Институтът "Пастьор" ще финансира проект на български учени за създаването

Институтът "Пастьор " ще финансира план на български учени за основаването на ваксина против COVID-19.

Идеята на учените от Българска академия на науките и Медицинския университет в София е да намерят тези сектори от вируса, които ще бъдат най-добре разпознати от балканските нации.

Учените стартират работа незабавно, само че техният първообраз може да бъде подготвен до една година. За задачите на клиничните изследвания ще се употребяват ГМО лабораторни мишки с човешки рецептори.

Освен цялата генетична информация, към този момент се знаят и всички протеини, които новият вирус синтезира и ролята им.

Още повече - към този момент е ясна посоката и скоростта на техните промени - резултат на акомодацията на вируса към човек. И чак в този момент си коства учените да заложат своите клопки. От института "Пастьор " наподобява са харесали концепцията на нашите учени.

„ Нашата концепция е да намерим такива сектори от ковид, които са идентични с сектори от предходни коронавируси. Открита е доста огромна хомология сред този вирус и предходните които към този момент минаха като пандемии. “, разяснява пред Българска национална телевизия Доц. Андрей Чорбанов - Лаборатория по пробна имунология към Българска академия на науките

Или тези сектори от вируса, които не се трансформират, с цел да може създадената ваксина да е настояща по-дълго време. На това търсене са отдадени всички учени, само че за разлика от останалите, ние няма да се целим в най-видимата част - шипчетата или както още ги назовават спайковете на вируса.

„ Всички се хвърлят на спайк протеина, тъй като той фактически е най-голямата цел обаче пък той най-вече мутира “, споделя Доц. Андрей Чорбанов

Екипът ще търси структурни протеини от вътрешността на вируса. Хем търпят по слаб мутационен напън, хем имат задоволителен капацитет да разсънят имунен отговор.

Доц. Андрей Чорбанов - Лаборатория по пробна имунология към Българска академия на науките: Защо когато вирусът проникне в клетката клетката безусловно го смила и го показва на имунната система като обособени негови съставни елементи. Така че даже да бъде навътре в вируса този протеин, той ще бъде показан навътре в иммунната система.

Разработката на учените е скъпа и поради втората значима селекция - да бъде добре възприемана от балканската популация.

„ Иначе казано, всяко население има една генетична причина, която в доста огромна степен дава отговор за самостоятелния имунен отговор. Така че, ние търсим подобен съставен елемент на вируса, който ще бъде разпознат от нашето население. “, разяснява Доц. Андрей Чорбанов - Лаборатория по пробна имунология към БА.

Сега първата стъпка ще е на химиците от медицинския университет в София, които ще впрегнат всички налични данни за вирусните протеини в софтуерен логаритъм

Той би трябвало да даде най-успешните молекули, които от цифровия свят ще бъдат синтезирани в действителния. Те ще се тестват първо върху кафези, а след това и върху специфични ГМО мишки, които имат гени за човешките рецептори, целите на вируса.

Ще отнеме може би година, когато е евентуално даже да сме не запомнили за тази зараза. Но сигурно планът им ще ни даде опция да реагираме по-светкавично на идващия коронавирус.