Интересът към чуждестранните активи на Лукойл“, включително нефтопреработвателния завод Нефтохим“

Интересът към задграничните активи на „ Лукойл “, в това число нефтопреработвателния цех „ Нефтохим “ в Бургас, се усилва с нови претенденти в играта. Сделката, която към този момент притегля вниманието на световни вложители, дава обещание да промени динамичността на енергийния пазар в района.

Страната е съобщила на американски публични лица за интереса си, оповестява „ Ройтерс “, базирайки се на три източника.

„ Унгария уголемява интереса си към активите на Лукойл в Европа и Азия “

Според един от източниците, близката до Виктор Орбан МОЛ би желала да придобие нефтопреработвателните фабрики и бензиностанциите на „ Лукойл “ в Европа, както и дялове в добивни активи в Казахстан и Азербайджан.

„ Лукойл “ има активи в България, Румъния и Казахстан “

„ Лукойл “ има нефтопреработвателни фабрики и бензиностанции в Румъния и България, както и 45% дял в холандски нефтопреработвателен цех. В Азербайджан „ Лукойл “ има 19,99% дял в плана за създаване на газовото находище „ Шах-Дениз “, в Казахстан – дялове в създаването на газовото находище Карачаганак и нефтеното находище Тенгиз, както и дял в КТК (Каспийски тръбопроводен консорциум). Казахстанските планове с присъединяване на „ Лукойл “ са изключени от американските и английските наказания.

Един от източниците заяви, че унгарският министър-председател Виктор Орбан е разискал проектите на МОЛ с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп през ноември, заяви БГНЕС.

В резултат на визитата Унгария получи изключение от американските наказания за период от една година, което ѝ разрешава да продължи да внася съветски петрол и газ. Унгария, която няма изход на море, получи изключение от европейските наказания, забраняващи покупката на съветски петрол, и продължава да го внася.

Министерството на финансите на Съединени американски щати, което би трябвало да утвърди заявките, отхвърли да разяснява. МОЛ и администрацията на Белия дом не дадоха отговор незабавно на запитванията за мнения, отбелязва организацията.

Преди една година още веднъж се появи информация за интереса на МОЛ към „ Лукойл “, която бе доказана от тогавашния длъжностен министър на енергетиката на  Владимир Малинов.Будапеща разчита в огромна степен на съветската сила, а Орбан, който е на власт от 15 години, от дълго време се пробва да поддържа положителни връзки както с Москва, по този начин и с Вашингтон. МОЛ се пробва да купи съветската сръбска рафинерия НИС, която също е подложена на наказания от Съединени американски щати.

Англия издаде краткотраен лиценз за покупко-продажби с „ Лукойл Интернешънъл “ до 26 февруари

„ Лукойл “ беше включен в санкционния лист на Англия на 15 октомври, а седмица по-късно – и в санкционния лист на Съединени американски щати. Веднага след налагането на глобите „ Лукойл “ стартира да търси покупател за „ Лукойл Интернешънъл “ и още на 30 октомври разгласи, че е получил и приел предложение за изкупуване на задграничните активи от интернационалния търговец на първични материали „ Гънвор “. Американското министерство на финансите, от което зависеше ориста на договорката, обаче отхвърли да утвърди покупката на активите на „ Лукойл “ от „ Гънвор “, в резултат на което търговецът отдръпна предлагането си. След като „ Гънвор “ се отдръпна от конкуренцията, за „ Лукойл Интернешънъл “ се подреди цяла опашка от купувачи: в медиите се появи информация за интерес от страна на американските колоси „ Шеврон “ и „ ЕксонМобил “ държавната компания ADNOC от Абу Даби, частния капиталов фонд Carlyle Group, емирския конгломерат International Holding Company (IHC), предприемача Тод Боели с група вложители от ОАЕ, както и австрийския предприемач Бернд Бергмайер.

За продажбата на задгранични активи на „ Лукойл “ OFAC издаде лиценз с годност до 13 декември, като в настрана обяснение акцентира, че може да го отдръпна, в случай че счете, че напъните за подписване на договорката са незадоволителни.