Проучване на ИПБ: Тези 4 области са с най-висок риск от настъпване на тежки ПТП
Институтът за пътна сигурност извърши анкетно изследване по отношение на въздействието върху сигурността на придвижването по пътищата при потреблението на механически средства за надзор (камери). В интервала 10-30 септември са интервюирани 192-ма български жители в Северозападна България. Според оценка на риска на ИПБ областите в Северозападна България (Русе, Ловеч, Монтана и Варна) са с най-голям риск от настъпване на тежки ПТП. 86% от интервюираните считат, че главният фокус на държавното управление е върху полицейския надзор и санкциите вместо върху ефикасното ръководство на пътната инфраструктура.
Този метод основава чувство за потребление на пътната сигурност като инструмент за генериране на доходи, а не като средство за понижаване на случаите и възстановяване на подвижността. Проучването разкрива съществени пропуски в инфраструктурното ръководство и отбелязва, че обществеността счита, че системата за ръководство на пътната сигурност не е съответна на потребностите на актуалната подвижност.
Въпреки възходящото придвижване на задгранични МПС, България продължава да разчита на санкции и глобяване вместо да влага в възстановяване на пътищата и сигурността на придвижването. Лошо поддържаните пътища, неналичието на съответни инженерни решения и безредната политика водят до увеличение на случаите и съдбовните случаи. Според откривателите е необходимо държавното управление да предприеме съществени промени, които да слагат публичния интерес преди всичко. Системата би трябвало да се пренасочи от санкции към същинско възстановяване на инфраструктурата и повишение на сигурността на пътя. Само по този начин България може да реализира успеваемост в подвижността и доста понижаване на пътните произшествия.
На 23 октомври Института за пътна сигурност, дружно с община Русе, провеждат конгрес " Свързаност 2025 в границите на безвредна подвижност “.
Този метод основава чувство за потребление на пътната сигурност като инструмент за генериране на доходи, а не като средство за понижаване на случаите и възстановяване на подвижността. Проучването разкрива съществени пропуски в инфраструктурното ръководство и отбелязва, че обществеността счита, че системата за ръководство на пътната сигурност не е съответна на потребностите на актуалната подвижност.
Въпреки възходящото придвижване на задгранични МПС, България продължава да разчита на санкции и глобяване вместо да влага в възстановяване на пътищата и сигурността на придвижването. Лошо поддържаните пътища, неналичието на съответни инженерни решения и безредната политика водят до увеличение на случаите и съдбовните случаи. Според откривателите е необходимо държавното управление да предприеме съществени промени, които да слагат публичния интерес преди всичко. Системата би трябвало да се пренасочи от санкции към същинско възстановяване на инфраструктурата и повишение на сигурността на пътя. Само по този начин България може да реализира успеваемост в подвижността и доста понижаване на пътните произшествия.
На 23 октомври Института за пътна сигурност, дружно с община Русе, провеждат конгрес " Свързаност 2025 в границите на безвредна подвижност “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ