Интересът към нашата история никога не е секвал. Може би,

Интересът към нашата история в никакъв случай не е секвал. Може би, тъй като тя е толкоз антична, толкоз многолика, с разнообразни тълкувания и в това време, обвързвана с толкоз доста нации, етноси и владетели. Предлагаме ви един малко по-различен взор за произхода на българите, за места през които са минали, за аргументите, поради които са пристигнали за първи път на Балканите. Откъсът е част от книгата на Пламен Петков „ Българите ”, основана на филмите, които направи преди години и които бяха извънредно известни у нас. КОГА БЪЛГАРИТЕ ИДВАТ НА БАЛКАНИТЕ Аспарухова България Според формалната история българите били дребна орда или тайфа от десетина хиляди души и пристигнали на юг от Дунав с хан Аспарух. А истината е, че десетки хиляди българи са се заселили в земите на днешна България епохи преди Аспарух. Най-старата оживяла до през днешния ден книга, в която се загатват българите, е „ Анонимен римски хронограф ” от 334 година. Тогава за първи път нашите предшественици влизат в европейската история със личното си име – вулгари или българи. “ZIEZI EX QUO VULGARES ” В тези ранни години на християнството през IV век от новата епоха произходът на всички нации е трябвало да бъде редуциран до библейската легенда за Ной. Защото съгласно Библията всемирният потоп унищожил всички животни и хора на земята, като се изключи тези, които били избавени на Ноевия ковчег. Римляните християни вярвали, че всички днешни хора са потомци на фамилията на Ной. А съгласно упоменатия античен текст българите в действителност са потомци на най-големия наследник на Ной, който се казвал Сим. По-точно българите са наследници на сина на Сим и внук на Ной, който се казвал Зиези – „ Зиези, от който са българите ” (Ziezi ex quo Vulgares). Тези думи потвърждават, че през 334 година от новата епоха римляните към този момент са знаели, че има народ българи. А 150 години по-късно същите тези българи към този момент са били един от най-силните нации в тогавашна Европа. Древните създатели описват по какъв начин през 480 година от новата епоха остготите – прадедите на актуалните германци, безчинствали в Тракия. Предводителите им – Теодорих Аламеца и Теодорих – наследник на Триарий, първо били врагове, само че след това се обединили и нападнали Византия. Тогава император Зенон (474–491), който по това време властвал в Константинопол, не можел самичък да ги победи и повикал на помощ българите. Така 200 години преди хан Аспарух да премине река Дунав, Източната Римска империя сама повикала българите в днешните български земи. Древните хронисти описват още, че през 484 и през 488 година от новата епоха българите още веднъж помогнали на византийците във войните против остготите, и от този момент – още през V век, датират най-ранните заселвания на българи на Балканския полуостров. Българите сключили контракт с императора и почнали да се заселват в Тракия и Илирия и били щит на Византия против варварските племена. През 493 година обаче ромеите нарушили контракта и българите, вместо да пазят, почнали да атакуват византийските градове. Войната траяла години и византийците не можели да се опълчват на българите, които към този момент трайно се били настанили на Балканите. При император Юстиниан (527–565) огромни маси българи траяли трайно да се откриват на юг от река Дунав. По това време българите се делели на две огромни племенни обединявания – кутигури и утигури. Владетелите на двете обединявания ромеите наричали не ханове, а царе. Император Юстиниан подписал контракт с царя на утигурите Сандил и го предиздвикал да нападне кутигурите като наказване, че нахлували във Византия. А по-късно разрешил на няколко хиляди българи кутигури да се заселят дружно със фамилиите си в Тракия. При идващия император – Анастасий (491–518), българите траяли масирано да превземат византийски земи. Векове след тези събития средновековните български царе са считали, че точно по времето на Анастасий нашите предшественици са избрали Балканите за своя татковина. Това е написано в българския превод на „ Манасиевата хроника ”. В оригинала на хрониката, основана от византийския стихотворец Константин Манасий, са разказани най-важните международни събития, които са се случили от сътворението на света до XII век. А в превода на български, изработен по поръчка на цар Иван Александър (1331–1371), са добавени и най-важните събития от нашата история. Там е разказано по какъв начин по времето на император Анастасий българите минали Дунав при Видин, който тогава се е казвал Бъдин, и почнали да се настаняват в земите на днешна България и Македония. КОЛКО СА БИЛИ БЪЛГАРИТЕ В продължение на половин век историците ни убеждаваха, че българите на хан Аспарух са били единствено една тайфа хора или най-вече десетина хиляди конници, които бързо били претопени от славяните. Никой от тях обаче не си задаваше въпроса, допустимо ли е изобщо 10 000 българи да победят войска от 80 000 римляни. И то войска с богат боен опит, която преди малко е разрушила арабите. Да не забравяме, че всичко това се е случило в Ранното средновековие, когато армиите са имали съвсем еднообразно въоръжение, а най-важният фактор за военна победа е бил броят на воините. Много по-логично е да се допусна, че откакто император Константин IV Погонат персонално повежда 60-хилядна войска и 20-хиляден флот против българите, то българската кавалерия на Дунав също е била минимум 60–80 хиляди души. Срещу 10–15 хиляди бойци императорът не би тръгнал с 60-хилядната си войска и 20-хилядния си флот, ми сподели и професор Божидар Димитров. Според него българите на Аспарух са били минимум милион-милион и половина души. Византия не би подхванала такива великански старания – да активизира 80 000 души и да заплати за скъпа военна акция, в случай че българите не са били действителна военна опасност и войската на Аспарух не е била съпоставима с войската на император Константин. Да не приказваме, че това не е била единствената войска на Аспарух. Вероятно ханът е трябвало да отдели втора войска, която да води война на изток с хазарите. Защото, до момента в който Аспарух е воювал с Византия, хазарите са съумели да подчинят тази част от българите, които под управлението на най-големия му брат – хан Батбаян, са останали да отбраняват старите български земи в региона на река Кубан, Приазовието и Кримския полуостров. За да спре настъплението на хазарите от североизток, Аспарух е трябвало по едно и също време да води война и с тях, и с Византия. А на запад трета част от армията е трябвало да брани границата с аварите. Това приказва, че хан Аспарух е имал войска от минимум 100–120 хиляди конници – три пъти повече, в сравнение с са бойците в днешната българска войска. Затова е съумял да възпре и аварите, и хазарите и да разбие армията на император Константин IV Погонат (668–685), а по-късно – и на сина му Юстиниан II Ринотмет (685–695, 705–711), който едвам се избавя от Аспарух в Тракия. А 100-хилядна войска, и то конна, съгласно експертите може да поддържа единствено население от много повече от 1 милион души. В тези времена, в които множеството от актуалните европейски страни още не са били основани, над 1 милион души, ръководени от един държател, са били голям народ. Всъщност това, какъв брой са били българите на Аспарух, е написал още средновековният хронист в приписките към упоменатия към този момент превод на „ Манасиевата хроника ”: При този цар Константин българите минаха през Дунава и лишиха от гърците тази земя, в която живеят и до момента, откакто ги разрушиха. Тази земя преди този момент се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те извършиха и тая, и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далеч… КЪДЕ Е ПРАРОДИНАТА НИ Имената на годините и месеците в „ Именника на българските ханове ” са на тюркски език, което незабавно слага въпроса, на какъв език са говорили прабългарите и какъв е етническият им генезис. Древните българи са били тюрки, ни учеха в продължение на доста години. Номадско племе от тюркско-алтайски генезис, което говорело тюркски език. Вярно ли е това? Ако е по този начин, от кое място са пристигнали персийските думи в прабългарския език? Ако прабългарите са имали тюркско-алтайски генезис, би трябвало както останалите нации с подобен генезис да имат монголоидни черти – дръпнати очи, пай необятен нос, присъщ череп. До нас обаче са достигнали доста изображения на първите ни ханове и нито едно от тях не демонстрира човек с монголоидни черти. Това се вижда и на най-старите изображения – върху съдовете от съкровището от Наги Сент Миклош, и на портретите на първите ни ханове – Тервел, Омуртаг, Крум и Борис, изобразени в средновековни миниатюри, както и на ликовете на владетелите върху печатите от Първото ни царство. На нито едно изображение няма българин с монголоидни черти. Напротив. На външен тип тогавашните българи наподобяват тъкмо както днешните. Монголоидният смес у античните българи е не по-голям, в сравнение с при германците, французите или гърците, споделят и антрополозите, които изследват черепите от най-старите погребения на българи в нашите земи. Липсата на монголоидни черти у предците ни слага доста сериозна въпросителна пред тезата за тюркския генезис на българите. Какъв тогава е произходът ни? Това се оказа най-спорният въпрос в актуалната българска история. Тези, които настояват, че античните българи са били тюрки, се аргументират най-много с тюркските думи в „ Именника на българските ханове ” и в каменните надписи, написани на тюркски език с гръцки букви. Досега са открити два такива надписа на тюркски език. Те разказват кои боили и багаини за какъв брой ризници, шлемове и коне дават отговор. Всички останали – към 100 древнобългарски каменни надписа от времето на първите ни ханове, са написани на гръцки език. Погребалните ритуали на античните българи също не дават отговор на въпроса за произхода ни. Защото при към половината от погребенията умрелият е бил изгарян по обред, който се счита за тюркски, а при другата половина предците ни са положени в сходство с традицията на сарматите от северния бряг на Черно море, които са били ираноезични. Хипотезата за тюркския генезис на българите мъчно може да изясни за какво толкоз доста български владетели носят имена с ирански генезис, като Вунд, Аспарух, Тервел, Крум, Персиян, Расате. Или за какво и в днешния български език използваме думи с ирански корен, като кака, бати, куче, механа, стрина, прекрасен, мигар и др. Из „ Българите ” Източник: 168chasa.bg