Експерти призоваха за спешно решение за директните енергийни компенсации на домакинствата
Институтът за развиване и ръководство на ресурсите прикани за незабавно решение за директните енергийни обезщетения на семействата. На последното намерено съвещание на Кризисния щаб за енергетиката служебният министър на енергетиката Росен Христов пое ангажимент да бъде създадена методика за преразпределение на свръхприходите, само че от този момент минаха повече от две седмици без какъвто и да било прогрес в тази посока, сигнализираха специалисти. Те подсетиха, че от 1 декември 2022 година влиза в действие Регламент 2022/1854 на Съвета на Европейски Съюз, който обезпечи на страните-членки всеобхватни и в детайли написани механизми за събиране на свръхприходите на частните и държавните енергопроизводители.
Основните цели на Регламента са подкрепяне на крайните консуматори да се оправят с отрицателните резултати от енергийната рецесия, която провокира рекордна за Европейски Съюз инфлация. Институтът упорства за непосредствено парично субсидиране на жителите, каквото към този момент се ползва в Германия, Италия, Гърция.
Инфлацията в България към този момент е близо 20%, което е два пъти повече от европейската. Действащите обезщетения на бизнеса не подтикват пестенето на сила, което е другата съществена цел на Регламента. В същото време обаче Парламентарната комисия по енергетика одобри на първо чете бизнесът да заплаща 200 за /МВтч вместо 250 лева, като разликата до пазарната цена се поема от страната. До в този момент са изплатени над 10 милиарда лева, а за 2023 година дотацията ще доближи 16 милиарда лева Въпреки това цените на стоките и услугите не стопират да порастват, означават специалисти. Затова те упорстват да бъдат създадени нови финансови критерии за приемане дотации за промишления ток, защото настоящите в този момент „ ускоряват спекулативното държание на бизнеса и не го подтикват да вкарва енергоспестяващи технологии ”.
Специалистите смятат, служебното държавно управление в най-кратки периоди би трябвало да създаде механизми, посредством които да се преразпределят средствата от свръхприходите и те да доближат до крайния консуматор. Евтиният ток за бита не е задоволителна мярка за подкрепяне на семействата, които и в този момент през държавния бюджет изплащат обезщетенията на бизнеса.
„ Министерство на енергетиката предложи законопроект, чийто единствен фокус е по какъв начин да се събират тези свръхприходи, само че не съдържа ограничения за подкрепяне на дребния и междинния бизнес, което пък е третата цел на Регламента, и тласъци за енергийна успеваемост и способи за преразпределение на събраните средства ”, акцентира адв. Георги Тошев, ръководител на Института за развиване и ръководство на ресурсите. Според него текстовете в този си тип не е съгласуван с Регламента и ще докара до спомагателни изкривявания на пазара. Друг отрицателен аспект в него е концепцията събраните от свръхприходите средства да бъдат преразпределени през Фонда за сигурност на енергийната система, чиято съществена активност не е да раздава пари. От българските управляващи се чака само да разработят механизъм за целево преразпределяне на събраните средства директно по банковите сметки на семействата. Това може да стане през националните системи Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт, заключава Тошев.
Основните цели на Регламента са подкрепяне на крайните консуматори да се оправят с отрицателните резултати от енергийната рецесия, която провокира рекордна за Европейски Съюз инфлация. Институтът упорства за непосредствено парично субсидиране на жителите, каквото към този момент се ползва в Германия, Италия, Гърция.
Инфлацията в България към този момент е близо 20%, което е два пъти повече от европейската. Действащите обезщетения на бизнеса не подтикват пестенето на сила, което е другата съществена цел на Регламента. В същото време обаче Парламентарната комисия по енергетика одобри на първо чете бизнесът да заплаща 200 за /МВтч вместо 250 лева, като разликата до пазарната цена се поема от страната. До в този момент са изплатени над 10 милиарда лева, а за 2023 година дотацията ще доближи 16 милиарда лева Въпреки това цените на стоките и услугите не стопират да порастват, означават специалисти. Затова те упорстват да бъдат създадени нови финансови критерии за приемане дотации за промишления ток, защото настоящите в този момент „ ускоряват спекулативното държание на бизнеса и не го подтикват да вкарва енергоспестяващи технологии ”.
Специалистите смятат, служебното държавно управление в най-кратки периоди би трябвало да създаде механизми, посредством които да се преразпределят средствата от свръхприходите и те да доближат до крайния консуматор. Евтиният ток за бита не е задоволителна мярка за подкрепяне на семействата, които и в този момент през държавния бюджет изплащат обезщетенията на бизнеса.
„ Министерство на енергетиката предложи законопроект, чийто единствен фокус е по какъв начин да се събират тези свръхприходи, само че не съдържа ограничения за подкрепяне на дребния и междинния бизнес, което пък е третата цел на Регламента, и тласъци за енергийна успеваемост и способи за преразпределение на събраните средства ”, акцентира адв. Георги Тошев, ръководител на Института за развиване и ръководство на ресурсите. Според него текстовете в този си тип не е съгласуван с Регламента и ще докара до спомагателни изкривявания на пазара. Друг отрицателен аспект в него е концепцията събраните от свръхприходите средства да бъдат преразпределени през Фонда за сигурност на енергийната система, чиято съществена активност не е да раздава пари. От българските управляващи се чака само да разработят механизъм за целево преразпределяне на събраните средства директно по банковите сметки на семействата. Това може да стане през националните системи Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт, заключава Тошев.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ