Не мога да заспя
Инсомния (лат. insomnia) – с този термин всекидневно се показват всички типове нарушавания на съня. Кое трансформира естествения сън от естествена функционалност на организма в наслаждение, което не е налично за всеки? Част от казуса са изобилието от информация, шумът, светлината, непрекъснатият стрес и поражданата от тях тревога. Добре пристигнала, меланхолия!Точно по този начин, ние сами я каним в живота си, като разрушаваме съня си. Защото сънят е неразделна част от пълноценния живот. По време на нощна отмора тялото изцяло се отпуска, случва се процесът на регенерация, клетките интензивно порастват и се разделят, с цел да може досега на пробуждане всички органи и системи да действат вярно. Системните случаи на бодърствуване нарушават този натурален ред и предизвикат разнообразни разстройства, водещи до меланхолия. НАШЕТО ВСИЧКО Да се заседяваме много след среднощ за множеството от нас се трансформира в всекидневно. Особено за по-младите наподобява като достижение да отвоюват няколко часа по-малко сън. Но науката потвърждава, че това е пирова победа. Всъщност по време на съня се случ-ва освен физическото възобновяване, само че и психическото – във етапа на бързия сън. Освен това мозъкът „ почиства “ пренатоварените връзки от изобилието от информация (постъпила през деня) и невроните. Така укрепва ресурса им за култивиране на новия информативен поток. Практиката несъмнено удостоверява тази доктрина. Недоспалият човек рядко се отличава със скорост на реакциите и на дейностите си, нерядко паметта му изневерява, като цяло от самочувствието му има още какво да се желае. Редовното недоспиване (по-малко от 7 часа в денонощието) предизвика повишение на кръвното налягане, усилва риска от развиване на хипертония и захарен диабет.
КЪСАТА КЛЕЧКА Всеки десети човек страда от хронично бодърствуване. Нормално е, в случай че недоспиването се дължи на краткотрайни условия – дълъг полет, терзание преди изпит или работа по значим план. В края на всяко такова краткотрайно терзание елементарно се връщаме към нормалния си режим и всичко си идва на мястото. Отминава стресът, а с него и безсънието. Но всяко десето бодърствуване става хронично. Преди всичко се следи при хора с особена конструкция на нервната система, чийто мозък работи свръхактивно. Постоянната хиперактивност денем оказва помощ за бърза реакция и ефикасна работа. Но вечер пречи на мозъчния „ център на съня “ да изземе контрола от „ центъра за бодърстване “. Един спор в работата е задоволителен, с цел да наруши съня ни – непрекъснато мислим за това и мъчно заспиваме.Вторият фактор за развиване на хронично бодърствуване са вродени особености в развиването на фронталната кора на основния мозък. Тя би трябвало да забави работата на центровете за възбуждане на вниманието при поява на заплаха, ситуирани в амигдалата, само че в този случай няма време да го направи. Тревожният човек се опасява от нещо непознато (докато страхът е от нещо конкретно). Той от самото начало е нащрек, мозъкът работи интензивно и реагира бурно на най-безобидното външно влияние, даже и на най-безвредното – да вземем за пример звуци, които другите не виждат (помислете си дали денем не се стряскате от спирачките на колите или от затварянето на вратата). Именно на тези хора непрекъснато нещо им пречи да спят. И това не е най-лошото. Психологичните аргументи са тези, които предизвикват хроничното бодърствуване. Те затвърждават и поддържат навика на незаспиването.
СЪНЯТ Е КАТО ПТИЦА След като няколко пъти е претърпял безсънна нощ, човек се концентрира върху този проблем. Започва дейната му битка за сън и битка със страха да не успее да заспи. Обикновено никой не мисли: „ Ще заспя или не?! “, а ляга и заспива рано или късно. Но човек, измъчен от хронично бодърствуване, ляга и си мисли: „ Ще съумея ли да заспя? “. И тъкмо тази мисъл понижава до най-малко възможностите му за триумф. Колкото повече опити се вършат, толкоз по-лошо. Сънят е като птица върху отворена човешка длан – колкото повече се пробвате да я задържите, толкоз по-бързо тя отлита. Не би трябвало да се насилвате да заспите, тъй като потребността от сън е предопределена от природата. По-добре е да се обърнете към експерт и да започнете да вземем за пример когнитивно-поведенческа терапия за сън. Според лекари от Калифорнийския университет този способ оказва помощ при две трети от страдащите. Подобна терапия може да се организира отдалечено и нормално след два месеца настъп-
ва доста усъвършенстване.
ПРОСТО ДА НЕ СИ ВРЕДИМ Проблемите със съня при тези, които нямат съществени аргументи за това, по принцип пораждат поради пренебрегването на елементарни и познати на всички правила. Организмът самичък знае по кое време да заспива, само че е нужно единствено да не му пречим. Важно е да разделяме зоната на бодърстване и зоната на сън. Спалнята е единствено за сън и за секс. Това го знаят всички, само че лягайки в леглото, не престават да възнамеряват работата си за утрешния ден, да работят на преносимия компютър или да не стопират да приказват по телефона. Това стимулиране на мозъка няма по какъв начин да бъде „ простено “ от организма, който ни санкционира с отнемане от сън. С възрастта синтезът на мелатонин в организма доста понижава.Доказано е, че при над 55-годишните хора с нарушен сън приемът на мелатонин доста усъвършенства ситуацията. И за разлика от сънотворните, към него не се привиква и не се предизвика угнетяване на синтеза на мелатонин в организма. Благотворно за синтеза му въздейства и превозване на повече време на естествена светлина – тя задейства синтеза на серотонин, който пък взе участие в отделянето на хормона на съня мелатонин. Дори по време на заоблачен ден на открито е по-добре от един час в добре осветлен търговски център.Всеки има друга норма на сън – сред 7 и 9 часа на денонощие. Ако желаете да ревизирате каква е вашата, посветете 3–4 от нощите си да експериментирате. Лягайте в едно и също време вечер и се събуждайте заран без тревога. Продължителността на съня в тези нощи е точно вашата норма.
СЪН ЗА ЖИВОТ И ЗА ДОБЪР ЖИВОТ
Проучване на продължителността на съня на трансатлантическите яхтсмени на OSTAR, които са плавали независимо през Атлантическия океан и били заинтересувани да спят колкото се може по-малко, с цел да прекарват повече време зад руля, в действителност посочило, че никой от тях не е успявал да спи по-малко от 5 часа. Тоест, колкото и да са се опитвали, интервалът на дългото с напрежение навигиране на яхтата не би могъл да се случи с по-малко от 5 часа сън на нощ. Това е образец за така наречен нуклеарен сън, който е нужен за обезпечаване на най-важните витални потребности на тялото за дълго време. За живота са нужни най-малко 5 часа сън, а за добър живот на човек му трябват сред 7 и 9 часа.
КЪСАТА КЛЕЧКА Всеки десети човек страда от хронично бодърствуване. Нормално е, в случай че недоспиването се дължи на краткотрайни условия – дълъг полет, терзание преди изпит или работа по значим план. В края на всяко такова краткотрайно терзание елементарно се връщаме към нормалния си режим и всичко си идва на мястото. Отминава стресът, а с него и безсънието. Но всяко десето бодърствуване става хронично. Преди всичко се следи при хора с особена конструкция на нервната система, чийто мозък работи свръхактивно. Постоянната хиперактивност денем оказва помощ за бърза реакция и ефикасна работа. Но вечер пречи на мозъчния „ център на съня “ да изземе контрола от „ центъра за бодърстване “. Един спор в работата е задоволителен, с цел да наруши съня ни – непрекъснато мислим за това и мъчно заспиваме.Вторият фактор за развиване на хронично бодърствуване са вродени особености в развиването на фронталната кора на основния мозък. Тя би трябвало да забави работата на центровете за възбуждане на вниманието при поява на заплаха, ситуирани в амигдалата, само че в този случай няма време да го направи. Тревожният човек се опасява от нещо непознато (докато страхът е от нещо конкретно). Той от самото начало е нащрек, мозъкът работи интензивно и реагира бурно на най-безобидното външно влияние, даже и на най-безвредното – да вземем за пример звуци, които другите не виждат (помислете си дали денем не се стряскате от спирачките на колите или от затварянето на вратата). Именно на тези хора непрекъснато нещо им пречи да спят. И това не е най-лошото. Психологичните аргументи са тези, които предизвикват хроничното бодърствуване. Те затвърждават и поддържат навика на незаспиването.
СЪНЯТ Е КАТО ПТИЦА След като няколко пъти е претърпял безсънна нощ, човек се концентрира върху този проблем. Започва дейната му битка за сън и битка със страха да не успее да заспи. Обикновено никой не мисли: „ Ще заспя или не?! “, а ляга и заспива рано или късно. Но човек, измъчен от хронично бодърствуване, ляга и си мисли: „ Ще съумея ли да заспя? “. И тъкмо тази мисъл понижава до най-малко възможностите му за триумф. Колкото повече опити се вършат, толкоз по-лошо. Сънят е като птица върху отворена човешка длан – колкото повече се пробвате да я задържите, толкоз по-бързо тя отлита. Не би трябвало да се насилвате да заспите, тъй като потребността от сън е предопределена от природата. По-добре е да се обърнете към експерт и да започнете да вземем за пример когнитивно-поведенческа терапия за сън. Според лекари от Калифорнийския университет този способ оказва помощ при две трети от страдащите. Подобна терапия може да се организира отдалечено и нормално след два месеца настъп-
ва доста усъвършенстване.
ПРОСТО ДА НЕ СИ ВРЕДИМ Проблемите със съня при тези, които нямат съществени аргументи за това, по принцип пораждат поради пренебрегването на елементарни и познати на всички правила. Организмът самичък знае по кое време да заспива, само че е нужно единствено да не му пречим. Важно е да разделяме зоната на бодърстване и зоната на сън. Спалнята е единствено за сън и за секс. Това го знаят всички, само че лягайки в леглото, не престават да възнамеряват работата си за утрешния ден, да работят на преносимия компютър или да не стопират да приказват по телефона. Това стимулиране на мозъка няма по какъв начин да бъде „ простено “ от организма, който ни санкционира с отнемане от сън. С възрастта синтезът на мелатонин в организма доста понижава.Доказано е, че при над 55-годишните хора с нарушен сън приемът на мелатонин доста усъвършенства ситуацията. И за разлика от сънотворните, към него не се привиква и не се предизвика угнетяване на синтеза на мелатонин в организма. Благотворно за синтеза му въздейства и превозване на повече време на естествена светлина – тя задейства синтеза на серотонин, който пък взе участие в отделянето на хормона на съня мелатонин. Дори по време на заоблачен ден на открито е по-добре от един час в добре осветлен търговски център.Всеки има друга норма на сън – сред 7 и 9 часа на денонощие. Ако желаете да ревизирате каква е вашата, посветете 3–4 от нощите си да експериментирате. Лягайте в едно и също време вечер и се събуждайте заран без тревога. Продължителността на съня в тези нощи е точно вашата норма.
СЪН ЗА ЖИВОТ И ЗА ДОБЪР ЖИВОТ
Проучване на продължителността на съня на трансатлантическите яхтсмени на OSTAR, които са плавали независимо през Атлантическия океан и били заинтересувани да спят колкото се може по-малко, с цел да прекарват повече време зад руля, в действителност посочило, че никой от тях не е успявал да спи по-малко от 5 часа. Тоест, колкото и да са се опитвали, интервалът на дългото с напрежение навигиране на яхтата не би могъл да се случи с по-малко от 5 часа сън на нощ. Това е образец за така наречен нуклеарен сън, който е нужен за обезпечаване на най-важните витални потребности на тялото за дълго време. За живота са нужни най-малко 5 часа сън, а за добър живот на човек му трябват сред 7 и 9 часа.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ