния век. И трите мотива са извънредно съществени. Първият път е през 1913 година, когато Русия намерено застава против България и даже съветска армия навлиза в Добруджа, само че тогава България е имала същински офицери, мъже като военачалник Иван Колев, чието име беше дълго време неразрешено даже да се загатва от комунистическия режим в страната. Защо? Защото военачалник Колев освобождава Добруджа от налетелите ни „ другари “ румънци, сърби и руснаци с 10 пъти по-малка войска. Неговите паметни думи демонстрират по какъв начин мисли един същински родолюбец, който в действителност слага родината си преди всичко: „ Бог ми е очевидец, че съм благодарен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят в този момент казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки зложелател, който пречи за обединяването на България! “
Отношенията ни с Русия, тогава към този момент Съюз на съветските социалистически републики, са възобновени за малко през април 1918 година, с цел да бъдат още веднъж прекъснати през септември същата година. Те са възобновени още веднъж през 1934 година, само че са прекъснати на 5 септември 1944 година, когато Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. Възстановени са публично през 1945 година, когато България става официално спътник на Съветския съюз и на процедура в продължение на половин век ние нямаме същински и самостоятелни дипломатически връзки.
- В обществените мрежи съветски последователи незабавно започнаха да плашат, че Кремъл ще ни отговори с война. Как си обяснявате, за какво сякаш страна, която огромна част от българите харесват, се плаши, че ще ги унищожи и по какъв начин може да се изясни сходна „ обич “?
- Социалните мрежи не могат да бъдат аршин, най-малко не и за политиката на Русия по отношение на България. Макар че са шумни, те не са представителна извадка даже за действителните настроения в обществото.
Не виждам някой да ни плаши с война. Русия към този момент ни разгласи за „ неприятелска “ страна още при започване на войната си в Украйна. На този стадий обаче те не биха почнали война с Европейския съюз и НАТО. Руската изразителност у нас има за цел да плаши популацията, да вдъхва боязън и да сковава публичната и политическа воля.
Със сигурност обаче ще бъдат взети реципрочни ограничения и на фона на слабостта на политическата ни власт, те ще бъдат в ущърб на България. Ще бъдат и във щета на немалкото руснаци у нас, само че съветското държавно управление изключително през последните месеци демонстрира, че ползите на неговите жители са последните, които го интересуват на фона на „ огромната политическа игра “.
- Политици и анализатори са безапелационни, че дипломат Елеонора Митрофанова се държи като генерал-губернатор. Каква е дълготрайната цел на Русия, която от епохи се пробва, от време на време сполучливо, да възседне страната ни?
- Задайте този въпрос на тези, които стоят отпред на страната. Цяла Европа ни се смее, че ние нямаме лично мнение по никакъв въпрос или в случай че имаме, то постоянно се намира някой, който за жълти стотинки да го опорочи. Щом към този момент близо осемдесет години сме се държали като лакеи пред Русия, за какво се учудвате, че Елеонора Митрофанова се държи като генерал-губернатор? Защо не се държи по този начин с Полша, с Унгария, даже с една Сърбия? Защото там политиците имат някакво достолепие и поредност в политическото си държание. Е, по какъв начин да ни почитат? Може ли „ Лукойл “ да не внася 15 години и лев в бюджета?! Защо? Някога „ Нефтохим “ даваше близо 15% от Брутният вътрешен продукт на България. С какво примерно В. Златев си купи „ половината Правец “ и единствено Правец ли, какъв брой от българските политици са били навързани там и получавайки някакви мизерни суми, са лишавали българския народ от милиарди доходи. Същото е с митниците, с ТОЛ системата, с всичко, което може да мине в графата „ през куп за грош “. Руската посланичка знае, че може да беседва с този пренебрежителен звук с нас – ние не демонстрираме самоуважение, тогава за какво ни учудва, че Русия се възползва от слабостите ни за своя изгода? Сами виждате, че има хора, които даже се смятат за патриоти, и на които този звук им харесва. Това е цялостен парадокс – родолюбец, който се радва, когато го унижават и смята, че си го е заслужил, евентуално е някакъв български принос в патриотизма, самобитен „ родолюбив мазохизъм “. По принцип един посланик би трябвало да показва почитание към страната, в която е изпратен. Това е от писмеността на международната дипломация. Г-жа Митрофанова редовно демонстрира пренебрежение, приказва ултимативно и със закани. Мисля обаче, че това не е обвързвано единствено с нейния темперамент и персонални качества на посланик, а с общата съветска изразителност сега, която е нападателна и цели да вдъхва боязън. И както означих нагоре, нашата липса на самоуважение е добра почва този метод на говорене да реализира задачите си.
- Имаше рецензии към БПЦ, че не е признала църквата на Северна Македония в точния момент и е била изпреварена от Сърбия. Каква е истината, за какво синодът ни изчака решението на Белград и знак от Русия?
- Не е добре да се вършат директни паралели сред политическото и църковното държание. Република Северна Македония до разпада на Югославия беше част от тази Югославия и надлежно на Сръбската православна черква беше обещано да обгрижва тези земи. Добре или не, това е различен въпрос, само че в Църквата има канонично право и управлението на БПЦ не пожела да го наруши. Носталгията по предишното е едно, новите реалии са нещо друго. Решаването на този въпрос беше в прерогативите на Вселенската патриаршия и на Сръбската черква и те откриха неговото решение. Е, страстта на хората може и да желае нещо друго, само че ние играем по разпоредбите. Тук може би би трябвало да отбележим, че преди политиците да се намесят преди няколко години, настоявайки БПЦ да признае Църквата в Северна Македония в качеството си на църква-майка и наследничка на Охридската архиепископия, нашата Църква организираше дълги години една „ мека политика “ по отношение на МПЦ, включваща молитвено общение и даже съслужение на по-ниско равнище. Да си напомним събитието, че предстоятелят на МПЦ архиепископ Стефан беше поканен и присъстваше молитвено на интронизацията на Негово Светейшество патриарх Неофит през 2013 година и първата неофициална среща на новия български патриарх беше точно с него. Тази политика имаше за цел да способства за превъзмогване на изолацията на МПЦ. Подобна мека политика, сред прочее, следваха и в Гръцката православна черква, най-малко на равнище митрополии – без значение от формалната патриотична изразителност против името на Македония.
Формалното разрешаване на този църковен проблем обаче принадлежеше на Вселенската патриаршия и на Сръбската черква, от която МПЦ се отдели в ново време. Наскоро Св. синод на БПЦ изрази насладата си от намирането на решение и също възвърне своето богослужебно общение с Православната черква в Северна Македония.
- Защо патриарх Кирил не желае да жигосах войната в Украйна, по какъв начин си обяснявате околните връзки сред патриаршията и Путин?
- За страдание това е резултат от тежкото комунистическо завещание, от което и ние не бяхме защитени. Църквата до някаква степен административно беше овладяна от комунистите, където съумяха да слагат свои хора, рушители, атеисти, богоборци. Това завещание в Русия, където Църквата даде над милион и половина жертви, към момента тежи доста. В ново време страната направи всичко допустимо да „ примами “ църковниците с облаги и привилегии, които се усладиха на кариеристите, каквито има на всички места. Сега властта си събира вересиите.
- Светият синод към момента подвластен ли е от Русия?
- Аз персонално не виждам зависимости, в случай че някой намира такива, то по-скоро е прочувствена съгласуваност. Много от архиереите са учили в Русия, имат своите познанства и, да, може би от време на време тази прочувствена съгласуваност идва допълнително, само че не мисля, че можем да приказваме за взаимозависимост. Виждате, че в БПЦ множеството архиереи са млади, нови хора, без обременености, както и да се схваща това. Проблемът настава, когато прочувствената обвързаност към Русия стане по-силна от привързаността към Евангелието и неговата истина. Това към този момент не може да бъде целесъобразно и поражда доста проблеми, включително и компрометира престижа на Църквата ни като духовен коректив в обществото. Когато наричаш черното бяло по време на война, никой няма да те взима на съществено в спокойно време, а отбраната на „ обичайните полезности “, каквото и да значи това, звучи подправено и кухо.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ