Изследователи от БАН разкриха как са живели и с какво са се хранели в праисторическо селище преди повече от 7000 години
Интердисциплинарно изследване на три млади изследователки от Българска академия на науките разкрива в каква среда са живели и с какво са се хранели жителите на праисторическо населено място край днешното село Извор, община Сливница, преди повече от 7000 години, оповестиха от Българската академия на науките и Националния природонаучен музей – Българска академия на науките (НПМ-БАН).
Проучването е дело на гл. ас. доктор Мила Андонова-Кацарски от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българска академия на науките и Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, гл. ас. доктор Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките и Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, както и гл. ас. доктор Теодора Богданова от НАИМ – Българска академия на науките.
Резултатите са оповестени в научното списание Archaeological and Anthropological Sciences на издателството Springer Nature и са отдадени на едно от най-източните известни селища на културата Винча – праисторическото населено място край село Извор, означават от екипа.
Те показват, че в проучването учените съчетават археоботанични, археозоологични и седиментоложки разбори, с цел да възстановят метода на живот на античните общности и особеностите на естествената среда, в която са съществували.
Според резултатите в менюто на жителите на селището са участвали зърнени и бобови култури, а говедовъдството е заемало централно място в тяхното стопанство. Открити са и остатъци от доблестен елен, които съгласно учените евентуално са свързани освен с лова, само че и с производството на костни и рогови сечива.
Сред по-интересните находки са и така наречен сферолити – микроскопични минерални формирания, които евентуално свидетелстват за протичали илувиални процеси в региона на селището.
От НПМ-БАН означават, че изследването е образец за сполучливото използване на интердисциплинарен метод в археологическите проучвания и акцентира приноса на Националния природонаучен музей към развиването на актуалната археозоология в България.
/ВСР
Проучването е дело на гл. ас. доктор Мила Андонова-Кацарски от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българска академия на науките и Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, гл. ас. доктор Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките и Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, както и гл. ас. доктор Теодора Богданова от НАИМ – Българска академия на науките.
Резултатите са оповестени в научното списание Archaeological and Anthropological Sciences на издателството Springer Nature и са отдадени на едно от най-източните известни селища на културата Винча – праисторическото населено място край село Извор, означават от екипа.
Те показват, че в проучването учените съчетават археоботанични, археозоологични и седиментоложки разбори, с цел да възстановят метода на живот на античните общности и особеностите на естествената среда, в която са съществували.
Според резултатите в менюто на жителите на селището са участвали зърнени и бобови култури, а говедовъдството е заемало централно място в тяхното стопанство. Открити са и остатъци от доблестен елен, които съгласно учените евентуално са свързани освен с лова, само че и с производството на костни и рогови сечива.
Сред по-интересните находки са и така наречен сферолити – микроскопични минерални формирания, които евентуално свидетелстват за протичали илувиални процеси в региона на селището.
От НПМ-БАН означават, че изследването е образец за сполучливото използване на интердисциплинарен метод в археологическите проучвания и акцентира приноса на Националния природонаучен музей към развиването на актуалната археозоология в България.
/ВСР
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ