ИПБ за новите промени в ЗДвП: Узаконен произвол и бизнес с глоби
Институтът за пътна сигурност популяризира мнението си по отношение на новите промени в Закона за придвижването по пътищата. Според специлистите в него измененията съставляват легализиран произвол и бизнес с санкции, вместо действителни ограничения за сигурност. Ето какво написа в мнението:
Последните промени в Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП), признати от Народното събрание, не са промяна, а рисков законодателен опит за сметка на всички български жители. Вместо да решат насъбраните с години проблеми, тези текстове основават нови парадокси, които трансформират закона в капан за водачите и в източник на доходи за администрацията.
1. „ Средна скорост “ – неразбираемо разбиране за сигурни санкции
Въвежда се глоба за превишаване на така наречен „ междинна скорост “ в „ избран сектор от пътя “.1 Тази наредба е умишлено недописана и основава голяма правна неустановеност. Законът не споделя:
● Кой и по какъв начин ще дефинира тези сектори?
● Как ще бъдат обозначавани те, с цел да знаят водачите, че са в зона за надзор?
● Как ще се пресмята допустимата междинна скорост, в случай че в сектора има няколко разнообразни ограничавания (например 90 км/ч, след това 60 км/ч поради ремонт, след това отново 90 км/ч)?
Този законодателен пропуск е тенденциозен. По време на дебатите в парламентарната комисия е било отхвърлено предложение, което е целяло да внесе изясненост по тези въпроси.1 Така всеки водач може да бъде трансфорат в извършител, без даже да подозира, а администрацията получава неограничена независимост да пояснява разпоредбите както откри за добре.
2. Общинските камери – преобразяване на сигурността в бизнес
Законът дава право на общините да слагат лични камери и да прибират 50% от събраните санкции.Това е рецепта за злоупотреби, тъй като основава директен финансов тласък за общините не да усъвършенстват пътната сигурност, а да генерират оптимален брой санкции. Вместо предварителна защита, задачата става облага. Това слага и фундаменталния въпрос:
защо една община да работи за понижаване на нарушаванията, в случай че бюджетът ѝ зависи от тях?
Освен това, прехвърлянето на контрола върху 265 общини с друг административен потенциал ще докара до цялостен безпорядък и неравно отнасяне на жителите.
3. Нов безпорядък върху остарялата съсипия: Проблемът с електронните фишове
Всички тези нови парадокси се вкарват, без да се решат старите. Системата на електронните фишове е толкоз порочна и неразбираема, че от години основава спорна правосъдна процедура. Проблемът е толкоз сериозен, че сега двете висши съдилища – Върховен касационен съд и Върховен административен съд – са се заели с решаването му посредством взаимно тълкувателно дело № 4/2023 година
Вместо да изчака решението на съда и да поправи потвърдено неработещата уредба, законодателят прибавя към нея ново и неразбираемо по наличие наказване – това за „ междинна скорост “. Това е демонстрация на институционално пренебрежение и подсигурява единствено едно: още повече комплициране, още повече правосъдни каузи за сметка на жителите и нулев резултат върху сигурността.
В умозаключение:
Тези промени не са за сигурност. Те са за пари и за улеснение на администрацията. Докато никой не носи отговорност за неприятните пътища, изчезналата маркировка и несъответстващата сигнализация, виновността ще продължава да се трансферира само върху водача.
Настояваме Президента на Република България да наложи несъгласие на този закон. Връщането му за ново разискване не е в полза на водачите, а в полза на правовата страна, здравия разсъдък и същинската, а не привидна битка за сигурност по пътищата.
