Институт за енергиен мениджмънт Институтът по енергетика за Югоизточна Европа

Институт за енергиен мениджмънт

Институтът по енергетика за Югоизточна Европа разгласява проучване, озаглавено „ Нови провокации пред енергийната сигурност в Югоизточна Европа “, което преглежда изменящия се пейзаж на енергийната сигурност в района след енергийната рецесия от 2022–2023 година Изследването е показано в подтекста на продължаващите геополитически напрежения, в това число войната в Украйна и възобновената неустойчивост в Източното Средиземноморие и Близкия изток.

Енергийната рецесия, провокирана от съкращенията в износа на газ от Русия за Европа, промени енергийните цели на континента. Въпреки че е реализиран забележителен прогрес в диверсификацията на доставките посредством импорт на полутечен природен газ (LNG) и създаване на районни междусистемни връзки, които улесняват достъпа до каспийски газ, Югоизточна Европа остава изключително уязвима. Причините са зависимостта й от изкопаеми горива, едва развитата енергийна инфраструктура и комплицираната геополитическа среда.

Още по тематиката

Теодора Георгиева, ICGB: Липсата на дотации от Европейски Съюз слага газовата сигурност под въпрос Природен газ Енергетика / България, Зелен преход 28 юли 2025 Министър Станков от Вашингтон: Енергийна сигурност, финансиране на планове, диалози за сериозните минерали бяха част от тематиките за България в Съединени американски щати Енергетика / България 18 юли 2025

Авторите на отчета (Costis Stambolis, John Roberts and Dimitris Mezartasoglou) акцентират нуждата от спомагателни вложения в инфраструктура и доста по-тясно районно съдействие за обезпечаване на налична, надеждна и устойчива сила. Ключов въпрос е смисъла на разширението на вътрешното произвеждане на газ в страни като Румъния, Хърватия, Гърция, Турция и, евентуално, България. Тези развития – изключително в Черно море – са от решаващо значение за възстановяване на локалното произвеждане, енергийната самостоятелност и поддръжка на по-широките старания на Европейски Съюз за диверсификация на доставките.

Документът преглежда и стратегическото значение на Вертикалния газов кулоар, Южния газов кулоар, новите LNG терминали и плаващите складове за регазификация (FSRU), като да вземем за пример FSRU в Александруполис, Гърция.

Акцент е подложен и върху сериозните въпроси, свързани с преноса на електрическа енергия, стабилността и надеждността на електроенергийната мрежа, в подтекста на бързо възходящото наличие на възобновими енергийни източници в районния енергиен микс. Отбелязва се и основната роля, която се чака нуклеарната сила да играе в производството на електрическа енергия в Югоизточна Европа през идващите десетилетия.

В проучването се показва, че съгласно пазарни анализатори главната причина за електроенергийната рецесия в района през септември/октомври 2024 година е прекъсването на украинския експорт на електрическа енергия към прилежащи страни. Русия методично се пробва да унищожи електроенергийната мрежа на Украйна, която в този момент разполага с към 70% от предходния си потенциал. За района това значи завършек на зависимостта от украинския електроенергиен експорт и нужда от намиране на нови решения за увеличение на доставките в Централна и Югоизточна Европа. Едновременно с това Украйна се нуждае от импорт на електрическа енергия от останалата част на Европа, което в допълнение понижава количествата, налични за вътрешните пазари на Югоизточна Европа.

По-голям брой междусистемни връзки биха могли да подкрепят районния експорт, само че това може да заплаши локалното електроснабдяване. Когато страните поемат задължения за експорт на избрани количества електрическа енергия, те са обвързани с контракти – без значение от настоящото локално произвеждане. Въпреки че условията за минимално обезпечено доставяне на вътрешния пазар са годни, производството може да варира, изключително при източници, подвластни от метеорологични условия – като водноелектрически, вятърни и слънчеви централи. Това усилва риска от дефицит в локалната или районната електропреносна мрежа.

Друг значителен проблем е високата волатилност на пазара на електрическа енергия, която отразява структурните разлики в работата на енергийните пазари в района. Балканските страни употребяват модела на чистия трансферен потенциал (NTC) за разпределение на преносния потенциал, до момента в който Централна и Западна Европа ползват по-сложния способ на пазарно свързване въз основата на потоците (FBMC). Алгоритъмът FBMC може съществено да ограничи или блокира електроенергийните потоци от Германия и Австрия към Унгария – главен енергиен хъб за района и основен снабдител за Украйна. В резултат на това Украйна все по-често се доставя от юг, което в допълнение повишава цените на електрическата енергия в Югоизточна Европа.

Основното умозаключение по отношение на електрическата енергия и енергийната сигурност в района е, че електроенергийните системи стават все по-ненадеждни. Това се дължи на възходящия дял на непостоянните възобновими източници, комбиниран с отдръпването на обичайните горива за базово натоварване, изключително въглищата. Следователно е належащо устойчиво и конкурентно ценообразуване на производството при базово натоварване.

Енергийната политика през последните години се концентрира върху трансформацията на енергийните системи и ускорена електрификация, което води до нови провокации и опасности за сигурността. Това се вижда ясно в сърцето на Югоизточна Европа, където развиването на електроенергийните мрежи изостава по отношение на нарастването на инсталирания индустриален потенциал. За разлика от други типове горива (като петрол и газ), електроенергийните системи са по-уязвими, защото тяхната работа зависи от голям брой подсистеми и комплицирана инфраструктура – електропреносни мрежи, междусистемни връзки, подстанции, инвертори, силова електроника и други.

Авторите на проучването считат, че газът ще играе все по-значима роля в производството на електрическа енергия в по-голямата част от района – макар провокациите, произлизащи от загубата на съветски газови доставки след съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.