Шест въпроса за държавните магазини
Институт за пазарна стопанска система
В хода на миналото бързичко дефинитивно разискване на държавния бюджет за 2025 година беше утвърдено и основаването на верига държавни магазини, които да се борят с високите цени на питателните артикули и други от първа нужда. Текстът обаче е оптимално обтекаем, и оставя читателя с повече въпроси, в сравнение с отговори. Именно тези въпроси ще зададем тук.
Приетият текст допуска да се сътвори комерсиално сдружение със 100% благосъстоятелност на Министерство на земеделието и храните, което да търгува „ с хранителни и други артикули от първа нужда “; звучи като да е оставане отворена вратата да се продават освен храни, само че да речем и медикаменти. Залага се комерсиалната надценка – най-много 10%, както и се основава условие да се продават артикули от предпочитано български производители. Капиталът на сдружението е 10 млн. лева, срокът за основаването му – месец от приемането на бюджета.
Мотивите към признатото предложение са изпълнени с много колоритен език – четем за потребността от секване на „ спекулата и прекупвачите, веригите и картелите “ посредством навлизане даже и в най-малките обитаеми места. Авторите позволяват и позитивен резултат на пазара на труда, защото новите магазини се чака да наемат локални хора от бюрата по труда. Извън към този момент посочените неща, остават отворени редица въпроси.
Къде ще се обитават тези магазини? В разискванията постоянно се загатваха пощите като евентуална локация, само че липсват в окончателния текст. Магазините, които продават храни би трябвало да дават отговор на редица условия и да се преценяват с необятен набор от регулации (на които пощите сигурно не отговарят). Намирането, оборудването и поддръжката на такива пространства, изключително в дребните обитаеми места ще е съществено предизвикателство.
Кой ще работи в тях? Смело е да допуснем, че хора, които през днешния ден са в бюрото по труда ще са в положение да отговорят на потребностите на актуалните условия на търговия – доставяне, поддръжка на електронни системи със стока, счетоводство. Колкото по-дълбоко е плануваното навлизане на държавната верига, толкоз по-голям е кадровият проблем, а отмъкването на добре платените фрагменти на откритите вериги не наподобява доста евентуално.
Кой ще доставя стоките? За разлика от търговците на пазара, които могат да избират свободно доставчиците си, обществените организации имат обвързване за осъществяване на публични поръчки. Тоест, с цел да се докара подбор, съпоставим с този на комерсиална верига, ще би трябвало да се проведат стотици поръчки и да се намерят подобаващи реализатори, които да могат да захранят мрежата. Остава отворен въпросът дали може да се откри българско произвеждане при част от стоките, където през днешния ден на пазара господства импорт. Не е нужно да загатваме и основаните чудесни благоприятни условия за корупция.
Ще има ли облага? Заложените 10% надценка би трябвало да могат да платят за наема на комерсиална повърхност и заплатите на чиновниците, което наподобява на практика невероятно. В противоположен случай ще се наложи страната да налива спомагателни средства в субсидирането на ниските цени на предлаганите в тези магазини артикули, за сметка на към този момент мощно раздутите държавни разноски.
Как се резервира конкурентната пазарна среда? Намесата на страната на който и да било пазар основава подозрения за конкуренцията в него; в този случай директно декларираното желание е смяна в изискванията за понижаване на цените на храните. Комисията за защита на конкуренцията ще би трябвало много в детайли да прегледа дали комерсиална верига, зад която седи цялата финансова мощност на страната и заявява, че желае да се занимава с дъмпинг не е некоректен състезател.
Ще стигнат ли парите? Капиталът на новата държавна верига е 10 милиона лв.. Доколкото не знаем какъв ще е броят на магазините, какво тъкмо ще се продава в тях и какъв брой ще са работещите, не можем да знаем дали такава инвестиция ще е задоволително. Изграждането на верига, която да има някакво очевидно въздействие на хранителния пазар и да конкурира съществуващите обаче би коствало десетки, та даже и стотици пъти повече, което, несъмнено, ще бъде обилно финансирано от бюджета.
През идващите няколко месеца тези въпроси последователно ще би трябвало да намерят своите отговори, стига държавната верига магазини въобще да се материализира. Редно е да напомним, че имаше опит за сходна интервенция на различен „ проблематичен “ пазар преди няколко години, този път посредством основаване на верига държавни бензиностанции. До отварянето на даже една такава обаче по този начин и не се стигна. Аналогично, допустимо е и държавните магазини да изчезнат сега, в който високите цени на храните бъдат изместени в обществения диалог от идната тематика на деня – и това е най-хубавият вероятен сюжет.
