Intel възнамерява да се откаже напълно от поддръжката BIOS микропрограмите

Intel има намерение да се откаже изцяло от поддръжката BIOS микропрограмите до 2020 година Производителите на дънни платки към този момент са предизвестени за проектите на компанията. Те бяха публично обнародвани на конференцията UEFI Plugfest 2017, която се организира в Тайпе, Тайван, от 30 октомври до 2 ноември.

Intel ще употребява интерфейса UEFI Class 3 (или последваща версия), който, за разлика от предшествениците си (Class 0, 1 и 2), към този момент не поддържа BIOS функционалности. Това значи неявяване на CSM, т.е. на бъдещите компютри няма да могат да бъдат стартирани 16-битови операционни системи. Те се употребяват да вземем за пример за диагностика на твърди дискове.

Също по този начин ще е невероятно пускане на 32-битови версии на Windows и Linux. Разбира се, 64-битовите Windows, да вземем за пример, ще не престават да поддържат 32-битови приложения с помощта на подсистемата WoW64. Премахването на CSM обаче значи, че разчитащите на BIOS разширителни платки няма да работят.

Според Intel неналичието на BIOS ще усили сигурността на системите, с помощта на режима Secure Boot. Наличието му обаче не е наложително, с цел да се обезпечи работата на някои дистрибуции на Linux.

BIOS, или Основна входно-изходна система (Basic Input/Output System), съставлява набор от микропрограми, които се извършват при пускане на компютъра. Те са записани на чип, ситуиран на дънната платка. Съвременните машини са оборудвани с UEFI (Унифицираният разширяем интерфейс за фърмуер – Unified Extensible Firmware Interface), като за оссигуряване на съгласуемост с BIOS се употребява CSM (Compatibility Support Module).

UEFI съставлява напълно друг метод при старта на компютъра по отношение на над 40-годишния BIOS. Докато вторият е неподвижен софуерен пакет, UEFI е програмируем интерфейс, изравен над хардуера и неговия фърмуер. На процедура това е опростена операционна система.

Думата уеднаквен (unified) в името на интерфейса значи, че той не е привързан с хардуерен съставен елемент. Вместо целият код за пускане на машината да се съхранява на специфичен чип, нужната информация е ситуирана в папка (/IFI) на притежател, който може да е на самата дънна платка. Директорията обаче може да е и на систематичния корав диск или даже да се зарежда по мрежата.

Разбира се, към този момент утвърдилата се като дума “БИОС” ще евентуално продължи да се употребява още дълго време. Хората ще продължат да назовават по този начин това “меню”, което може да бъде заредено преди операционната система с натискане на избран бутон...