Само в BulNews: Загадъчна смърт на работник в „Монбат“ - Монтана, съпругата му търси истината /снимки/
Институциите проверяват неочакваната гибел на служащ в завода за батерии „ Монбат “ в Монтана, научи организация BulNews. За случая описа почернената брачна половинка на мъжа, която упреква управлението на завода за нещастието.
53-годишният Румен Вълков е умрял на 23 юни, до момента в който бил изключително на работа в завода и правел профилактика на машините. Според сътрудниците му към 7.45 часа внезапно му станало неприятно, паднал на земята и почнал да се тресе. Работниците се пробвали да му оказват помощ, като в това време алармирали на тел. 112 за сериозното положение на сътрудника им.
След малко в завода дошъл екип на Спешната помощ, който направил всичко допустимо да избави Вълков, само че напъните им останали напразни. В 8.05 мъжът към този момент бил в болничното заведение, където лекарите създали всичко допустимо да го върнат към живота. В 8.20 часа медиците публично установили гибелта на мъжа. От епикризата излиза наяве, че екипът на центъра за незабавна здравна помощ е намерил Румен паднал, без дихателна и сърдечна активност и с трайно разширени зеници. Според патолога гибелта му е настъпила незабавно след рухването.
В Монтана бързо се разнесъл слух, че служащ на завода е умрял. Черната новина брачната половинка му Стела Георгиева научила по телефона от прочут и то три часа след гибелта на мъжа й. По думите й никой от завода не й се обадил, никой от сътрудниците му, с които е работил 12 години, не й съобщил персонално за нещастието, сполетяла фамилията й.
Близо два часа след случая от завода уведомили инспекцията по труда, че техен служащ е примрял, само че не и че мъжът е умрял. Едва два дни след гибелта му и след тъжба от страна на Георгиева инспекторите правят инспекция за смъртния случай. Становището им е, че „ при инспекцията по документи не се откриват аргументи, които да доведат до гибелта “.
„ Как една инспекция, която е направена 2 дни по-късно, открива това? Дали събитията са били същите като на 23 юни? Не е спазена глава 7 от Кодекса на труда да има 12 часова отмора сред промените, тъй като Румен в петък беше на работа до 22 часа, а в злощастната събота отиде първа промяна от 6 часа. Това не е ли жестоко нарушаване от страна на работодателите? “, пита Георгиева.
Извършената аутопсия също не дала изрично мнение по отношение на повода за гибелта на служащия. Жената останала потресена от връчения й протокол, в който написа „ остра сърдечна непълнота, като причина за такова ритъмно нарушаване не може да се дефинира тъкмо – тя би могла да бъде както вътрешна, по този начин и външна “.
Близо седмица след гибелта на мъжа си, обезверената жена се срещнала с управлението на завода. Тя очаквала да чуе повече детайлности към съдбовния ден, само че по думите й вместо да получи отговор на въпросите си се сблъскала с „ безочливо и нечовешко отношение “ към нея и щерка ѝ.
„ За тях няма никаква гибел в завода. Целият град разбра за умрял служащ в „ Монбат “, единствено за управлението тази гибел не е настъпила там. Дори си разрешиха да ме заплашат със съд,ако не преставам да настоявам,че е умрял там “.
След като не срещнала подпомагане от шефовете на мъжа й, дамата изпратила тъжби до прокуратурата, Национален осигурителен институт и инспекцията по труда, с цел да проверяват случая. Георгиева желае виновниците да си понесат следствията, „ с цел да не премине друго семейство през този пъкъл “.
Агенция BulNews.bg потърси за коментар шефът корпоративни връзки в централата на компанията Ваня Бабанин. Тя съобщи пред наш кореспондент, че е осведомена със случая и чака мнението на НОИ-Монтана, където се води следствие за гибелта на Вълков.
„ Дали става въпрос за трудова акцидент не мога да разясня, преди да видя резултатите от следствието и какво е мнението на комисията “, съобщи Бабанин. По думите й характерното при определението трудова акцидент е, че гибелта или контузията на служащия би трябвало да са настъпили в резултат отрицателни въздействия от работната среда.
53-годишният Румен Вълков е умрял на 23 юни, до момента в който бил изключително на работа в завода и правел профилактика на машините. Според сътрудниците му към 7.45 часа внезапно му станало неприятно, паднал на земята и почнал да се тресе. Работниците се пробвали да му оказват помощ, като в това време алармирали на тел. 112 за сериозното положение на сътрудника им.
След малко в завода дошъл екип на Спешната помощ, който направил всичко допустимо да избави Вълков, само че напъните им останали напразни. В 8.05 мъжът към този момент бил в болничното заведение, където лекарите създали всичко допустимо да го върнат към живота. В 8.20 часа медиците публично установили гибелта на мъжа. От епикризата излиза наяве, че екипът на центъра за незабавна здравна помощ е намерил Румен паднал, без дихателна и сърдечна активност и с трайно разширени зеници. Според патолога гибелта му е настъпила незабавно след рухването.
В Монтана бързо се разнесъл слух, че служащ на завода е умрял. Черната новина брачната половинка му Стела Георгиева научила по телефона от прочут и то три часа след гибелта на мъжа й. По думите й никой от завода не й се обадил, никой от сътрудниците му, с които е работил 12 години, не й съобщил персонално за нещастието, сполетяла фамилията й.
Близо два часа след случая от завода уведомили инспекцията по труда, че техен служащ е примрял, само че не и че мъжът е умрял. Едва два дни след гибелта му и след тъжба от страна на Георгиева инспекторите правят инспекция за смъртния случай. Становището им е, че „ при инспекцията по документи не се откриват аргументи, които да доведат до гибелта “.
„ Как една инспекция, която е направена 2 дни по-късно, открива това? Дали събитията са били същите като на 23 юни? Не е спазена глава 7 от Кодекса на труда да има 12 часова отмора сред промените, тъй като Румен в петък беше на работа до 22 часа, а в злощастната събота отиде първа промяна от 6 часа. Това не е ли жестоко нарушаване от страна на работодателите? “, пита Георгиева.
Извършената аутопсия също не дала изрично мнение по отношение на повода за гибелта на служащия. Жената останала потресена от връчения й протокол, в който написа „ остра сърдечна непълнота, като причина за такова ритъмно нарушаване не може да се дефинира тъкмо – тя би могла да бъде както вътрешна, по този начин и външна “.
Близо седмица след гибелта на мъжа си, обезверената жена се срещнала с управлението на завода. Тя очаквала да чуе повече детайлности към съдбовния ден, само че по думите й вместо да получи отговор на въпросите си се сблъскала с „ безочливо и нечовешко отношение “ към нея и щерка ѝ.
„ За тях няма никаква гибел в завода. Целият град разбра за умрял служащ в „ Монбат “, единствено за управлението тази гибел не е настъпила там. Дори си разрешиха да ме заплашат със съд,ако не преставам да настоявам,че е умрял там “.
След като не срещнала подпомагане от шефовете на мъжа й, дамата изпратила тъжби до прокуратурата, Национален осигурителен институт и инспекцията по труда, с цел да проверяват случая. Георгиева желае виновниците да си понесат следствията, „ с цел да не премине друго семейство през този пъкъл “.
Агенция BulNews.bg потърси за коментар шефът корпоративни връзки в централата на компанията Ваня Бабанин. Тя съобщи пред наш кореспондент, че е осведомена със случая и чака мнението на НОИ-Монтана, където се води следствие за гибелта на Вълков.
„ Дали става въпрос за трудова акцидент не мога да разясня, преди да видя резултатите от следствието и какво е мнението на комисията “, съобщи Бабанин. По думите й характерното при определението трудова акцидент е, че гибелта или контузията на служащия би трябвало да са настъпили в резултат отрицателни въздействия от работната среда.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ