Институтът по физикохимия и Институтът по минералогия и кристалография при

Институтът по физикохимия и Институтът по минералогия и кристалография при Българска академия на науките, взаимно с Химикотехнологичния и металургичен университет – София, проведоха на 3 октомври в гр. Несебър кръгла маса, отдадена на историята, метода на приемане и опциите за съвременно произвеждане на жълти павета. Историческите жълти павета на София са били създадени преди един век в унгарската столица Будапеща.

Дискусията се организира по време на Седмата Балканска конференция по просвета и технология на стъклото и 19-тата конференция по стъкло и керамика.

Направихме няколко мостри, които се оказаха идентични с жълтите павета и ги показахме на кметството. Идеята беше да има триетапно развиване – първият стадий ние го приключихме преди три години, вторият стадий би трябвало да бъде да създадем технология за произвеждане. И чакаме от три години едно развиване на тази тематика. Третият стадий е действително развиване. Аз виждам нещата по следния метод – откакто се направи дадена технология, се дава избрана поръчка в завода – 5, 10 хиляди кв. метра, и те ги създават за месец, два или три – тъй като е действителна поръчка. За мен новото паве би трябвало да дава отговор на остарялото. Аз до този миг прецизно съм се придържал да обобщавам и да получа пример на 90 % еднакъв с оригинала, сподели в „ Хоризонт до обед “ проф. Александър Караманов от Българска академия на науките.

В звуковия файл можете да чуете изявлението на Савелина Савова с проф. Александър Караманов и мнението на един от дребното останали майстори – павьори.