Интегрирането на Украйна в ЕС ще струва 186 млрд. евро
Интегрирането на Украйна в Европейския съюз може да значи, че към 186 милиарда евро фондове на Европейски Съюз ще потекат към страната за седем години, съгласно вътрешен документ на Съвета на Европейски Съюз, с която POLITICO се срещна. По-нататъшното разширение на Европейски Съюз, с цел да включи шест балкански страни, както и Грузия и Молдова, би наложило спомагателна тежест от към 74 милиарда евро върху бюджета на Европейски Съюз, се прибавя в документа.
Разширяването ще бъде съществена дискусионна точка на срещата на водачите на Европейски Съюз по-късно тази седмица в испанския град Гранада. Европейският съюз се готви да стартира договаряния за присъединение с Украйна, като публично известие се чака най-скоро през декември. Документът на Съвета, обявен за първи път от Financial Times, е първото публично удостоверение какво може да значи бъдещото разширение за бюджета на Европейски Съюз. Бележката обрисува благоприятни условия като по-голям вътрешен пазар и по-голямо политическо въздействие на международната сцена. Но също по този начин предизвестява за „ доста обилни провокации “ по въпроси, вариращи от земеделския бюджет на Европейски Съюз до върховенството на закона и потенциала на Европейски Съюз за взимане на решения. Бъдещото разширение би означавало, че всички настоящи страни от Европейски Съюз „ ще би трябвало да заплащат повече и да получават по-малко “. Много от страните, които в този момент получават повече пари от Европейски Съюз, в сравнение с са вложили, ще станат чисти вносители. Документът не стига толкоз надалеч, че да пресмята разноските за всяка европейска страна, само че натъртва на плануваното влияние върху селскостопанската и кохезионната политика. Що се отнася до селскостопанските дотации на Европейски Съюз, Украйна ще бъде главният бенефициент, получавайки 96,5 милиарда евро за седем години. При кохезионното финансиране, високите равнища на относителна беднотия в бъдещите страни от Европейски Съюз биха означавали, че Чехия, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта към този момент няма да дават отговор на изискванията за кохезионни пари. Всички тези калкулации обаче единствено се вършат въз основа на актуалните бюджетни правила, като в същото време се признава, че измененията в бюджета на Европейски Съюз „ сигурно биха били нужни и широкообхватни “.
В сряда Европейската комисия акцентира, че бъдещият бюджет на Европейски Съюз няма просто да копира настоящия, а по-скоро ще би трябвало да бъде реформиран, в това число по отношение на това по какъв начин се събират парите и къде се изразходват. „ Както знаем от предходен опит, въздействието на разширението ще зависи от голям брой параметри – като обсег, време, дизайн на политиката – затова прогнозите на този стадий не споделят доста съгласно нас “, сподели представител на Комисията. Реформите ще се проведат като част от по-широко преосмисляне, предопределено да приготви Европейски Съюз да посрещне нови членове, както беше оповестено от президента Урсула фон дер Лайен в нейното годишно послание към Европейския парламент предишния месец. /БГНЕС




