Мнозинството лекари смятат, че интересите им не са защитени
Интересите на лекарите в страната не са показани и предпазени от съответните институции или неправителствени организации в страната. Това споделят към 90% от участниците в анкетата на Сlinica.bg и неправителствената организация " Български лекари за ново опазване на здравето " на тематика " Кой пази ползите на българските лекари ". В същото време съгласно повече от половината интервюирани провеждането на цялостна промяна в опазването на здравето би било в полза на медиците.
Дизайнът
Анкетата е анонимна и се организира от 6 до 13 юни посредством линк, който бе разпратен в пряк мейлинг до над 10 000 български лекари. Общият брой на попълнените анкетни карти бе 1682, в които обаче имаше и дублажи. Уникалните отговори на анкетата са 1202, от които едвам 98 са получени отвън мейлинга и не оказват значимо въздействие върху крайните резултати на анкетата.
Според БЛС анкетата е тенденциозна и без представителност
Българският лекарски съюз реагира остро още при разпространението на анкетата измежду нейните членове. Съсловната организация на лекарите изрази безапелационното си противоречие с " внушенията, съдържащи се в популяризирана от електронна медия анкета, проведена от самата нея, взаимно със сдружения без национално посланичество и с неразбираема легитимност ".
" Анкетата е тенденциозна и съдържа индиректни послания, които целят да дискредитират ролята и активността на съсловната организация . Формулировките и подредбата на въпросите демонстрират авансово заложен разказ, който не почива на правилата за обективност и социологическа меродавност.
Допълнително, анкетата не съдържа механизми, които да подсигуряват, че участниците са действително практикуващи лекари, нито лимитира опцията един и същи човек да попълня анкетата неведнъж, което слага под подозрение валидността на събраните отговори ", споделят от БЛС.
От БЛС допълват, че платформата, която е измежду основателите на анкетата и е неин пропагандатор, отразява изборно, отчасти и преднамерено позициите на съсловната лекарска организация, като редовно неглижира формалните ѝ мнения, признати от постоянни конгреси с законно посланичество от цялата страна.
" Български лекарски съюз е съсловна организация, основана със закон и с ясни отговорности, произлизащи от нормативната уредба на Република България. Опитите за подриване на доверието в нейната активност посредством неофициални акции, инициирани от организации и структури без социална отчетност, са в ущърб освен на съсловието, само че и на цялата здравна система.
В отговор на това, БЛС ще предприеме дейности за образуване на национално представително, професионално направено социологическо изследване, предоставено на организация с потвърден опит и престиж в региона. Целта е да се чуе действителният глас на българските лекари – от всички равнища и структури на здравната система – при съблюдаване на правилата на научна аргументираност, обективност и бистрота ", обявиха от БЛС.
Оттам приканиха всички представители на здравната специалност, както и медиите, да бъдат сериозни към източниците на информация и да поддържат професионалния, а не манипулативен спор.
Най-голяма част от отговорите лекари - 51%, са на възраст 25-45 години, следвани от сътрудниците им сред 46 и 65 години - 40%. Според местоработата си, най-голяма част от далите отговор - 50%, работят в държавна, регионална или общинска болница, следвани от сътрудниците им в частните лечебни заведения - 25%. В първичната извънболнична помощ работят 11% от респондентите, а в профилираната - 10%. Едва 2% от далите отговор работят в Спешна помощ.
Интересите на лекарите
98% от интервюираните считат, че ползите на лекарите в страната не са добре показани и предпазени. Според медиците това в най-голяма степен зависи от държавните институции (45%), съсловните организации (38%) , на последващо място се подреждат синдикатите, политическите партии, както и други неправителствени организации.
Доверието в БЛС и други организации
Близо 87% от респондентите нямат доверие в работата на съсловната организация на медиците - Българският лекарски съюз. Над половината не са участвали нито един път на заседание на колегията, от която са, нито знаят имената на делегатите си. Около 25% са участвали на заседание в последните 3 години, а останалите - преди повече от три години.
Според най-голяма част от респондентите - над една трета, БЛС отбрана ползите на ръководещите, съгласно повече от една пета от респондентите, съсловната организация пази ползите на огромните вложители в опазването на здравето. Една десета от интервюираните считат, че съсловната организация пази ползите на всички лекари.
Въпреки това лекарите са на мнение, че няма друга неправителствена организация, който да пази по-добре ползите на лекарите - на това мнение са 76% от далите отговор.
Повечето участници в анкетата обаче - към 70% от далите отговор, смятат, че участието в БЛС не би трябвало да е наложително. Също по този начин близо 95% са уверени, че са нужни промени в Закона за съсловните организации, а 80% - че основаването на опция на БЛС ще подтиква отбраната ползите на лекарите в страната.
Доверието в институциите
Още по-критично ниско е доверието на лекарите в институциите. Около 90% от респондентите нямат доверие в Министерство на здравеопазването, като повече от половината дали отговор считат, че ведомството пази ползите на съответните ръководещи, а друга една четвърт от медиците счита, че то пази ползите на огромните вложители в опазването на здравето. Едва 2% от далите отговор считат, че Министерство на здравеопазването пази ползите на пациентите, а 1% - на всички лекари.
Малко по-високо е доверието в активността на НЗОК - 86% от далите отговор нямат доверие на тази институция. И тук още веднъж най-голяма част от респондентите - 40% са на мнение, че НЗОК пази ползите на съответните ръководещи, а над една четвърт - на огромните вложители в опазването на здравето. Едва 10% от респондентите считат, че НЗОК пази ползите на здравноосигурените пациенти и по-малко от 1% - на всички лекари.
Близо 98% от респондентите нямат доверие и на Народното събрание. И тук най-голяма част от респондентите - близо 50%, считат, че Народно събрание пази ползите на съответните ръководещи, а над една трета от далите отговор - на огромните вложители в опазването на здравето. Над 85% от респондентите не припознават даже една парламентарно показана партия, която да пази ползите на лекарите.
За реформа
Провеждането на цялостна промяна в опазването на здравето би защитило ползите на лекарите, считат най-голяма част от респондентите - над половината от далите отговор. Изработване на правила за добра здравна процедура и актуализация на всички медицински стандарти и коренна смяна във финансирането на лечебните заведения са измежду другите промени, които най-голяма част от респондентите считат, че работят в полза на лекарите.
Относно приходите на медиците - близо половината респонденти считат, че е нужно те да се покачат, само че пожеланият вид е посредством въвеждане на високи заплати, които да не зависят от броя минали пациенти в болничната система, по-малко от 2% са за опазване на статуквото на финансиране на медиците.
Сред другите оферти за промени в полза на лекарите, най-голяма поддръжка събират въвеждането на ясни правила и работещ първокласен надзор в системата - над 40% от респондентите и въвеждане на справедливи критерии при състезания за специализации и ясни правила за кариерно развиване на младите лекари - също над 40%.
Относно финансирането на опазването на здравето, респондентите също са безапелационни - наливането на повече средства в системата без промени, няма да има трайни позитивни промени съгласно над 80% от далите отговор.
Дизайнът
Анкетата е анонимна и се организира от 6 до 13 юни посредством линк, който бе разпратен в пряк мейлинг до над 10 000 български лекари. Общият брой на попълнените анкетни карти бе 1682, в които обаче имаше и дублажи. Уникалните отговори на анкетата са 1202, от които едвам 98 са получени отвън мейлинга и не оказват значимо въздействие върху крайните резултати на анкетата.
Според БЛС анкетата е тенденциозна и без представителност
Българският лекарски съюз реагира остро още при разпространението на анкетата измежду нейните членове. Съсловната организация на лекарите изрази безапелационното си противоречие с " внушенията, съдържащи се в популяризирана от електронна медия анкета, проведена от самата нея, взаимно със сдружения без национално посланичество и с неразбираема легитимност ".
" Анкетата е тенденциозна и съдържа индиректни послания, които целят да дискредитират ролята и активността на съсловната организация . Формулировките и подредбата на въпросите демонстрират авансово заложен разказ, който не почива на правилата за обективност и социологическа меродавност.
Допълнително, анкетата не съдържа механизми, които да подсигуряват, че участниците са действително практикуващи лекари, нито лимитира опцията един и същи човек да попълня анкетата неведнъж, което слага под подозрение валидността на събраните отговори ", споделят от БЛС.
От БЛС допълват, че платформата, която е измежду основателите на анкетата и е неин пропагандатор, отразява изборно, отчасти и преднамерено позициите на съсловната лекарска организация, като редовно неглижира формалните ѝ мнения, признати от постоянни конгреси с законно посланичество от цялата страна.
" Български лекарски съюз е съсловна организация, основана със закон и с ясни отговорности, произлизащи от нормативната уредба на Република България. Опитите за подриване на доверието в нейната активност посредством неофициални акции, инициирани от организации и структури без социална отчетност, са в ущърб освен на съсловието, само че и на цялата здравна система.
В отговор на това, БЛС ще предприеме дейности за образуване на национално представително, професионално направено социологическо изследване, предоставено на организация с потвърден опит и престиж в региона. Целта е да се чуе действителният глас на българските лекари – от всички равнища и структури на здравната система – при съблюдаване на правилата на научна аргументираност, обективност и бистрота ", обявиха от БЛС.
Оттам приканиха всички представители на здравната специалност, както и медиите, да бъдат сериозни към източниците на информация и да поддържат професионалния, а не манипулативен спор.
Най-голяма част от отговорите лекари - 51%, са на възраст 25-45 години, следвани от сътрудниците им сред 46 и 65 години - 40%. Според местоработата си, най-голяма част от далите отговор - 50%, работят в държавна, регионална или общинска болница, следвани от сътрудниците им в частните лечебни заведения - 25%. В първичната извънболнична помощ работят 11% от респондентите, а в профилираната - 10%. Едва 2% от далите отговор работят в Спешна помощ.
Интересите на лекарите
98% от интервюираните считат, че ползите на лекарите в страната не са добре показани и предпазени. Според медиците това в най-голяма степен зависи от държавните институции (45%), съсловните организации (38%) , на последващо място се подреждат синдикатите, политическите партии, както и други неправителствени организации.
Доверието в БЛС и други организации
Близо 87% от респондентите нямат доверие в работата на съсловната организация на медиците - Българският лекарски съюз. Над половината не са участвали нито един път на заседание на колегията, от която са, нито знаят имената на делегатите си. Около 25% са участвали на заседание в последните 3 години, а останалите - преди повече от три години.
Според най-голяма част от респондентите - над една трета, БЛС отбрана ползите на ръководещите, съгласно повече от една пета от респондентите, съсловната организация пази ползите на огромните вложители в опазването на здравето. Една десета от интервюираните считат, че съсловната организация пази ползите на всички лекари.
Въпреки това лекарите са на мнение, че няма друга неправителствена организация, който да пази по-добре ползите на лекарите - на това мнение са 76% от далите отговор.
Повечето участници в анкетата обаче - към 70% от далите отговор, смятат, че участието в БЛС не би трябвало да е наложително. Също по този начин близо 95% са уверени, че са нужни промени в Закона за съсловните организации, а 80% - че основаването на опция на БЛС ще подтиква отбраната ползите на лекарите в страната.
Доверието в институциите
Още по-критично ниско е доверието на лекарите в институциите. Около 90% от респондентите нямат доверие в Министерство на здравеопазването, като повече от половината дали отговор считат, че ведомството пази ползите на съответните ръководещи, а друга една четвърт от медиците счита, че то пази ползите на огромните вложители в опазването на здравето. Едва 2% от далите отговор считат, че Министерство на здравеопазването пази ползите на пациентите, а 1% - на всички лекари.
Малко по-високо е доверието в активността на НЗОК - 86% от далите отговор нямат доверие на тази институция. И тук още веднъж най-голяма част от респондентите - 40% са на мнение, че НЗОК пази ползите на съответните ръководещи, а над една четвърт - на огромните вложители в опазването на здравето. Едва 10% от респондентите считат, че НЗОК пази ползите на здравноосигурените пациенти и по-малко от 1% - на всички лекари.
Близо 98% от респондентите нямат доверие и на Народното събрание. И тук най-голяма част от респондентите - близо 50%, считат, че Народно събрание пази ползите на съответните ръководещи, а над една трета от далите отговор - на огромните вложители в опазването на здравето. Над 85% от респондентите не припознават даже една парламентарно показана партия, която да пази ползите на лекарите.
За реформа
Провеждането на цялостна промяна в опазването на здравето би защитило ползите на лекарите, считат най-голяма част от респондентите - над половината от далите отговор. Изработване на правила за добра здравна процедура и актуализация на всички медицински стандарти и коренна смяна във финансирането на лечебните заведения са измежду другите промени, които най-голяма част от респондентите считат, че работят в полза на лекарите.
Относно приходите на медиците - близо половината респонденти считат, че е нужно те да се покачат, само че пожеланият вид е посредством въвеждане на високи заплати, които да не зависят от броя минали пациенти в болничната система, по-малко от 2% са за опазване на статуквото на финансиране на медиците.
Сред другите оферти за промени в полза на лекарите, най-голяма поддръжка събират въвеждането на ясни правила и работещ първокласен надзор в системата - над 40% от респондентите и въвеждане на справедливи критерии при състезания за специализации и ясни правила за кариерно развиване на младите лекари - също над 40%.
Относно финансирането на опазването на здравето, респондентите също са безапелационни - наливането на повече средства в системата без промени, няма да има трайни позитивни промени съгласно над 80% от далите отговор.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ