Министър Кирилов, Стефановски и още много здравни експерти се събраха заради важна тема
Инсултът е причина за близо 16% от всички смъртни случаи в България
Документът предлага дълготрайна тактика за възстановяване на грижата и качеството на живот на хората с мозъчни болести в България
Днес, в границите на кръгла маса, проведена от Фондация " Съвет за мозъчно здраве “ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска гилдия, бе показан и разискван планът на Национален проект за мозъчните болести в Република България (2026–2030). Документът обрисува дълготрайна стратегия за създаване на цялостна, устойчива и високотехнологична система за предварителна защита, ранна диагностика, дейно лекуване, рехабилитация и обществена поддръжка за хората с мозъчни болести.
" Националният проект за мозъчните болести планува включване и взаимоотношение на всички заинтригувани страни. Виждаме, че се основава устойчива рамка на грижата за мозъчното здраве у нас. Убеден съм, че днешните експертни решения ще се трансфорат в утрешни действителни дейности “, с тези думи министърът на опазването на здравето доцент приветства гостите на кръглата маса.
Управителят на НЗОК доцент Петко Стефановски изрази съпричастност към този важен медико-социален проблем и акцентира, че стремежът на институцията е да поддържа засегнатите хора, като им оказва помощ да възстановят увереността си и да се осъществят пълноценно в обществото.
Мозъчното здраве е измежду най-подценяваните тематики в здравната система, макар че тези болести са водеща причина за неработоспособност и втора по периодичност причина за гибел в света. По данни от The Lancet Neurology от 2024 година, към 2021 година над 3 милиарда души, или 43% от международното население, са страдали от болести, свързани с мозъка. В Европа засегнатите от тях са 179 млн. души, а обвързваните с тях разноски надвишават 800 милиарда евро годишно – повече от средствата за рак, сърдечносъдови болести и диабет взети дружно.
Според Brain Health Atlas (2021) у нас най-голямо влияние върху здравето имат инсултът, неврологичните и психологичните разстройства. През 2022 година в България са регистрирани над 1,2 млн. случая на мозъчни болести, а в резултат на тях са умряли повече от 33 000 души. Инсултът пък е причина за близо 16% от всички смъртни случаи в страната. " Грижата за мозъчното здраве към този момент не е просто медицински въпрос – тя е морална, обществена и икономическа нужда. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България “, съобщи чл.-кор. проф. доктор Николай Габровски, ръководител на Фондация " Съвет за мозъчно здраве “ и модератор на кръглата маса.
Националният проект за мозъчните болести (2026–2030) предлага стратегически отговор на едно от най-големите здравни провокации на XXI век и е в цялостно сходство с напъните на Световната здравна организация и Европейския мозъчен съвет за интегрирани политики. Документът обгръща пет стратегически посоки: Наука, данни и иновации; Достъп и качество на грижите; Интеграция и съгласуваност на дейностите; Обществена информираност и обществена поддръжка и Политики и резистентност.
Планът планува създаване на национална система за мониторинг и цифрова инфраструктура, внедряване на телемедицина и потребление на изкуствен интелект, както и основаване на национални регистри за мозъчните болести. Акцентът е върху вложения освен в технологии, само че и в хората – лекарите и експертите по здравни грижи посредством продължаващо образование, както и основаване на профилирани структури за долекуване и дълготрайна грижа. Телемедицината и цифровите решения ще съкратят пътя до експерт, ще отстранен географските бариери и ще ускорят навременното лекуване.
Първата част на форума беше отдадена на предложенията на водещите научни и професионални организации. Акад. Иван Миланов, ръководител на Българското сдружение по неврология, и проф. Димитър Масларов, член на УС на Фондация " Съвет за мозъчно здраве “, показаха ограничения за развиване на мрежа от центрове за диагностика, остро лекуване и рехабилитация след инсулт и други мозъчни увреждания. Проф. доктор Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, подчертава върху интеграцията на психологичното здраве в общата здравна процедура и премахването на стигмата. Чл.-кор. проф. Николай Габровски показа предложенията на Българското сдружение по неврохирургия, ориентирани към рационализиране на незабавната неврохирургична помощ, основаване на съвременни рехабилитационни стратегии и преориентиране на болнични структури към долекуване и интензивна рехабилитация. Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация " Съвет за мозъчно здраве “, съобщи, че през 2024 година мозъчните болести са довели до над 800 хиляди години живот с увреждане (DALY), което съставлява към една трета от общата тежест на болесттите в България. Икономическите последствия се правят оценка на почти 1,2 милиарда евро загуби годишно, което демонстрира потребността от по-добра профилактика, ранна диагностика и достъп до качествено лекуване.
Председателят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов акцентира, че тематиката е от извънредно значение освен за публичното здраве, само че и за пациентите и здравната общественост като цяло. Той изрази убеденост, че напъните на водещите експерти в тази област ще слагат основите на един съвременен и ефикасен народен метод, който ще сплоти научния капацитет, клиничния опит и политиките за предварителна защита и лекуване на мозъчните болести.
Д-р Асен Меджидиев, ръководител на Столичната лекарска гилдия (СЛК) означи, че в Колегията членуват близо 100 неврохирурзи, 400 невролози и към 200 психиатри, което е доказателство за високия експертен капацитет на организацията в региона на мозъчното здраве. " Това не е единствената причина СЛК да поддържа този конгрес – споделеният опит и експертността на участниците ще очертаят ефикасни решения и тактики, които безспорно ще подобрят лекуването и грижата за пациентите с мозъчни болести “, уточни доктор Меджидиев.
Експертите обрисуваха систематичните провокации: хронично недофинансиране и неравномерно систематизиране на запаси, ниска социална информираност и стигма, липса на интеграция сред здравните и обществените услуги, дефицит на лекари и най-много експерти по здравни грижи и застаряващо население, което усилва случаите на деменции. Като основни лостове за смяна бяха посочени по-доброто потребление на европейските запаси и мрежи, целенасочени просветителни стратегии, мощна междуинституционална съгласуваност, политическа поддръжка и стабилно финансиране, основано на отговорност и отчетност.
" Националният проект за мозъчно здраве не е просто документ с рекомендации, а действителен инструмент за деяние – с явен път, измерими цели и визия за смяна. Това е покана към всички институции, неправителствени организации, експерти и жители да станат част от общата идея за по-добро мозъчно здраве “, акцентира чл.-кор. проф. Николай Габровски.
Вторият панел на кръглата маса бе отдаден на научните достижения и нововъведения в региона на мозъчното здраве. Проф. Димитър Масларов показа тематиката " Съвременно тромболитично лекуване при изострен исхемичен инсулт “, наблягайки, че навременната тромболитична терапия в първите часове неведнъж усилва възможностите за възобновяване. Чл.-кор. проф. Николай Габровски приказва за роботизация и изкуствен интелект в неврохирургията, с фокус върху технологиите, които покачват прецизността и сигурността на процедурите.
Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова прегледа тематиката " Мозъчно здраве и затлъстяване “, като подчертава върху връзката сред метаболитните нарушавания, инсулиновата устойчивост и когнитивния спад и акцентира смисъла на тежестта и равнищата на кръвната захар освен за сърдечно-съдовите болести, само че и за здравето на мозъка и предварителната защита на деменции
Документът предлага дълготрайна тактика за възстановяване на грижата и качеството на живот на хората с мозъчни болести в България
Днес, в границите на кръгла маса, проведена от Фондация " Съвет за мозъчно здраве “ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска гилдия, бе показан и разискван планът на Национален проект за мозъчните болести в Република България (2026–2030). Документът обрисува дълготрайна стратегия за създаване на цялостна, устойчива и високотехнологична система за предварителна защита, ранна диагностика, дейно лекуване, рехабилитация и обществена поддръжка за хората с мозъчни болести.
" Националният проект за мозъчните болести планува включване и взаимоотношение на всички заинтригувани страни. Виждаме, че се основава устойчива рамка на грижата за мозъчното здраве у нас. Убеден съм, че днешните експертни решения ще се трансфорат в утрешни действителни дейности “, с тези думи министърът на опазването на здравето доцент приветства гостите на кръглата маса.
Управителят на НЗОК доцент Петко Стефановски изрази съпричастност към този важен медико-социален проблем и акцентира, че стремежът на институцията е да поддържа засегнатите хора, като им оказва помощ да възстановят увереността си и да се осъществят пълноценно в обществото.
Мозъчното здраве е измежду най-подценяваните тематики в здравната система, макар че тези болести са водеща причина за неработоспособност и втора по периодичност причина за гибел в света. По данни от The Lancet Neurology от 2024 година, към 2021 година над 3 милиарда души, или 43% от международното население, са страдали от болести, свързани с мозъка. В Европа засегнатите от тях са 179 млн. души, а обвързваните с тях разноски надвишават 800 милиарда евро годишно – повече от средствата за рак, сърдечносъдови болести и диабет взети дружно.
Според Brain Health Atlas (2021) у нас най-голямо влияние върху здравето имат инсултът, неврологичните и психологичните разстройства. През 2022 година в България са регистрирани над 1,2 млн. случая на мозъчни болести, а в резултат на тях са умряли повече от 33 000 души. Инсултът пък е причина за близо 16% от всички смъртни случаи в страната. " Грижата за мозъчното здраве към този момент не е просто медицински въпрос – тя е морална, обществена и икономическа нужда. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България “, съобщи чл.-кор. проф. доктор Николай Габровски, ръководител на Фондация " Съвет за мозъчно здраве “ и модератор на кръглата маса.
Националният проект за мозъчните болести (2026–2030) предлага стратегически отговор на едно от най-големите здравни провокации на XXI век и е в цялостно сходство с напъните на Световната здравна организация и Европейския мозъчен съвет за интегрирани политики. Документът обгръща пет стратегически посоки: Наука, данни и иновации; Достъп и качество на грижите; Интеграция и съгласуваност на дейностите; Обществена информираност и обществена поддръжка и Политики и резистентност.
Планът планува създаване на национална система за мониторинг и цифрова инфраструктура, внедряване на телемедицина и потребление на изкуствен интелект, както и основаване на национални регистри за мозъчните болести. Акцентът е върху вложения освен в технологии, само че и в хората – лекарите и експертите по здравни грижи посредством продължаващо образование, както и основаване на профилирани структури за долекуване и дълготрайна грижа. Телемедицината и цифровите решения ще съкратят пътя до експерт, ще отстранен географските бариери и ще ускорят навременното лекуване.
Първата част на форума беше отдадена на предложенията на водещите научни и професионални организации. Акад. Иван Миланов, ръководител на Българското сдружение по неврология, и проф. Димитър Масларов, член на УС на Фондация " Съвет за мозъчно здраве “, показаха ограничения за развиване на мрежа от центрове за диагностика, остро лекуване и рехабилитация след инсулт и други мозъчни увреждания. Проф. доктор Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, подчертава върху интеграцията на психологичното здраве в общата здравна процедура и премахването на стигмата. Чл.-кор. проф. Николай Габровски показа предложенията на Българското сдружение по неврохирургия, ориентирани към рационализиране на незабавната неврохирургична помощ, основаване на съвременни рехабилитационни стратегии и преориентиране на болнични структури към долекуване и интензивна рехабилитация. Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация " Съвет за мозъчно здраве “, съобщи, че през 2024 година мозъчните болести са довели до над 800 хиляди години живот с увреждане (DALY), което съставлява към една трета от общата тежест на болесттите в България. Икономическите последствия се правят оценка на почти 1,2 милиарда евро загуби годишно, което демонстрира потребността от по-добра профилактика, ранна диагностика и достъп до качествено лекуване.
Председателят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов акцентира, че тематиката е от извънредно значение освен за публичното здраве, само че и за пациентите и здравната общественост като цяло. Той изрази убеденост, че напъните на водещите експерти в тази област ще слагат основите на един съвременен и ефикасен народен метод, който ще сплоти научния капацитет, клиничния опит и политиките за предварителна защита и лекуване на мозъчните болести.
Д-р Асен Меджидиев, ръководител на Столичната лекарска гилдия (СЛК) означи, че в Колегията членуват близо 100 неврохирурзи, 400 невролози и към 200 психиатри, което е доказателство за високия експертен капацитет на организацията в региона на мозъчното здраве. " Това не е единствената причина СЛК да поддържа този конгрес – споделеният опит и експертността на участниците ще очертаят ефикасни решения и тактики, които безспорно ще подобрят лекуването и грижата за пациентите с мозъчни болести “, уточни доктор Меджидиев.
Експертите обрисуваха систематичните провокации: хронично недофинансиране и неравномерно систематизиране на запаси, ниска социална информираност и стигма, липса на интеграция сред здравните и обществените услуги, дефицит на лекари и най-много експерти по здравни грижи и застаряващо население, което усилва случаите на деменции. Като основни лостове за смяна бяха посочени по-доброто потребление на европейските запаси и мрежи, целенасочени просветителни стратегии, мощна междуинституционална съгласуваност, политическа поддръжка и стабилно финансиране, основано на отговорност и отчетност.
" Националният проект за мозъчно здраве не е просто документ с рекомендации, а действителен инструмент за деяние – с явен път, измерими цели и визия за смяна. Това е покана към всички институции, неправителствени организации, експерти и жители да станат част от общата идея за по-добро мозъчно здраве “, акцентира чл.-кор. проф. Николай Габровски.
Вторият панел на кръглата маса бе отдаден на научните достижения и нововъведения в региона на мозъчното здраве. Проф. Димитър Масларов показа тематиката " Съвременно тромболитично лекуване при изострен исхемичен инсулт “, наблягайки, че навременната тромболитична терапия в първите часове неведнъж усилва възможностите за възобновяване. Чл.-кор. проф. Николай Габровски приказва за роботизация и изкуствен интелект в неврохирургията, с фокус върху технологиите, които покачват прецизността и сигурността на процедурите.
Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова прегледа тематиката " Мозъчно здраве и затлъстяване “, като подчертава върху връзката сред метаболитните нарушавания, инсулиновата устойчивост и когнитивния спад и акцентира смисъла на тежестта и равнищата на кръвната захар освен за сърдечно-съдовите болести, само че и за здравето на мозъка и предварителната защита на деменции
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ