Костенурките в България – на прага нa изчезването
Интензивното земеделие е една от аргументите сухоземните костенурки през днешния ден съвсем да не се срещат в Тракийската равнина, а числеността им в останалата част на страната да е мощно намаляла, написа Obekti.bg.
„ Който иде от север, ще се зачуди на многочислените костенурки с доста издаден щит, които на север от Балкана по-рядко се срещат, обаче в Тракия са напълно нормално събитие ", написа при една от обиколките си из България чешкият историк Константин Иречек. Днес, 120 години по-късно, вероятността да срещнете костенурка ще е доста дребна. Причини за това са бракониерство, заличаване на местообитанията, газене по пътищата, пресушаване на водоеми и други
У нас се срещат 4 от 5-те типа костенурки в Европа – два сухоземни и два сладководни. Като напълно инцидентни посетители, две морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) минават през Босфора и Дарданелите и навлизат в Черно море, а единични екземпляри са улавяни и край българския бряг. Червенобузата костенурка пък е изкуствено разселена на някои места, пусната на независимост от терариуми. Но евентуално този тип не се развъжда в България.
По сушата тежко се разхождат шипоопашатата и шипобедрената костенурка. На пръв взор те си наподобяват доста, само че в случай че ги разгледаме по-добре, ще отбележим някои разлики. Както демонстрира името, шипоопашатата има опашка, която приключва с рогов шип. При шипобедрената опашката е по-къса и без шип, само че в профил на краката има две добре забележими конусовидни рогови шипчета.
Различия има и в черупките. Научете повече за тях от страницата на Obekti.bg.
„ Който иде от север, ще се зачуди на многочислените костенурки с доста издаден щит, които на север от Балкана по-рядко се срещат, обаче в Тракия са напълно нормално събитие ", написа при една от обиколките си из България чешкият историк Константин Иречек. Днес, 120 години по-късно, вероятността да срещнете костенурка ще е доста дребна. Причини за това са бракониерство, заличаване на местообитанията, газене по пътищата, пресушаване на водоеми и други
У нас се срещат 4 от 5-те типа костенурки в Европа – два сухоземни и два сладководни. Като напълно инцидентни посетители, две морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) минават през Босфора и Дарданелите и навлизат в Черно море, а единични екземпляри са улавяни и край българския бряг. Червенобузата костенурка пък е изкуствено разселена на някои места, пусната на независимост от терариуми. Но евентуално този тип не се развъжда в България.
По сушата тежко се разхождат шипоопашатата и шипобедрената костенурка. На пръв взор те си наподобяват доста, само че в случай че ги разгледаме по-добре, ще отбележим някои разлики. Както демонстрира името, шипоопашатата има опашка, която приключва с рогов шип. При шипобедрената опашката е по-къса и без шип, само че в профил на краката има две добре забележими конусовидни рогови шипчета.
Различия има и в черупките. Научете повече за тях от страницата на Obekti.bg.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ