Институтът по лозарство в Плевен притежава най-голямата генбанка на лозя в България
Институтът по лозарство и винарство /ИЛВ/ в Плевен има най-голямата генбанка на лозя в България с близо 1900 сорта. Това е посочено по време на работната среща на ръководителя на Селскостопанска академия /ССА/ проф. доктор Васил Николов с колектива на ИЛВ, заяви пресцентърът на академията.
Изключително скъпите за страната ни сортове се отглеждат на повърхност от 120 дка. Кратка презентация за активността на института е показал шефът - проф. доктор Иван Пачев.
Проф. доктор Николов е показал своето виждане за развиването на Академията, образувано и от срещите с научните колективи на институтите и е подчертал, че тя би трябвало да работи като единно звено. "Необходимо е сливане на експертите от системата в общи екипи за решение на общите проблеми, които в научно-приложната си част би трябвало да се възнамеряват взаимно със земеделските производители и браншовите организации ", е добавил той.
Директорът на селскостопанската академия е безапелационен, че е належащо по- "агресивно " показване на основаните в системата на ССА сортове и породи, да се стартират, да се покажат преимуществата им. "Да се сложи акцент върху българското. Научната институция има доста скъпи артикули, които съхраняват достоверността на българските сортове и породи ", е подчертал той. "Ние може да притежаваме неповторими полезности, да работим по най-важните международни проблеми - само че в случай че не ги представяме непрекъснато пред обществото - нямаме нищо, не работим ", е декларирал той. Изтъкнал е, че за устойчивото развиване на ССА от основополагащо значение е развиването на фрагментите, както в този момент заетите, по този начин и привличането на млади учени. Според него при работа по фундаментални проблеми - а без развиване на фундаментална просвета е невероятно развиването и на приложна - би трябвало да са се търси интернационално съдействие и планове.
Учените от Института са посочили на ръководителя на академията своите лаборатории, приложението на нови модерни биотехнологични способи в лозарството, лозовите масиви. Демонстрирана е и винарската маза, с сбирка на неповторими виновност от 1892 г.
Изключително скъпите за страната ни сортове се отглеждат на повърхност от 120 дка. Кратка презентация за активността на института е показал шефът - проф. доктор Иван Пачев.
Проф. доктор Николов е показал своето виждане за развиването на Академията, образувано и от срещите с научните колективи на институтите и е подчертал, че тя би трябвало да работи като единно звено. "Необходимо е сливане на експертите от системата в общи екипи за решение на общите проблеми, които в научно-приложната си част би трябвало да се възнамеряват взаимно със земеделските производители и браншовите организации ", е добавил той.
Директорът на селскостопанската академия е безапелационен, че е належащо по- "агресивно " показване на основаните в системата на ССА сортове и породи, да се стартират, да се покажат преимуществата им. "Да се сложи акцент върху българското. Научната институция има доста скъпи артикули, които съхраняват достоверността на българските сортове и породи ", е подчертал той. "Ние може да притежаваме неповторими полезности, да работим по най-важните международни проблеми - само че в случай че не ги представяме непрекъснато пред обществото - нямаме нищо, не работим ", е декларирал той. Изтъкнал е, че за устойчивото развиване на ССА от основополагащо значение е развиването на фрагментите, както в този момент заетите, по този начин и привличането на млади учени. Според него при работа по фундаментални проблеми - а без развиване на фундаментална просвета е невероятно развиването и на приложна - би трябвало да са се търси интернационално съдействие и планове.
Учените от Института са посочили на ръководителя на академията своите лаборатории, приложението на нови модерни биотехнологични способи в лозарството, лозовите масиви. Демонстрирана е и винарската маза, с сбирка на неповторими виновност от 1892 г.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ