Инсултът остава една от водещите причини за смъртност и инвалидизация

Инсултът остава една от водещите аргументи за смъртност и инвалидизация в България, а борбата с времето постоянно се оказва решаваща за живота на пациентите. На този декор в столичната болница УМБАЛ „ Св. Анна “ беше открит първият напълно приключен строук център у нас, който работи по всички модерни международни стандарти за диагностика и лекуване на мозъчно-съдови болести. Как се справяме… Пред ФАКТИ приказва доцент Росен Калпачки, шеф на Клиниката по неврология и на Инсултния център в болничното заведение.

- Доц. Калпачки, първият напълно приключен строук център бе открит скоро в болница „ Света Анна “ в София. Става въпрос за високотехнологично звено за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лекуване на мозъчно-съдови болести. Какво съставлява това и какво носи този център за пациентите?
- На първо място това е една приключена конструкция по всички международни стандарти. Няма в света мозъчно-съдов или инсултен център, който да разполага с по-различна инсталация. Реално имаме всичко - още от входа на центъра имаме незабавно поделение с оптималното трето равнище на подготвеност. Припомням, че това е първото такова поделение в България. След това разполагаме с всички звена за образна диагностика – от общоприет скенер, перфузия до магнитен резонанс. Следва ангиографски кабинет, където се прави най-деликатната диагностика.
След това имаме към този момент потвърдилата се Клиника по нервни заболявания, която е “сърцето ” на Центъра за инсулти и поема всички случаи – от най-леките инсулти, до най-тежките, като за всеки пациент се дефинира съответното лекуване.

При нас съвсем една трета от пациентите получават тромболиза, при приблизително равнище за Европа от 16%. Говоря за статистика от предходната година.

При най-тежките и особени случаи прилагаме механична тромбектомия. Работим в режим 24/7 в лаборатория, в която се прави това ендоваскуларно лекуване. Под рентгенов надзор се влиза в мозъчните артерии, открива се къде тъкмо се намира тромба в мозъка и се стига до него. С разнообразни операции тромбът се отстранява, с цел да се отпуши запушената артерия, което е най-честата причина за острите инсулти.
Това е ядрото на Центъра, само че има и още. Разполагаме със профилирана Клиника по рехабилитация, тъй като при всички пациенти, без значение от тежестта на инсулта, рехабилитацията стартира незабавно. Имаме звено за логопедична рехабилитация, с цел да се възвръща по-бързо говора.
А най-новото, и съгласно мен нещо, което даже доста инсултни центрове по света нямат, е специфичното звено за психическа консултация и психическа помощ. Говорим за психолози, и то не един. Осигурява се психическа помощ както за пациентите, по този начин и в доста случаи за медицинския екип, тъй като постоянно се постанова да се вземат решение тежки обстановки – връзки с близки, диалози с пациенти, търсене на най-адекватните решения. Всичко това е обединено в една от най-многопрофилните лечебни заведения в България – „ Св. Анна “. Имаме поддръжката на всички останали звена. Отново приказваме за режим 24/7 – вътрешни клиники, ортопедия, реанимация, неврохирургия, лицево-челюстна хирургия и всички други доста постоянно ни оказват помощ, тъй като всеки пациент е неповторим самичък по себе си.

- Защо е толкоз значим този център?
- Вижте, в „ Света Анна “ извършвахме 99% от всички действия при пациенти с инсулт и преди обособяването на този център. Но точно този решителен един %, както и институционалното му признание от Министерството на здравеопазването, са извънредно значими. Защото в този момент към този момент е „ отъпкан пътят “ да се намесваме и в случаи, в които сътрудници от цялата страна имат потребност от помощ при по-сложни обстановки.
Там, където по места не може да се направи тромболиза или механична тромбектомия, пациентът се диагностицира и когато към момента е в лечебния прозорец, според от опциите – по наземен или въздушен път – се транспортира при нас. И тук към този момент се работи в режим 24/7 по всички международни стандарти.

- Каква част от страната сега е покрита по този начин, че да се обезпечи бързо и съответно тромболитично лекуване?
- Когато приказваме за тромболитично лекуване, мисля, че с дребни изключения към този момент съвсем във всяка област на България се прави тромболиза. Не мога да кажа, че това се случва в задоволително количество, само че като процедура към този момент я има съвсем на всички места в страната. Колегите получават храброст, въпреки и не толкоз бързо и безпрепятствено, колкото ми се желае.
На доста места това е въпрос на логистика, на фрагменти и на поддръжка от останалите експерти, тъй като зад всеки инсултен център би трябвало да стои работеща болница. Инсултен център без работеща болница просто не може да съществува. Това не е работа единствено на невролози, а на мултидисциплинарен екип.
Благодарение на публичната поддръжка за тромболизата към този момент не приказваме като за незнайно лекуване. Но тромбектомията – методиката, за която загатнах преди, която постоянно надгражда лекуването, към момента е по-скоро пожелателна. Надявам се, че в границите на идващите месеци шестте строук центъра, които би трябвало да бъдат построени в страната, ще станат факт. Засега единственият изцяло работещ център е този в болница „ Света Анна “.

- Липсата на убеденост у вашите сътрудници ли е в основата на това, че не се вършат повече тромболизи?
- Факторите са доста. Основните “оправдателни ” аргументи са неналичието на фрагменти и логистика. Инсултът не е болест на естественото работно време. Не е задоволително да имаш покритие денем от понеделник до петък. Нужно е покритие 24/7. Пациент, подобаващ за тромболиза, може да дойде в 3 часа през нощта или по време на народен празник. Ако тогава нямаш квалифициран екип, който може да реагира и да направи тромболиза, значи нямаш действително работещ инсултен център.

Логистиката и кадровият проблем са едната причина.

Другата е, че част от сътрудниците в нашата колегия – на невролозите, към момента не могат да се осмелят да създадат тази крачка. Така се случи, че така наречен “определящи дневния ред ” сътрудници в нашата компетентност през последните години не са лекували интензивно инсулти в практиката си. Реално до напълно скоро инсултът не беше във фокуса на цялата неврологична колегия. Хубавото е, че изключително след основаването на Българското сдружение по инсулт, и това, въпреки и постепенно, се трансформира.
Хората, които се занимават със модерно лекуване с тромболиза, към момента не престават да са малцинство. Те са заобиколени от болшинство внимателни и дори скептични сътрудници, които споделят, че има компликации и опасности. Да, несъмнено има. Говорим за високотехнологична и то суперспешна медицина. Няма по какъв начин сходна медицина да бъде обикновена. Представете си една неврологична реанимация, която работи непрестанно, непрекъснато – тежко е. От тази позиция считам, че това е някакво опрощение, само че с времето и с натрупването на положителния опит, който построяваме към този момент повече от 10 години, нещата последователно се трансформират.
Все отново, в случай че направя съпоставяне – преди към 10 години в цялата страна се правеха почти стотина тромболизи годишно. Днес към този момент приказваме за 2000 годишно в народен мащаб. Това въпреки всичко е прогрес. Не е подобен, какъвто ми се желае, само че е прогрес.

- Успяват ли пациентите да дойдат в точния момент, когато са получили инсулт, в по този начин наречения „ златен час “?
- За мен всичко е една взаимовръзка. Все повече пациенти идват в точния момент и те ще стават още повече, когато има къде да отидат. Всеки сътрудник от Спешна помощ търси най-хубавото за своя пациент. Когато знаят, че има наоколо инсултен център, подобаващ за тромболиза, в който пациентът може да бъде признат незабавно, те отиват. Но доста пъти не може да се откри свободно легло, изключително за тежките случаи. Това се случва в София всяка вечер, да не приказваме какво става в петък вечер. Всеки от сътрудниците в Спешна помощ може да го удостовери. Когато пациентите и околните им знаят, че има места, където ще им бъде приложено лекуване, стартират да идват по-уверени и по-навреме. Хората се научиха. Включително с помощта на това, което медиите и обществото започнаха да разясняват по тематиката за инсулта.
Хората се обаждат, интересуват се какво се прави. Пак ще кажа, че инсултът е всекидневие, не е болест на работно време. На всеки 10 минути някой в България получава инсулт. Това е статистиката. Под въздействието на пациенти и околните им, които към този момент знаят, че съществува такова лекуване, доста сътрудници стартират да се провеждат. Лекарите по принцип постоянно потеглят с концепцията да оказват помощ, потеглят да оказват помощ на „ мускули “, както се споделя. Именно това съгласно мен изяснява за какво на доста места системата стартира да се трансформира. Хората идват по-навреме и по-информирани.

Това ще помогне всички ние да счупим избрани психически бариери и мислени окови в гилдията, с цел да се трансформират нещата.

Абсолютно съм сигурен, че става дума за лавина, която няма по какъв начин да бъде спряна, в това число заради нежеланието на доста хора да погледнат истината в очите. Искам особено да обърна внимание, че сходни диалози – с помощта на вашата медия и на други ваши сътрудници – действително трансформират нещата. Аз мога да приказвам и да разясня тематиката за инсулта доста, само че по ред аргументи точно обществото и медиите трансформират обстановката. Защото хората, които умират или получават инсулти, са нечии майки, татковци, близки и родственици, които се нуждаят от незабавна съответна и професионална помощ.