Ще стане ли Турция „владетелка“ на Балканите?
Интелигентната политика в цифровата епоха разрешава посредством меката мощ да се завладеят „ забавни “ райони отвън личната страна.
Турция чества 100-годишнината на републиката като страна, твърдо вкопчена на Балканите - зоната на нейното историческо, социокултурно и политическо въздействие.
Разрушаването на Османската империя доста трансформира мястото и ролята на Турция в района. Поредното преформатиране на балканското пространство в края на ХХ век отвори нов прозорец на опциите пред Турската република – постепенно, само че настойчиво тя възстановява изгубеното си въздействие.
Регионалната тактика на Белия замък (на турски: Ak Saray – формалната резиденция на президента на Турция) е неразделна част от доктрината на неоосманизма. В него, наред с Близкия изток, Северна Африка, Средна Азия, Кавказ и Крим, Балканите се явяват и като съществени на практика посоки.
В западната експертна общественост има много скептици по отношение на действителните благоприятни условия на Анкара да осъществя експанзионистична тактика, до момента в който в Русия и на Балканите (особено в сръбската среда) много внимателно се отнасят към усилването на турското наличие в района.
Нуждата от предпазливостта се удостовери това лято. Един от резултатите от последното изостряне на обстановката в северната част на отчасти приетата „ Република Косово “ беше разполагането на турски боен личен състав в района. Това събитие има екзистенциално значение за сърбите.
Около 500 бойци и офицери от 65-та механизирана пехотна бригада на турската войска съставляваха главната част от подкреплението на силите на НАТО в северната част на района. Това решение бе взето от КФОР след огромни конфликти сред косовските сърби и силите за сигурност и мироопазващия контингент на Прищина поради нелегитимната процедура за избор на общински управляващи. Кризата става причина за военното завръщане на Турция на Балканите.
Сегашната фаза на връзките на Анкара с балканските столици, която датира от оставката на Ахмет Давутоглу като министър-председател през 2016 година, може да бъде разказана като „ ердоганизъм “. Отличителна линия на това събитие е прагматизмът на турския водач: той има неповторим политически инстинкт да развива взаимноизгодна преданост с водачите на страните, които го интересуват.
И точно на Балканите Ердоган се употребява с изключително самопризнание. Това значително е резултат от постоянни директни контакти сред турския държавен глава и специфичните му персонални връзки с управлението на балканските страни.
В същото време прагматизмът на Ердоган включва развиването на икономическите връзки, външната търговия и разширеното взаимоотношение с мюсюлманските общности. Важно е във втория случай това да се случи в духа на „ битката против гюленизма “.
Въпреки обстоятелството, че „ новият османизъм ” нарежда страната извънредно като районна водеща мощ, географски и културен правоприемник на Османската и Византийската империя, подчертаното предпочитание на Турция да се трансформира в световен, надрегионален състезател става все по-забележимо през последните години. Неслучайно с началото на горещата фаза на украинската рецесия ролята й на евентуален медиатор в преговорни комбинации по разнообразни въпроси стана все по-търсена.
Посредническите упоритости на Турция са значим аспект от новата външна политика. Републиката се стреми да показва опциите си като сериозен и самостоятелен индивид на международната политика. Подобни промени в представителството и самовъзприятието – „ Турция към този момент не се нарежда като част от планове на други хора “, „ не се счита за външна страна и „ младши сътрудник “ на Съединени американски щати и НАТО “ – са резултат от работата на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) и нейния водач.
Турция от епохата на Ердоган мисли и се показва като „ хъб “ във всеки смисъл, освен в смисъла на „ център за търговия с сила “, само че също по този начин, както докторът на политическите науки В.А. Аватков формулира, „ центърът на претеглянето, през който би трябвало да минават пътища и смисли “.
Това е амбициозна концепция за развиване и геополитическа цел на модерна Турция, която заслужава освен изчерпателен теоретичен разбор, само че и политическа рефлексия от страна на съветското управление при планирането на външнополитическия дневен ред.
Особено значимо е, че Турция (за разлика от Русия) има необятна институционална база на въздействие в района. Най-значимите начинания към Балканите от позиция на Анкара са Процесът за съдействие в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ, SEEPC) и Съветът за районно съдействие (CРC).
И двете структури съставляват допълващи се механизми за евроатлантическа интеграция на района. CРС се нарежда като правоприемник на Пакта за непоклатимост за Югоизточна Европа и работи под политическото управление на организацията ПСЮИЕ.
Турция е председателствала ПСЮИЕ три пъти: през 1998-1999 година, 2009-2010 година и 2020-2021 година И по това време тя интензивно употребява предоставените й благоприятни условия, с цел да се утвърди като един от главните медиатори на Балканите.
Ислямът постоянно се акцентира като съществена опора на Турция в района, както и неоосманският разказ, който съчетава духовни и религиозни тематики с обширния исторически и културен подтекст на Османската империя, който към този момент не се възприема толкоз сериозно в новите Балкани политики.
Свеждането на турската политика единствено до етно-религиозни фактори и исторически подтекст обаче не е напълно вярно. Важен съставен елемент от тактиката на Турция към Балканите е нейната реципрочна (през целия 20 век) миграционна политика, която докара до наличието на многочислени балкански диаспори в Република Турция.
От основаването й през 1923 година повече от 1,6 милиона имигранти от балкански генезис са се заселили в страната. Има обаче и по-значими числа - от 3 до 7 милиона от 19 век до през днешния ден.
Значително по-скромен е броят на турците, живеещи на Балканите. Те обаче участват във всички страни от района, в това число и в Косово.
Тук е значима освен етническата принадлежност, само че и „ субективната еднаквост “ - доста балкански мюсюлмани от нетурски генезис, наричащи себе си „ турци “, свързват исляма с турския народ, което е в цялостно сходство с османската традиция. Това от своя страна затвърждава външно излъчвания облик на Турция като един от мощните гравитационни центрове на целия ислямски свят и „ застъпница на мюсюлманите “.
В резултат на това турското наличие става все по-видимо в всекидневието на проучвания район. Например в кафене в Нови Пазар (град в южната част на Сърбия с преобладаващо мюсюлманско население) истанбулските футболни клубове Фенербахче или Галатасарай провокират повече страсти от белградските Цървена звезда или Партизан, а Ердоган е почетен жител на града от 2018 година
Сред значимите опорни точки за Анкара са най-голямата (петата по величина в света) обширна дипломатическа мрежа и равнището на цифровата дипломация. Тази година Турция се класира на четвърто място измежду страните от Г-20 по показателя на цифровата дипломация, много пред Обединеното кралство, Русия, Германия и други световни политически сили.
По един или различен метод Турция сега е в топ 5 по индикатори за активността на съответните ведомства и структури (държавен глава, министерства и министри на външните работи, посолства и др.). Такава активност по външната верига не може да не даде плод.
Съществено допълнение към цялостния метод към образуването и използването на тактика за въздействие е високият ритъм на развиване на просветителното пространство на Балканите, поддръжката за съществуващи и основаването на нови религиозни и всемирски просветителни институции.
Тази работа се прави от 90-те години на предишния век и към днешна дата мрежата от турски просветителни организации обгръща целия район. Там, където мюсюлманите доминират по брой, републиката играе жизненоважна роля в системата на религиозното обучение.
Възстановяването и построяването на джамии и ислямска инфраструктура е значима област за вложения за Анкара. Показателно е, че навлизането на Турция във към този момент изпълнявани планове и предлагането на нови религиозни начинания се възприема в Европейски Съюз и като цяло на Запад доста по-спокойно, в сравнение с включването на Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт в сходни стратегии.
Така че не стопанската система (в това отношение Турция не може да се конкурира с Европейски Съюз, Китай и даже Русия), а наборът от обществени и филантропични ограничения са главните стълбове на турското въздействие на Балканите, осигуряващи специфичното място на Анкара измежду авторитетни районни играчи. Турция към момента е надалеч от ранга на балкански „ държател “, само че Русия има на какво да се учи.
Наличието на ясна тактика, неизменност на политическа воля, неизменност на разнородните старания и цялостния инструментариум, са ключът към естествения триумф на Белия замък в прокарването на ползите му на Балканите.
Запазването на позициите си в района изисква от Русия по-активни дейности, които е целесъобразно да бъдат предшествани от задълбочено изследване на външнополитическия опит на Анкара.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Турция чества 100-годишнината на републиката като страна, твърдо вкопчена на Балканите - зоната на нейното историческо, социокултурно и политическо въздействие.
Разрушаването на Османската империя доста трансформира мястото и ролята на Турция в района. Поредното преформатиране на балканското пространство в края на ХХ век отвори нов прозорец на опциите пред Турската република – постепенно, само че настойчиво тя възстановява изгубеното си въздействие.
Регионалната тактика на Белия замък (на турски: Ak Saray – формалната резиденция на президента на Турция) е неразделна част от доктрината на неоосманизма. В него, наред с Близкия изток, Северна Африка, Средна Азия, Кавказ и Крим, Балканите се явяват и като съществени на практика посоки.
В западната експертна общественост има много скептици по отношение на действителните благоприятни условия на Анкара да осъществя експанзионистична тактика, до момента в който в Русия и на Балканите (особено в сръбската среда) много внимателно се отнасят към усилването на турското наличие в района.
Нуждата от предпазливостта се удостовери това лято. Един от резултатите от последното изостряне на обстановката в северната част на отчасти приетата „ Република Косово “ беше разполагането на турски боен личен състав в района. Това събитие има екзистенциално значение за сърбите.
Около 500 бойци и офицери от 65-та механизирана пехотна бригада на турската войска съставляваха главната част от подкреплението на силите на НАТО в северната част на района. Това решение бе взето от КФОР след огромни конфликти сред косовските сърби и силите за сигурност и мироопазващия контингент на Прищина поради нелегитимната процедура за избор на общински управляващи. Кризата става причина за военното завръщане на Турция на Балканите.
Сегашната фаза на връзките на Анкара с балканските столици, която датира от оставката на Ахмет Давутоглу като министър-председател през 2016 година, може да бъде разказана като „ ердоганизъм “. Отличителна линия на това събитие е прагматизмът на турския водач: той има неповторим политически инстинкт да развива взаимноизгодна преданост с водачите на страните, които го интересуват.
И точно на Балканите Ердоган се употребява с изключително самопризнание. Това значително е резултат от постоянни директни контакти сред турския държавен глава и специфичните му персонални връзки с управлението на балканските страни.
В същото време прагматизмът на Ердоган включва развиването на икономическите връзки, външната търговия и разширеното взаимоотношение с мюсюлманските общности. Важно е във втория случай това да се случи в духа на „ битката против гюленизма “.
Въпреки обстоятелството, че „ новият османизъм ” нарежда страната извънредно като районна водеща мощ, географски и културен правоприемник на Османската и Византийската империя, подчертаното предпочитание на Турция да се трансформира в световен, надрегионален състезател става все по-забележимо през последните години. Неслучайно с началото на горещата фаза на украинската рецесия ролята й на евентуален медиатор в преговорни комбинации по разнообразни въпроси стана все по-търсена.
Посредническите упоритости на Турция са значим аспект от новата външна политика. Републиката се стреми да показва опциите си като сериозен и самостоятелен индивид на международната политика. Подобни промени в представителството и самовъзприятието – „ Турция към този момент не се нарежда като част от планове на други хора “, „ не се счита за външна страна и „ младши сътрудник “ на Съединени американски щати и НАТО “ – са резултат от работата на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) и нейния водач.
Турция от епохата на Ердоган мисли и се показва като „ хъб “ във всеки смисъл, освен в смисъла на „ център за търговия с сила “, само че също по този начин, както докторът на политическите науки В.А. Аватков формулира, „ центърът на претеглянето, през който би трябвало да минават пътища и смисли “.
Това е амбициозна концепция за развиване и геополитическа цел на модерна Турция, която заслужава освен изчерпателен теоретичен разбор, само че и политическа рефлексия от страна на съветското управление при планирането на външнополитическия дневен ред.
Особено значимо е, че Турция (за разлика от Русия) има необятна институционална база на въздействие в района. Най-значимите начинания към Балканите от позиция на Анкара са Процесът за съдействие в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ, SEEPC) и Съветът за районно съдействие (CРC).
И двете структури съставляват допълващи се механизми за евроатлантическа интеграция на района. CРС се нарежда като правоприемник на Пакта за непоклатимост за Югоизточна Европа и работи под политическото управление на организацията ПСЮИЕ.
Турция е председателствала ПСЮИЕ три пъти: през 1998-1999 година, 2009-2010 година и 2020-2021 година И по това време тя интензивно употребява предоставените й благоприятни условия, с цел да се утвърди като един от главните медиатори на Балканите.
Ислямът постоянно се акцентира като съществена опора на Турция в района, както и неоосманският разказ, който съчетава духовни и религиозни тематики с обширния исторически и културен подтекст на Османската империя, който към този момент не се възприема толкоз сериозно в новите Балкани политики.
Свеждането на турската политика единствено до етно-религиозни фактори и исторически подтекст обаче не е напълно вярно. Важен съставен елемент от тактиката на Турция към Балканите е нейната реципрочна (през целия 20 век) миграционна политика, която докара до наличието на многочислени балкански диаспори в Република Турция.
От основаването й през 1923 година повече от 1,6 милиона имигранти от балкански генезис са се заселили в страната. Има обаче и по-значими числа - от 3 до 7 милиона от 19 век до през днешния ден.
Значително по-скромен е броят на турците, живеещи на Балканите. Те обаче участват във всички страни от района, в това число и в Косово.
Тук е значима освен етническата принадлежност, само че и „ субективната еднаквост “ - доста балкански мюсюлмани от нетурски генезис, наричащи себе си „ турци “, свързват исляма с турския народ, което е в цялостно сходство с османската традиция. Това от своя страна затвърждава външно излъчвания облик на Турция като един от мощните гравитационни центрове на целия ислямски свят и „ застъпница на мюсюлманите “.
В резултат на това турското наличие става все по-видимо в всекидневието на проучвания район. Например в кафене в Нови Пазар (град в южната част на Сърбия с преобладаващо мюсюлманско население) истанбулските футболни клубове Фенербахче или Галатасарай провокират повече страсти от белградските Цървена звезда или Партизан, а Ердоган е почетен жител на града от 2018 година
Сред значимите опорни точки за Анкара са най-голямата (петата по величина в света) обширна дипломатическа мрежа и равнището на цифровата дипломация. Тази година Турция се класира на четвърто място измежду страните от Г-20 по показателя на цифровата дипломация, много пред Обединеното кралство, Русия, Германия и други световни политически сили.
По един или различен метод Турция сега е в топ 5 по индикатори за активността на съответните ведомства и структури (държавен глава, министерства и министри на външните работи, посолства и др.). Такава активност по външната верига не може да не даде плод.
Съществено допълнение към цялостния метод към образуването и използването на тактика за въздействие е високият ритъм на развиване на просветителното пространство на Балканите, поддръжката за съществуващи и основаването на нови религиозни и всемирски просветителни институции.
Тази работа се прави от 90-те години на предишния век и към днешна дата мрежата от турски просветителни организации обгръща целия район. Там, където мюсюлманите доминират по брой, републиката играе жизненоважна роля в системата на религиозното обучение.
Възстановяването и построяването на джамии и ислямска инфраструктура е значима област за вложения за Анкара. Показателно е, че навлизането на Турция във към този момент изпълнявани планове и предлагането на нови религиозни начинания се възприема в Европейски Съюз и като цяло на Запад доста по-спокойно, в сравнение с включването на Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт в сходни стратегии.
Така че не стопанската система (в това отношение Турция не може да се конкурира с Европейски Съюз, Китай и даже Русия), а наборът от обществени и филантропични ограничения са главните стълбове на турското въздействие на Балканите, осигуряващи специфичното място на Анкара измежду авторитетни районни играчи. Турция към момента е надалеч от ранга на балкански „ държател “, само че Русия има на какво да се учи.
Наличието на ясна тактика, неизменност на политическа воля, неизменност на разнородните старания и цялостния инструментариум, са ключът към естествения триумф на Белия замък в прокарването на ползите му на Балканите.
Запазването на позициите си в района изисква от Русия по-активни дейности, които е целесъобразно да бъдат предшествани от задълбочено изследване на външнополитическия опит на Анкара.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ