Появихме се на картата: Великите сили преоткриха България
Интересът на Лондон е мощен, цената ни в НАТО пораства
Войната в Украйна подсети една остаряла истина - България притегля внезапно интереса на Великите сили постоянно когато в Европа стане напечено на бойното поле. За жал нашествието на Русия в страна, с която тя има сухопътна граница, а единствено Черно море я дели от нашата страна, върна историята с един век обратно и сложи България в състояние, за което се смяташе, че е останало вечно в предишното.
Държавата ни още веднъж е една огромна алена точка на геополитическата карта, където въздействие и мощност мерят Великите сили. И в третата година, в която влезе войната в Украйна, този интерес е безусловно явен. За благополучие през днешния ден София не се колебае дали да бъде с Антантата или с Централните сили, със Съюзниците или с Оста, което прави геополитическите й задания по-лесни. Нещо повече, сегашната обстановка може да донесе и много плюсове за страната ни, стига козовете да бъдат добре изиграни.
Ех, Чърчил
Преди повече от 100 години, при започване на Първата международна война, най-великият английски политик от новото време Уинстън Чърчил освен вижда България, само че поставя неимоверни старания да я притегли към Антантата.
Той вярно пресмята, че с младото царство на своя страна вратата към Балканите ще се отвори необятно. Макар това да не се случва, тъй като България избира другия воюващ блок и това да е една от аргументите за неговата оставка като член на тогавашния британски кабинет, през Втората международна война Чърчил още веднъж желае страната ни в своята колода от козове. Присъединяването към Оста провокира и голямото възмездие на англичанина, в тези години към този момент министър председател на Обединеното кралство.
Бомбардировките на британци и американци през Втората международна война унищожават София. Те също обаче имат цел - съгласно историци Чърчил желае прогерманското ръководство в България да падне, преди Съветите да влязат у нас.
Това, както знаем, също не се случва. Но ето, през днешния ден двама британци, които напълно наскоро бяха министър председатели и се радват на изключителна международна популярност, внезапно демонстрираха интерес към България. Какъвто Англия не е проявявала към скромната ни балканска страна от Ялтенската конференция през 1945 година насам. Това са лейбъристът Тони Блеър и консерваторът Дейвид Камерън.
Дежавю
Няма за какво да си вършим илюзии - повода е една и е същата - войната в Европа. Сегашната. Англичаните имат славата на „ ястреби “ - в най-новата история те непоколебимо вземат участие във всички борби, които съгласно тях заплашват демокрацията, без увъртания и без много- доста политическо извъртане. Имперското ДНК им дава чувство, че те са международни бранители на положителното против империите на злото. И ето през днешния ден за следващ път те желаят да се уверят персонално, на терен, кой от съдружниците им е в действителност съдружник.
Тежестта на България, нараснала се за броени дни в системата на НАТО след експлоадирането на войната в Украйна, не може да остане незабелязана от Лондон. Англичаните обичат да натискат и да желаят толкоз, колкото преценяват, в интернационалната политика. И новините заваляха. Първо на сцената безусловно ненадейно изскочи Тони Блеър. След като ръководи 10 години Острова - от 1997 до 2007 година, и стана най-младият английски министър председател и най- дълго задържалият се на този пост лейбърист, той се трансформира в един от най-известните лобисти в света. Но не знаехме, че ще поучава актуалното българско държавно управление. През януари 2024 година министър председателят Николай Денков се срещна с Блеър на форума в Давос.
Бе обявено, че Институтът за световна смяна на някогашния английски министър-председател ще бъде покровител за българските цели. Блеър управлява в този институт стотици специалисти и осъществя доходи от стотици милиони долари. Споделя, че той самият не взема там заплата, то не му й би трябвало. Той е високоплатен консултант, произнася речи и е ръководител на интернационалния ръб на банка " Джей Пи Морган ".
Така или другояче фигура от ранга на Блеър единствено може да помогне на обърканата вътрешна обстановка в България. Интересно е обаче кой е дал концепцията за това съдействие. Една догадка - Лондон желае нещата тук да вървят безпрепятствено, атлантическата ни управническа коалиция да не се разпада, с цел да продължи страната ни да бъде предан сътрудник в НАТО за украинския спор.
В случай на рокада по върховете в София геополитическият залог би бил прекомерно висок. А и самият Блеър изяснява пред „ Файненшъл таймс “, че хората от института му работят в страни, където усещат, че има някакъв резултат от активността им.
Подсигуряване
Но за всеки случай Короната изпрати в София и настоящ член на държавното управление. Само месец и половина след сделката с Блеър у нас се приземи външният министър Дейвид Камерън. И той е толкоз прочут по света, колкото е политическият му противник лейбърист. Дейвид също има връх - единственият реакционер след Маги Тачър, определен за втори премиерски мандат. Той е на този пост от 2010 до 2016 г.
Фактът, че може да се обади по телефона на всеки значим политик в света, накара министър-председателят Риши Сунак да го предложения да стане външен министър на Англия. Сегашният миг в света не допуска вътрешнополитически усуквания и конфликти и британците са задоволително обиграни държавници, с цел да го схващат. И по този начин, идвайки в България в средата на февруари, Камерън бе брутално прям: „ Ако се позволи на Путин да превземе една страна, той няма да спре до такава степен ”.
Войната в Украйна, помощта и миграцията бяха тематиките му тук. Впрочем той бе у нас през 2015 година като министър председател на посетители на тогавашния си сътрудник Бойко Борисов отново поради мигрантския проблем. И още по-интересно, при сегашната среща сред двамата Борисов не сложи под подозрение бъдещето на евроатлантическата коалиция в София. Макар ние да си знаем, че не е тъкмо по този начин. Инстинктът на Борисов обаче му подсказва вярно, че чужденците не би трябвало да се съмняват в българската натовска преданост.
Защото сме безусловно по бели гащи, а от ден дневно възелът в Украйна се заплита, Черно море става все по-несигурна зона, а риториката на Кремъл - все по-настъпателна. А цената на българското геополитическо състояние и присъединяване ще пораства всеки ден, изключително в случай че внезапно ескалира напрежението в Черноморския басейн.
Замяна
Британският интерес към България сякаш размени десетилетния на Франция, която водеше Великите сили у нас в три десетилетия от началото на прехода, а и в годините на социализма. Разбира се, и през днешния ден най-висшите френски държавници не пропущат да изявят поддръжка за евроатлантизма ни, само че някак поданиците на краля ги засенчват. Може би нямат задоволително доверие на Макрон...
Извън Европа моторът на алианса не е спирал да демонстрира скъпата стратегическа позиция на България, само че там пък неяснотата е прекомерно огромна предвид на това кой ще ръководи Белия дом след изборите през ноември. Доналд Тръмп, който има огромни шансове още веднъж да влезе там, към този момент пусна бомбата - който не заплаща задоволително в НАТО, Щатите няма да се усещат длъжни да го пазят, както изисква член 3 от Вашингтонския контракт.
Това е остаряла болежка на Тръмп, тъй като въпреки всички страни съдружници в пакта да би трябвало да отделят по 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт за защита, действително това се случва единствено в някои страни. Но украинската рецесия към този момент трансформира и тази обстановка. През 2024 година рекорден брой страни от пакта - 18, ще доближат тези равнища.
Министърът на защитата Тодор Тагарев сподели наскоро, че и България ще бъде измежду тях.
" Господин Тръмп е в предизборна акция и позицията му е изцяло разбираема. Всички страни са поели такова обвързване още на срещата на върха през 2014 година, т.е. преди 10 години и фактът, че някои още не са постигнали тези 2% е притеснителен. Всички дружно би трябвало да поемем бремето ”, разяснява Тагарев.
Той заяви също, че към 2026 година е планувано да се отделят 2,4% от Брутният вътрешен продукт за защита. Така най-малко да сме по-спокойни, че Тръмп няма да ни отреже от атлантическия чадър, в случай че стане отново президент.
Войната в Украйна подсети една остаряла истина - България притегля внезапно интереса на Великите сили постоянно когато в Европа стане напечено на бойното поле. За жал нашествието на Русия в страна, с която тя има сухопътна граница, а единствено Черно море я дели от нашата страна, върна историята с един век обратно и сложи България в състояние, за което се смяташе, че е останало вечно в предишното.
Държавата ни още веднъж е една огромна алена точка на геополитическата карта, където въздействие и мощност мерят Великите сили. И в третата година, в която влезе войната в Украйна, този интерес е безусловно явен. За благополучие през днешния ден София не се колебае дали да бъде с Антантата или с Централните сили, със Съюзниците или с Оста, което прави геополитическите й задания по-лесни. Нещо повече, сегашната обстановка може да донесе и много плюсове за страната ни, стига козовете да бъдат добре изиграни.
Ех, Чърчил
Преди повече от 100 години, при започване на Първата международна война, най-великият английски политик от новото време Уинстън Чърчил освен вижда България, само че поставя неимоверни старания да я притегли към Антантата.
Той вярно пресмята, че с младото царство на своя страна вратата към Балканите ще се отвори необятно. Макар това да не се случва, тъй като България избира другия воюващ блок и това да е една от аргументите за неговата оставка като член на тогавашния британски кабинет, през Втората международна война Чърчил още веднъж желае страната ни в своята колода от козове. Присъединяването към Оста провокира и голямото възмездие на англичанина, в тези години към този момент министър председател на Обединеното кралство.
Бомбардировките на британци и американци през Втората международна война унищожават София. Те също обаче имат цел - съгласно историци Чърчил желае прогерманското ръководство в България да падне, преди Съветите да влязат у нас.
Това, както знаем, също не се случва. Но ето, през днешния ден двама британци, които напълно наскоро бяха министър председатели и се радват на изключителна международна популярност, внезапно демонстрираха интерес към България. Какъвто Англия не е проявявала към скромната ни балканска страна от Ялтенската конференция през 1945 година насам. Това са лейбъристът Тони Блеър и консерваторът Дейвид Камерън.
Дежавю
Няма за какво да си вършим илюзии - повода е една и е същата - войната в Европа. Сегашната. Англичаните имат славата на „ ястреби “ - в най-новата история те непоколебимо вземат участие във всички борби, които съгласно тях заплашват демокрацията, без увъртания и без много- доста политическо извъртане. Имперското ДНК им дава чувство, че те са международни бранители на положителното против империите на злото. И ето през днешния ден за следващ път те желаят да се уверят персонално, на терен, кой от съдружниците им е в действителност съдружник.
Тежестта на България, нараснала се за броени дни в системата на НАТО след експлоадирането на войната в Украйна, не може да остане незабелязана от Лондон. Англичаните обичат да натискат и да желаят толкоз, колкото преценяват, в интернационалната политика. И новините заваляха. Първо на сцената безусловно ненадейно изскочи Тони Блеър. След като ръководи 10 години Острова - от 1997 до 2007 година, и стана най-младият английски министър председател и най- дълго задържалият се на този пост лейбърист, той се трансформира в един от най-известните лобисти в света. Но не знаехме, че ще поучава актуалното българско държавно управление. През януари 2024 година министър председателят Николай Денков се срещна с Блеър на форума в Давос.
Бе обявено, че Институтът за световна смяна на някогашния английски министър-председател ще бъде покровител за българските цели. Блеър управлява в този институт стотици специалисти и осъществя доходи от стотици милиони долари. Споделя, че той самият не взема там заплата, то не му й би трябвало. Той е високоплатен консултант, произнася речи и е ръководител на интернационалния ръб на банка " Джей Пи Морган ".
Така или другояче фигура от ранга на Блеър единствено може да помогне на обърканата вътрешна обстановка в България. Интересно е обаче кой е дал концепцията за това съдействие. Една догадка - Лондон желае нещата тук да вървят безпрепятствено, атлантическата ни управническа коалиция да не се разпада, с цел да продължи страната ни да бъде предан сътрудник в НАТО за украинския спор.
В случай на рокада по върховете в София геополитическият залог би бил прекомерно висок. А и самият Блеър изяснява пред „ Файненшъл таймс “, че хората от института му работят в страни, където усещат, че има някакъв резултат от активността им.
Подсигуряване
Но за всеки случай Короната изпрати в София и настоящ член на държавното управление. Само месец и половина след сделката с Блеър у нас се приземи външният министър Дейвид Камерън. И той е толкоз прочут по света, колкото е политическият му противник лейбърист. Дейвид също има връх - единственият реакционер след Маги Тачър, определен за втори премиерски мандат. Той е на този пост от 2010 до 2016 г.
Фактът, че може да се обади по телефона на всеки значим политик в света, накара министър-председателят Риши Сунак да го предложения да стане външен министър на Англия. Сегашният миг в света не допуска вътрешнополитически усуквания и конфликти и британците са задоволително обиграни държавници, с цел да го схващат. И по този начин, идвайки в България в средата на февруари, Камерън бе брутално прям: „ Ако се позволи на Путин да превземе една страна, той няма да спре до такава степен ”.
Войната в Украйна, помощта и миграцията бяха тематиките му тук. Впрочем той бе у нас през 2015 година като министър председател на посетители на тогавашния си сътрудник Бойко Борисов отново поради мигрантския проблем. И още по-интересно, при сегашната среща сред двамата Борисов не сложи под подозрение бъдещето на евроатлантическата коалиция в София. Макар ние да си знаем, че не е тъкмо по този начин. Инстинктът на Борисов обаче му подсказва вярно, че чужденците не би трябвало да се съмняват в българската натовска преданост.
Защото сме безусловно по бели гащи, а от ден дневно възелът в Украйна се заплита, Черно море става все по-несигурна зона, а риториката на Кремъл - все по-настъпателна. А цената на българското геополитическо състояние и присъединяване ще пораства всеки ден, изключително в случай че внезапно ескалира напрежението в Черноморския басейн.
Замяна
Британският интерес към България сякаш размени десетилетния на Франция, която водеше Великите сили у нас в три десетилетия от началото на прехода, а и в годините на социализма. Разбира се, и през днешния ден най-висшите френски държавници не пропущат да изявят поддръжка за евроатлантизма ни, само че някак поданиците на краля ги засенчват. Може би нямат задоволително доверие на Макрон...
Извън Европа моторът на алианса не е спирал да демонстрира скъпата стратегическа позиция на България, само че там пък неяснотата е прекомерно огромна предвид на това кой ще ръководи Белия дом след изборите през ноември. Доналд Тръмп, който има огромни шансове още веднъж да влезе там, към този момент пусна бомбата - който не заплаща задоволително в НАТО, Щатите няма да се усещат длъжни да го пазят, както изисква член 3 от Вашингтонския контракт.
Това е остаряла болежка на Тръмп, тъй като въпреки всички страни съдружници в пакта да би трябвало да отделят по 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт за защита, действително това се случва единствено в някои страни. Но украинската рецесия към този момент трансформира и тази обстановка. През 2024 година рекорден брой страни от пакта - 18, ще доближат тези равнища.
Министърът на защитата Тодор Тагарев сподели наскоро, че и България ще бъде измежду тях.
" Господин Тръмп е в предизборна акция и позицията му е изцяло разбираема. Всички страни са поели такова обвързване още на срещата на върха през 2014 година, т.е. преди 10 години и фактът, че някои още не са постигнали тези 2% е притеснителен. Всички дружно би трябвало да поемем бремето ”, разяснява Тагарев.
Той заяви също, че към 2026 година е планувано да се отделят 2,4% от Брутният вътрешен продукт за защита. Така най-малко да сме по-спокойни, че Тръмп няма да ни отреже от атлантическия чадър, в случай че стане отново президент.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ