Мартин Милчев: В тениса всяка грешка се наказва, също като в живота
Интерактив тенис показва осемте финалисти в Bottega ITL Finals 2020. Последният шампионат на лигата за годината се организира от 5 до 12 декември в MG Tennis Club с присъединяване на първите осем в годишната класация!
Мартин Милчев е на 30 години от Перник. Управител е на компания, която търгува с черни и цветни метали. Семеен, с две деца. N8 в ранглистата на ИТЛ, годна за Bottega ITL Finals 2020.
- Мартине, от кой момент играеш тенис и от кой момент си в ИТЛ?
- За пръв път хванах ракета през 2015 година. Не беше обич от пръв взор, първоначално ми беше извънредно мъчно и непознато. Но с помощта на огромния ми дебелоглав нещата започнаха да се получават. Първият ми мач в ИТЛ е през 2018. Не съм от най-редовните в лигата, тъй като избирам да извозвам вечерите със фамилията си, само че постоянно взимам присъединяване в съботно-неделните чалънджъри на лигата. През тази година демонстрирах добра игра, записах 4 чалънджъра и те ми помогнаха да се класирам за финалите. По-често се включвам в Уикенд тур, които също са ваше дело и в които мога да вземам участие дружно с цялото семейство.
- Какво ти харесва в тениса?
- В тениса всичко се гради на постоянството и тактиката. Всяка неточност се санкционира, също като в живота. Освен това тенисът е обществен спорт и с помощта на него завързах много другарства и контакти.
- Коя е най-голямата ти победа?
- Може би всякога, когато надвивам с добра игра и съм се насладил на показаното на корта. Победата не я свързвам с някакво кой знае какво достижение, пробвам се просто да изпитвам наслаждение от играта. Ние сме дилетанти и това би трябвало да е съществена цел на всеки.
- Кой е най-трудният ти съперник?
- Със сигурност това съм самият аз. Успея ли да се преборя със себе си, да си събера мислите и страстите, рядко срещам проблеми против който и да било. За страдание към момента работя по въпроса и не се случва доста постоянно, само че и това ще се получи с времето.
- Кое е най-силното ти оръжие на корта?
- Разчитам на разнообразната си игра. Имам вариативен сервиз, порядъчен форхенд, с който систематизирам играта. Често взимам преимущество и с изненадващи къси топки. Няма избран удар, с който да спечелвам преимущество, разгадавам на разнообразието.
- Кой удар искаш да подобриш?
- Може би бекхенда. Като че ли той изостава на общия декор. От бекхенд страната рядко осъществявам сполучливи офанзиви, а по-скоро го употребявам за задържане на топката в игра. Обикновено нападам от форхенд. Но ще подобря и бекхенда - с тренировки и с неизменност, както се случва с всяко едно нещо. Със сигурност няма да се получи от единствено себе си.
- Какво правиш в сериозни моменти в мачовете?
- Лесно излизам и влизам в такива моменти. Дори да повеждам безапелационно се е случвало да изпадам за миг в дупка. Тогава се съсредоточвам оптимално, наложително не помня за резултата, подсигурявам една концепция ударите си, с цел да сведа грешките до най-малко. Ако се получи – супер. Понякога се пробвам да накъсам играта сред геймовете или сервисите, забавям темпото, до момента в който съумея хубаво да се съсредоточвам.
- Кой е идолът ти в тениса и за какво?
- На много хора се кефя, само че преди всичко слагам Стан Вавринка - като жанр на игра, държание на корта, държане. Не е от най-титулуваните играчи, само че има популярни мачове. Доста постоянно си пущам финала от 2015 година на Ролан Гарос против Джокович и се развличам. Ако би трябвало да избера ударите на някой от експертите, може би ще са неговите.
- Тенисът оказва помощ ли на персоналния живот или пречи?
- Разбира се, че оказва помощ. Отивам на корта, с цел да се разтоваря. Там се зареждам с сила и с позитивизъм, които, прибирайки се у дома, незабавно отправям към фамилията и то го усеща. Тенисът е моето занимание, а всеки човек има потребност от такова. Без занимание нещата постоянно ескалират в персонален проект. Тенисът ми е отдушник на неприятната сила.
- Коя е огромната ти цел в тениса?
- Да се развличам, да се стоварвам, да се срещам с хора. Това е задачата на всички дилетанти или най-малко би трябвало да бъде. Какви други цели да имаме? Това са най-важните облаги, които можем да получим от спорта.
- Докога ще си на корта?
- Дано сме живи и здрави дълги години, и да можем да се любуваме на играта. Но в случай че спре да ми носи наслада и наслаждение, най-вероятно ще спра и по-рано. Засега обаче няма такива изгледи.
- Какво очакваш от финалите на ИТЛ?
- Ще вземам участие за пръв път във финалите. Не съм от най-редовните участници в лигата и рядко съумявам да групирам толкоз точки. В Bottega ITL Finals 2020 няма слаб конкурент. Познавам всички участници, може би без Мартин Боршуков, само че и той играе доста добре. Надявам се и аз да се показва на равнище. Очаквам да създадем в действителност качествени мачове. Организацията сигурно ще е отлична, вие сте се потвърдили в годините. Нямам самообладание да изляза на корта.
Мартин Милчев е на 30 години от Перник. Управител е на компания, която търгува с черни и цветни метали. Семеен, с две деца. N8 в ранглистата на ИТЛ, годна за Bottega ITL Finals 2020.
- Мартине, от кой момент играеш тенис и от кой момент си в ИТЛ?
- За пръв път хванах ракета през 2015 година. Не беше обич от пръв взор, първоначално ми беше извънредно мъчно и непознато. Но с помощта на огромния ми дебелоглав нещата започнаха да се получават. Първият ми мач в ИТЛ е през 2018. Не съм от най-редовните в лигата, тъй като избирам да извозвам вечерите със фамилията си, само че постоянно взимам присъединяване в съботно-неделните чалънджъри на лигата. През тази година демонстрирах добра игра, записах 4 чалънджъра и те ми помогнаха да се класирам за финалите. По-често се включвам в Уикенд тур, които също са ваше дело и в които мога да вземам участие дружно с цялото семейство.
- Какво ти харесва в тениса?
- В тениса всичко се гради на постоянството и тактиката. Всяка неточност се санкционира, също като в живота. Освен това тенисът е обществен спорт и с помощта на него завързах много другарства и контакти.
- Коя е най-голямата ти победа?
- Може би всякога, когато надвивам с добра игра и съм се насладил на показаното на корта. Победата не я свързвам с някакво кой знае какво достижение, пробвам се просто да изпитвам наслаждение от играта. Ние сме дилетанти и това би трябвало да е съществена цел на всеки.
- Кой е най-трудният ти съперник?
- Със сигурност това съм самият аз. Успея ли да се преборя със себе си, да си събера мислите и страстите, рядко срещам проблеми против който и да било. За страдание към момента работя по въпроса и не се случва доста постоянно, само че и това ще се получи с времето.
- Кое е най-силното ти оръжие на корта?
- Разчитам на разнообразната си игра. Имам вариативен сервиз, порядъчен форхенд, с който систематизирам играта. Често взимам преимущество и с изненадващи къси топки. Няма избран удар, с който да спечелвам преимущество, разгадавам на разнообразието.
- Кой удар искаш да подобриш?
- Може би бекхенда. Като че ли той изостава на общия декор. От бекхенд страната рядко осъществявам сполучливи офанзиви, а по-скоро го употребявам за задържане на топката в игра. Обикновено нападам от форхенд. Но ще подобря и бекхенда - с тренировки и с неизменност, както се случва с всяко едно нещо. Със сигурност няма да се получи от единствено себе си.
- Какво правиш в сериозни моменти в мачовете?
- Лесно излизам и влизам в такива моменти. Дори да повеждам безапелационно се е случвало да изпадам за миг в дупка. Тогава се съсредоточвам оптимално, наложително не помня за резултата, подсигурявам една концепция ударите си, с цел да сведа грешките до най-малко. Ако се получи – супер. Понякога се пробвам да накъсам играта сред геймовете или сервисите, забавям темпото, до момента в който съумея хубаво да се съсредоточвам.
- Кой е идолът ти в тениса и за какво?
- На много хора се кефя, само че преди всичко слагам Стан Вавринка - като жанр на игра, държание на корта, държане. Не е от най-титулуваните играчи, само че има популярни мачове. Доста постоянно си пущам финала от 2015 година на Ролан Гарос против Джокович и се развличам. Ако би трябвало да избера ударите на някой от експертите, може би ще са неговите.
- Тенисът оказва помощ ли на персоналния живот или пречи?
- Разбира се, че оказва помощ. Отивам на корта, с цел да се разтоваря. Там се зареждам с сила и с позитивизъм, които, прибирайки се у дома, незабавно отправям към фамилията и то го усеща. Тенисът е моето занимание, а всеки човек има потребност от такова. Без занимание нещата постоянно ескалират в персонален проект. Тенисът ми е отдушник на неприятната сила.
- Коя е огромната ти цел в тениса?
- Да се развличам, да се стоварвам, да се срещам с хора. Това е задачата на всички дилетанти или най-малко би трябвало да бъде. Какви други цели да имаме? Това са най-важните облаги, които можем да получим от спорта.
- Докога ще си на корта?
- Дано сме живи и здрави дълги години, и да можем да се любуваме на играта. Но в случай че спре да ми носи наслада и наслаждение, най-вероятно ще спра и по-рано. Засега обаче няма такива изгледи.
- Какво очакваш от финалите на ИТЛ?
- Ще вземам участие за пръв път във финалите. Не съм от най-редовните участници в лигата и рядко съумявам да групирам толкоз точки. В Bottega ITL Finals 2020 няма слаб конкурент. Познавам всички участници, може би без Мартин Боршуков, само че и той играе доста добре. Надявам се и аз да се показва на равнище. Очаквам да създадем в действителност качествени мачове. Организацията сигурно ще е отлична, вие сте се потвърдили в годините. Нямам самообладание да изляза на корта.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ