Присъединяването на Украйна към ЕС ще струва 186 милиарда евро
Интегрирането на Украйна в Европейския съюз може да значи към 186 милиарда евро фондове на Европейски Съюз, които ще потекат към страната за седем години, съгласно вътрешна записка на Съвета на Европейски Съюз, представена от Politico.
По-нататъшно разширение на Европейски Съюз, включващо шест балкански страни, както и Грузия и Молдова, би наложило спомагателна тежест от към 74 милиарда евро върху бюджета на Европейски Съюз, се прибавя в документа.
Разширяването ще бъде съществена дискусионна точка на срещата на водачите на Европейски Съюз по-късно тази седмица в испанския град Гранада. Европейският съюз се готви да стартира договаряния за присъединение с Украйна, като публично известие се чака най-скоро през декември.
Документът на Съвета, за който първо заяви Financial Times, е първото публично пресмятане за това какво може да значи бъдещото разширение за бюджета на Европейски Съюз.
Текстът обрисува благоприятни условия като по-голям вътрешен пазар и по-голямо политическо въздействие на международната сцена. Но също по този начин предизвестява за „ доста обилни провокации “ по въпроси, вариращи от земеделския бюджет на Европейски Съюз до върховенството на закона и потенциала на Европейски Съюз за взимане на решения.
Бъдещото разширение би означавало, че всички настоящи страни от Европейски Съюз „ ще би трябвало да заплащат повече и да получават по-малко “. Много от страните, които в този момент получават повече пари от Европейски Съюз, в сравнение с са вложили, ще станат чисти вносители.
Документът не пресмята детайлно разноските за всяка европейска страна, само че натъртва на плануваното влияние върху селскостопанската и кохезионната политика. Що се отнася до селскостопанските дотации на Европейски Съюз, Украйна ще бъде главният бенефициент, получавайки 96,5 милиарда евро за седем години.
Относно кохезионното финансиране, високите равнища на относителна беднотия в бъдещите членки на Европейски Съюз биха означавали, че Чехия, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта към този момент няма да дават отговор на изискванията за кохезионни пари.
Всички тези калкулации обаче единствено се екстраполират въз основа на актуалните бюджетни правила, като в същото време се признава, че измененията в бюджета на Европейски Съюз „ сигурно биха били нужни и широкообхватни “.
В сряда Европейската комисия акцентира, че бъдещият бюджет на Европейски Съюз няма просто да копира настоящия, а по-скоро ще би трябвало да бъде реформиран, в това число по отношение на това по какъв начин се събират парите и къде се изразходват.
„ Както знаем от предходен опит, въздействието на разширението ще зависи от голям брой параметри – като обсег, време, дизайн на политиката – затова екстраполациите на този стадий не споделят доста съгласно нас “, сподели представител на Комисията, представен от Politico.
Реформите ще се проведат като част от по-широко преосмисляне, предопределено да приготви Европейски Съюз да посрещне нови членове, както беше оповестено от президента Урсула фон дер Лайен в нейното годишно послание към Европейския парламент предишния месец.
По-нататъшно разширение на Европейски Съюз, включващо шест балкански страни, както и Грузия и Молдова, би наложило спомагателна тежест от към 74 милиарда евро върху бюджета на Европейски Съюз, се прибавя в документа.
Разширяването ще бъде съществена дискусионна точка на срещата на водачите на Европейски Съюз по-късно тази седмица в испанския град Гранада. Европейският съюз се готви да стартира договаряния за присъединение с Украйна, като публично известие се чака най-скоро през декември.
Документът на Съвета, за който първо заяви Financial Times, е първото публично пресмятане за това какво може да значи бъдещото разширение за бюджета на Европейски Съюз.
Текстът обрисува благоприятни условия като по-голям вътрешен пазар и по-голямо политическо въздействие на международната сцена. Но също по този начин предизвестява за „ доста обилни провокации “ по въпроси, вариращи от земеделския бюджет на Европейски Съюз до върховенството на закона и потенциала на Европейски Съюз за взимане на решения.
Бъдещото разширение би означавало, че всички настоящи страни от Европейски Съюз „ ще би трябвало да заплащат повече и да получават по-малко “. Много от страните, които в този момент получават повече пари от Европейски Съюз, в сравнение с са вложили, ще станат чисти вносители.
Документът не пресмята детайлно разноските за всяка европейска страна, само че натъртва на плануваното влияние върху селскостопанската и кохезионната политика. Що се отнася до селскостопанските дотации на Европейски Съюз, Украйна ще бъде главният бенефициент, получавайки 96,5 милиарда евро за седем години.
Относно кохезионното финансиране, високите равнища на относителна беднотия в бъдещите членки на Европейски Съюз биха означавали, че Чехия, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта към този момент няма да дават отговор на изискванията за кохезионни пари.
Всички тези калкулации обаче единствено се екстраполират въз основа на актуалните бюджетни правила, като в същото време се признава, че измененията в бюджета на Европейски Съюз „ сигурно биха били нужни и широкообхватни “.
В сряда Европейската комисия акцентира, че бъдещият бюджет на Европейски Съюз няма просто да копира настоящия, а по-скоро ще би трябвало да бъде реформиран, в това число по отношение на това по какъв начин се събират парите и къде се изразходват.
„ Както знаем от предходен опит, въздействието на разширението ще зависи от голям брой параметри – като обсег, време, дизайн на политиката – затова екстраполациите на този стадий не споделят доста съгласно нас “, сподели представител на Комисията, представен от Politico.
Реформите ще се проведат като част от по-широко преосмисляне, предопределено да приготви Европейски Съюз да посрещне нови членове, както беше оповестено от президента Урсула фон дер Лайен в нейното годишно послание към Европейския парламент предишния месец.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ