Има ли тръмпизмът почва в Европа
Интересен вид май ще се окаже Тръмп. Някой си бяха помислили, че го познават още от първия му мандат. Вече съвсем половин година мина, откогато е влезнал в Белия дом, и всеки ден по няколко пъти в конференциите си като че ли ни споделя: „ Само не си въобразявайте, че ме познавате какво съставлявам! “ И в този момент много дълго чакахме до понеделника, тръпнейки в незнание, какво ще ни сервира този път. Кощунствено звучи, само че с тези чести промени на съществени свои ориентации в политиката, ще вземе да ни припомня на нас, българите на един към момента настоящ наш народен водач, Би Би, в случай че би трябвало по американски да го назовем. Тук несъмнено по-скоро е неразбираемо кой на кого желае да наподобява.
Чутото в понеделник настрани от политическото наличие би трябвало съществено да ни накара да се замислим, какво ни чака от по- нататъшните действия на този без подозрение предопределящ водач на нашия свят. Особено впечатляваха неговите заявки за връзките му с Путин. Един водач на велика страна приказва за различен водач на сходна, не по-малко велика страна, все едно че споделя за своите проблеми със съседа си. Това че в границите на една нуклеарна планета те в действителност са непосредствени съседи, надали изяснява сходни приказки в, меко казано, просташки жанр като да вземем за пример „ доста, доста сме недоволни от Путин “ или „ аз съм ужасно отчаян от него “. Слуша човек и се чуди, що за отношение сред двама водачи на две страни, от които зависи съществуването на нашата планета. Те, какво, някакви любовни връзки между тях ли обясняват и се упрекват едни други, че някой на някого не харесва. Въобще фамилни крамоли някакви се получават. Може и да не се харесват, макар че до неотдавна друго се твърдеше, само че поели извънредно виновния ангажимент да водят своите народи, би следвало да знаят, че в естествения политически живот най- дребното техните прочувствени и персонални връзки имат значение. Не е въпросът дали Путин е разочаровал Тръмп или Тръмп е засегнал Путин, тъй като и за двамата е значимо, дали някой от тях не е разочаровал народа си на първо място. Това само е определящото в техните прочувствени настройки и следва да управлява техните съответни дейности. Такива продължаващи сръдни и мрънкане може и да пълнят хай-лайв страниците на международната преса, само че за жалост демонстрират нещо извънредно обезпокоително, а точно неспособността на международните водачи да намерят пътищата и методите за превъзмогване освен на своите страсти, само че и на съществуващите противостояния, с цел да се стигне до стремежи от всички мир. Не е номерът единствено да отлагаш постоянно нещата в пространството - като не можем за 24 часа, ще го създадем за 2 седмици, като не можем за 2 седмици ще го създадем за 50 дни. Отсега е ясно че след 50 дни ще сме в същата обстановка и Тръмп ще се чуди този път дали да не даде 100 дни период. Защото това не са ти бомбардировките в Иран. Така няма да стане.
Другото, което изключително направи усещане по време на конференцията, е, че европейците за прощален път се убедиха - когато отсреща си имаш не толкоз политик, а предприемач, употребяващ политиката за прибавяне на дивиденти за своята нация, нямаш право да се надяваш даже за някаква благосклонност или състрадание. Просто би трябвало авансово да знаеш, че ще си плащаш. Един американски коментатор, дано го нарека с буквите му А. Р., го сподели по типичния за тях „ внимателен метод “: „ Тръмп пре..ба Европа “. Затова на въпроса дали тръмпизмът има почва у нас, в множеството случаи мислещите хора се запитват също, а какво ще ни коства удоволствието. Питат се сами, тъй като няма кой да ги чуе през днешния ден. Да обявиш, че угрижен за Украйна ще дадеш надали не 17 комплекси „ Патриот “ незабавно и неотложно с цел да успее тя да отбрани небето си, след което да уточниш, че това ще стане единствено в случай че европейците ги платят, е задоволително и за най-вманиачените носители на розови очила в Брюксел не да ги смъкват, а през тях да прогледнат. Към един трилион $ щяла да коства договорката. Ако имаха хъс, европейските водачи биха могли да отговорят на Тръмп по съответния бизнес метод и да кажат, за какво би трябвало да ти плащаме тези пари като можем ние тук да изработим сходни системи оръжие доста по-евтино и да ги предадем
Чутото в понеделник настрани от политическото наличие би трябвало съществено да ни накара да се замислим, какво ни чака от по- нататъшните действия на този без подозрение предопределящ водач на нашия свят. Особено впечатляваха неговите заявки за връзките му с Путин. Един водач на велика страна приказва за различен водач на сходна, не по-малко велика страна, все едно че споделя за своите проблеми със съседа си. Това че в границите на една нуклеарна планета те в действителност са непосредствени съседи, надали изяснява сходни приказки в, меко казано, просташки жанр като да вземем за пример „ доста, доста сме недоволни от Путин “ или „ аз съм ужасно отчаян от него “. Слуша човек и се чуди, що за отношение сред двама водачи на две страни, от които зависи съществуването на нашата планета. Те, какво, някакви любовни връзки между тях ли обясняват и се упрекват едни други, че някой на някого не харесва. Въобще фамилни крамоли някакви се получават. Може и да не се харесват, макар че до неотдавна друго се твърдеше, само че поели извънредно виновния ангажимент да водят своите народи, би следвало да знаят, че в естествения политически живот най- дребното техните прочувствени и персонални връзки имат значение. Не е въпросът дали Путин е разочаровал Тръмп или Тръмп е засегнал Путин, тъй като и за двамата е значимо, дали някой от тях не е разочаровал народа си на първо място. Това само е определящото в техните прочувствени настройки и следва да управлява техните съответни дейности. Такива продължаващи сръдни и мрънкане може и да пълнят хай-лайв страниците на международната преса, само че за жалост демонстрират нещо извънредно обезпокоително, а точно неспособността на международните водачи да намерят пътищата и методите за превъзмогване освен на своите страсти, само че и на съществуващите противостояния, с цел да се стигне до стремежи от всички мир. Не е номерът единствено да отлагаш постоянно нещата в пространството - като не можем за 24 часа, ще го създадем за 2 седмици, като не можем за 2 седмици ще го създадем за 50 дни. Отсега е ясно че след 50 дни ще сме в същата обстановка и Тръмп ще се чуди този път дали да не даде 100 дни период. Защото това не са ти бомбардировките в Иран. Така няма да стане.
Другото, което изключително направи усещане по време на конференцията, е, че европейците за прощален път се убедиха - когато отсреща си имаш не толкоз политик, а предприемач, употребяващ политиката за прибавяне на дивиденти за своята нация, нямаш право да се надяваш даже за някаква благосклонност или състрадание. Просто би трябвало авансово да знаеш, че ще си плащаш. Един американски коментатор, дано го нарека с буквите му А. Р., го сподели по типичния за тях „ внимателен метод “: „ Тръмп пре..ба Европа “. Затова на въпроса дали тръмпизмът има почва у нас, в множеството случаи мислещите хора се запитват също, а какво ще ни коства удоволствието. Питат се сами, тъй като няма кой да ги чуе през днешния ден. Да обявиш, че угрижен за Украйна ще дадеш надали не 17 комплекси „ Патриот “ незабавно и неотложно с цел да успее тя да отбрани небето си, след което да уточниш, че това ще стане единствено в случай че европейците ги платят, е задоволително и за най-вманиачените носители на розови очила в Брюксел не да ги смъкват, а през тях да прогледнат. Към един трилион $ щяла да коства договорката. Ако имаха хъс, европейските водачи биха могли да отговорят на Тръмп по съответния бизнес метод и да кажат, за какво би трябвало да ти плащаме тези пари като можем ние тук да изработим сходни системи оръжие доста по-евтино и да ги предадем
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ