Институтът за изследване на изкуствата – БАН и Държавна агенция "Архиви" отбелязват 130 г. от рождението на пионера на българското кино Васил Гендов с изложбата "Васил Гендов. Живот между театъра и киното", предаде репортер на БГНЕС. Тя се осъществява от научен екип на сектор "Екранни изкуства" на Института за изследване на изкуствата при БАН с ръководител доц. д-р Александър Донев и с участието на гл. ас. д-р Теодора Дончева и гл. ас. д-р Деян Статулов. Научен консултант на проекта е д-р Петър Кърджилов.
„Ние сме група изследователи от Института за изследване на изкуствата към БАН, които чувстваме, че Гендов е третиран, разглеждан, интерпретиран не съвсем справедливо. Целият интерес към него се фокусира върху един единствен филм. Това е наистина първият български игрален филм – „Българан е галант“. Смятаме, че делото на Васил Гендов, приносът му и към киното, и към българската култура въобще заслужават много по-голямо внимание. Миналата година получих един ръкопис от Музея на Народния театър, който е свързан с неговите спомени като директор, режисьор и актьор в пътуваща театрална трупа. Това е един мемоар, който хвърли още повече светлина върху неговите разностранни занимания“, разказа доц. Александър Донев.
Той разказа, че намирането на въпросния ръкопис е било стимул учените да започнат да ровят още по-дълбоко. По думите му са излезли много неща, свързани с родословието на Гендов.
„Брат му е един известен журналист в областта на културата през 20-те и 30-те години – Стефан Гендов. Той е бил преводач, автор на пиеси. Той много е помагал на Васил Гендов за популяризиране на неговото дело. Като цяло се опитваме максимално да разширим знанието за Гендов и да покажем, че той не е автор на един единствен филм, който заслужава внимание. Идеята ни беше чрез тези табла с фотографии и текстове да предадем и внушението на фотографиите. В голям формат те въздействат много по-силно, дават много повече информация. С текстовете се опитваме да представим колкото е възможно по-пълно неговия път“, допълни авторът на изложбата.
По думите му в процеса на подготовката на изложбата изследователите са намерили много оригинални и непознати документи – и от неговия личен архив, и от други обществени архиви. Той изтъкна, че надеждата му е повече учени и изследователи от областта на театъра, киното, изкуството, културологията, да се занимават активно с делото на Васил Гендов, защото то е основополагащо. Донев изрази съжаление, че към момента имаме един единствен запазен късометражен филм от Гендов – „Любовта е лудост“, който присъства в архива на Българска национална филмотека. Запазени са и фрагменти от филма „Бай Ганьо“. Целият филмов архив на Васил Гендов, който включва много негови документи и записки, са били погубени по време на бомбардировките в София. Запазен е бил театралният му архив, който е бил съхраняван на друго място.
„Васил Гендов е първият, който с името си като автор застава в българското кино. Може да се спори в онази ранна епоха – 1914 г. – когато създава „Българан е галант“ доколко той може да бъде наречен стопроцентов режисьор на този филм, той е инициаторът, носителят на идеята. Той е сформирал екипа, той изпълнява главната роля. По отношение на режисурата може би е било колективно дело с оператора на филма. Освен това, той създава една своеобразна школа около себе си. Превръща своите театрални актьори от пътуващата си трупа във филмови актьори. Много от тях участват и в театралните му постановки, и във филмите му. Мисля, че най-голямото, най-важното дело на Васил Гендов е това, че той поставя началото на филми в България, създадени целенасочено за публиката. Той е познавал много добре публиката си. Друг забележителен факт за него е, че той е един от основателите на първия съюз на българските филмови дейци 1934 г. Създава основите на Българска национална филмотека като първи уредник, събирач на вещи, материали от ранната история на българското кино“, обясни още доц. Донев.
Научният консултант на проекта д-р Петър Кърджилов, който повече от 40 години се занимава с историята на ранното българско кино, от своя страна каза, че преди 5-6 години е издал книга, посветена на първия български игрален филм „Българан е галант“. По думите му покрай организирането на изложбата са били излезли много интересни неща, свързани с житейския път на Васил Гендов.
„Голяма част от фотографиите – абсолютно непознати до този момент. Те винаги са съществували, но не са били известни на нас, хората. Голяма част от фотографиите, които аз лично познавах, бяха притежание на Българската национална филмотека и бяха грубо казано официални. Тези са повече семейни снимки, които го показват в една друга светлина. Другото, което ме изненада, беше неговият ръкопис, който Александър Донев превърна в книга („Когато актьорите се гримираха на свещи“). Това е една история на непознатия български театър от 20-те и 30-те години, не този официалния. Бях изненадан също така от хумориста Васил Гендов. Оказва се, че в края на 60-те години той написва десетки кратки хумористични стихове, афоризми, епиграми, посветени на тогавашната културна действителност“, уточни той. /БГНЕС
„Ние сме група изследователи от Института за изследване на изкуствата към БАН, които чувстваме, че Гендов е третиран, разглеждан, интерпретиран не съвсем справедливо. Целият интерес към него се фокусира върху един единствен филм. Това е наистина първият български игрален филм – „Българан е галант“. Смятаме, че делото на Васил Гендов, приносът му и към киното, и към българската култура въобще заслужават много по-голямо внимание. Миналата година получих един ръкопис от Музея на Народния театър, който е свързан с неговите спомени като директор, режисьор и актьор в пътуваща театрална трупа. Това е един мемоар, който хвърли още повече светлина върху неговите разностранни занимания“, разказа доц. Александър Донев.
Той разказа, че намирането на въпросния ръкопис е било стимул учените да започнат да ровят още по-дълбоко. По думите му са излезли много неща, свързани с родословието на Гендов.
„Брат му е един известен журналист в областта на културата през 20-те и 30-те години – Стефан Гендов. Той е бил преводач, автор на пиеси. Той много е помагал на Васил Гендов за популяризиране на неговото дело. Като цяло се опитваме максимално да разширим знанието за Гендов и да покажем, че той не е автор на един единствен филм, който заслужава внимание. Идеята ни беше чрез тези табла с фотографии и текстове да предадем и внушението на фотографиите. В голям формат те въздействат много по-силно, дават много повече информация. С текстовете се опитваме да представим колкото е възможно по-пълно неговия път“, допълни авторът на изложбата.
По думите му в процеса на подготовката на изложбата изследователите са намерили много оригинални и непознати документи – и от неговия личен архив, и от други обществени архиви. Той изтъкна, че надеждата му е повече учени и изследователи от областта на театъра, киното, изкуството, културологията, да се занимават активно с делото на Васил Гендов, защото то е основополагащо. Донев изрази съжаление, че към момента имаме един единствен запазен късометражен филм от Гендов – „Любовта е лудост“, който присъства в архива на Българска национална филмотека. Запазени са и фрагменти от филма „Бай Ганьо“. Целият филмов архив на Васил Гендов, който включва много негови документи и записки, са били погубени по време на бомбардировките в София. Запазен е бил театралният му архив, който е бил съхраняван на друго място.
„Васил Гендов е първият, който с името си като автор застава в българското кино. Може да се спори в онази ранна епоха – 1914 г. – когато създава „Българан е галант“ доколко той може да бъде наречен стопроцентов режисьор на този филм, той е инициаторът, носителят на идеята. Той е сформирал екипа, той изпълнява главната роля. По отношение на режисурата може би е било колективно дело с оператора на филма. Освен това, той създава една своеобразна школа около себе си. Превръща своите театрални актьори от пътуващата си трупа във филмови актьори. Много от тях участват и в театралните му постановки, и във филмите му. Мисля, че най-голямото, най-важното дело на Васил Гендов е това, че той поставя началото на филми в България, създадени целенасочено за публиката. Той е познавал много добре публиката си. Друг забележителен факт за него е, че той е един от основателите на първия съюз на българските филмови дейци 1934 г. Създава основите на Българска национална филмотека като първи уредник, събирач на вещи, материали от ранната история на българското кино“, обясни още доц. Донев.
Научният консултант на проекта д-р Петър Кърджилов, който повече от 40 години се занимава с историята на ранното българско кино, от своя страна каза, че преди 5-6 години е издал книга, посветена на първия български игрален филм „Българан е галант“. По думите му покрай организирането на изложбата са били излезли много интересни неща, свързани с житейския път на Васил Гендов.
„Голяма част от фотографиите – абсолютно непознати до този момент. Те винаги са съществували, но не са били известни на нас, хората. Голяма част от фотографиите, които аз лично познавах, бяха притежание на Българската национална филмотека и бяха грубо казано официални. Тези са повече семейни снимки, които го показват в една друга светлина. Другото, което ме изненада, беше неговият ръкопис, който Александър Донев превърна в книга („Когато актьорите се гримираха на свещи“). Това е една история на непознатия български театър от 20-те и 30-те години, не този официалния. Бях изненадан също така от хумориста Васил Гендов. Оказва се, че в края на 60-те години той написва десетки кратки хумористични стихове, афоризми, епиграми, посветени на тогавашната културна действителност“, уточни той. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ