Нов лечебен метод дава шанс на болни от рак
Иновативни способи за диагностика и терапия при рак водят до революционно удължение на живота на пациентите. С новите практики лекуването към този момент е редовно и персонализирано. Очаква се обаче онкозаболяванията да станат водещи по разпространяване и инвалидизация в света през 2020 година С това неизбежно ще нарастват и разноските за лекуване, което допуска да се търсят нови благоприятни условия за финансиране на лекуването с съвременни и ефикасни способи. Това стана ясно на конференцията „ Иновациите в онкологичната терапия - парадигма на сегашното “, извършена в София.
„ Най-новите способи в диагностиката и лечението водят до това лечението да става все по-персонализирана. Идеята е остаряла, само че съвсем цяло столетие остана единствено на доктрина и в този момент, с опциите за търсене на генни разновидности, в това число генно профилиране, се реализира в практиката. Персонализирането е реалност при някои локализации, за други навлиза сега и у нас “, изясни проф. Асен Дудов, медицински шеф на „ Аджибадем Сити клиник Онкологичен център “. Той показа актуалния персонализиран метод при рак на дебелото черво, при който биологичната терапия към този момент е рутинна част от систематичната терапия. Надеждата ни е, че ще имаме поддръжката на страната, с цел да продължи развиването на онкологичното опазване на здравето, добави експертът.
Имунологичните механизми за развиване на рака и като значима част от актуалната онкотерапия бяха показани от доктор Антоанета Томова, шеф на Отделението по здравна онкология в КОЦ-Пловдив. Модерното лекуване е редовно, комбинирано, персонализирано, прицелно, ориентирано и към активиране на личния имунитет за справяне с рака. Д-р Томова показа, че скоро се чакат положителни вести и за лекуването на най-агресивния рак на млечната жлеза, при който се съчетават неподходящи генни разновидности.
„ Онкозаболяванията са приоритет, страната отдели 8,5 млн. лева за нова инсталация в интервала 2015-2019 година Разходите за онколекарства са увеличени от 245,9 млн. лева през 2015 година на 416,1 млн. лева за 2018 година “, сподели доцент Лъчезар Иванов от здравната комисия в Народното събрание.
„ В последните години се реализира гражданска война в онкотерапията, от смъртоносна диагноза ракът се трансформира в хронично заболяване. Двама от всеки 3-ма онкопациенти имат над 5-годишна преживяемост, а
75% от пациентите в Европа се връщат на работа.
У нас обаче обстановката не е друга “, изясни доктор Красимира Чемишанска, ръководител на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM). Тя акцентира, че асоциацията продължава разговора с институциите в търсене на усъвършенстван достъп до новаторски лечения и различни способи за финансиране. „ Днес като лекари имаме благоприятни условия, за които до неотдавна не смеехме и да мечтаем.
В България за 10-15 година прескочихме цяла ера - и като съоръжение с инсталация, и като метод на мислене в онкологията. Длъжници сме към момента във връзка с интегритета на предлаганата услуга “, сподели проф. Николай Габровски, зам.-директор на УМБАЛ „ Пирогов “, който приветства форума в качеството си на зам.-председател на БЛС. Значителен прогрес се отбелязва и при лекуването и удължаването на живота при рака на млечната жлеза, чийто дял е към 26% от всички онкодиагнози, стана ясно от презентацията на доктор Светлана Ганчева от „ Аджибадем Сити клиник Онкологичен център “.
Средно 72,8% е 5-годишната преживяемост у нас, а в Европа - 83,8%. Около 60% от пациентките у нас се диагностицират в ранен етап, когато задачата на терапиите е изцеление. Съвременният метод в лекуването на онкозаболяванията се концентрира не върху акакуването на обособени пътища на раковите кафези, а да търсим и прилагаме средства за повлияване на комбинацията от фактори и пътища за развиването на рака, изясни проф. доктор Галя Куртева, шеф на Клиниката по здравна онкология в УСБАЛО.
Тя акцентира, че онкоболните у нас са над 350 000, разноските за медикаменти са се удвоили, може да стигнат и 1 милиарда лева, само че те се мерят в човешки живот. От широкоспектърно лекуване се движим към персонализирано, само че с цел да го реализираме, би трябвало да има и персонализирана диагностика, добави проф. Куртева.
„ Над 5000 генни лечения се създават сега, 25% от тях са в региона на онкологията. Разработката на ново лекарство може да стигне до 4,5 милиарда евро “, заяви доктор Светослав Ценов, зам.-председател на ARPharM. Фармацевтични компании са измежду 20-те международни марката, които влагат в нововъведения, добави той. Достъпът на българските пациенти до иновативни лечения се затруднява, в случай че не се вземат нужните регулаторни решения, 2020 година ще е тежка година без нововъведения, сподели Деян Денев, изпълнителен шеф на ARPharM.
Той изясни, че има предпочитание от страна на управляващите да управляват какво да изписват лекарите - правилото за разходоефективност като контролиращ механизъм, а би трябвало да се подчертава върху следенето на успеваемостта на терапиите, основано на научни способи. Иновации в немедицинската грижа за онкопациенти показа Евгения Александрова, ръководител на АПОЗ. Рехабилитационна стратегия за дами с рак на гърдата, психотерапевтична помощ и уелнес за онкопациенти са измежду работещите стратегии за възстановяване качеството на живота на пациентите.
„ Най-новите способи в диагностиката и лечението водят до това лечението да става все по-персонализирана. Идеята е остаряла, само че съвсем цяло столетие остана единствено на доктрина и в този момент, с опциите за търсене на генни разновидности, в това число генно профилиране, се реализира в практиката. Персонализирането е реалност при някои локализации, за други навлиза сега и у нас “, изясни проф. Асен Дудов, медицински шеф на „ Аджибадем Сити клиник Онкологичен център “. Той показа актуалния персонализиран метод при рак на дебелото черво, при който биологичната терапия към този момент е рутинна част от систематичната терапия. Надеждата ни е, че ще имаме поддръжката на страната, с цел да продължи развиването на онкологичното опазване на здравето, добави експертът.
Имунологичните механизми за развиване на рака и като значима част от актуалната онкотерапия бяха показани от доктор Антоанета Томова, шеф на Отделението по здравна онкология в КОЦ-Пловдив. Модерното лекуване е редовно, комбинирано, персонализирано, прицелно, ориентирано и към активиране на личния имунитет за справяне с рака. Д-р Томова показа, че скоро се чакат положителни вести и за лекуването на най-агресивния рак на млечната жлеза, при който се съчетават неподходящи генни разновидности.
„ Онкозаболяванията са приоритет, страната отдели 8,5 млн. лева за нова инсталация в интервала 2015-2019 година Разходите за онколекарства са увеличени от 245,9 млн. лева през 2015 година на 416,1 млн. лева за 2018 година “, сподели доцент Лъчезар Иванов от здравната комисия в Народното събрание.
„ В последните години се реализира гражданска война в онкотерапията, от смъртоносна диагноза ракът се трансформира в хронично заболяване. Двама от всеки 3-ма онкопациенти имат над 5-годишна преживяемост, а
75% от пациентите в Европа се връщат на работа.
У нас обаче обстановката не е друга “, изясни доктор Красимира Чемишанска, ръководител на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM). Тя акцентира, че асоциацията продължава разговора с институциите в търсене на усъвършенстван достъп до новаторски лечения и различни способи за финансиране. „ Днес като лекари имаме благоприятни условия, за които до неотдавна не смеехме и да мечтаем.
В България за 10-15 година прескочихме цяла ера - и като съоръжение с инсталация, и като метод на мислене в онкологията. Длъжници сме към момента във връзка с интегритета на предлаганата услуга “, сподели проф. Николай Габровски, зам.-директор на УМБАЛ „ Пирогов “, който приветства форума в качеството си на зам.-председател на БЛС. Значителен прогрес се отбелязва и при лекуването и удължаването на живота при рака на млечната жлеза, чийто дял е към 26% от всички онкодиагнози, стана ясно от презентацията на доктор Светлана Ганчева от „ Аджибадем Сити клиник Онкологичен център “.
Средно 72,8% е 5-годишната преживяемост у нас, а в Европа - 83,8%. Около 60% от пациентките у нас се диагностицират в ранен етап, когато задачата на терапиите е изцеление. Съвременният метод в лекуването на онкозаболяванията се концентрира не върху акакуването на обособени пътища на раковите кафези, а да търсим и прилагаме средства за повлияване на комбинацията от фактори и пътища за развиването на рака, изясни проф. доктор Галя Куртева, шеф на Клиниката по здравна онкология в УСБАЛО.
Тя акцентира, че онкоболните у нас са над 350 000, разноските за медикаменти са се удвоили, може да стигнат и 1 милиарда лева, само че те се мерят в човешки живот. От широкоспектърно лекуване се движим към персонализирано, само че с цел да го реализираме, би трябвало да има и персонализирана диагностика, добави проф. Куртева.
„ Над 5000 генни лечения се създават сега, 25% от тях са в региона на онкологията. Разработката на ново лекарство може да стигне до 4,5 милиарда евро “, заяви доктор Светослав Ценов, зам.-председател на ARPharM. Фармацевтични компании са измежду 20-те международни марката, които влагат в нововъведения, добави той. Достъпът на българските пациенти до иновативни лечения се затруднява, в случай че не се вземат нужните регулаторни решения, 2020 година ще е тежка година без нововъведения, сподели Деян Денев, изпълнителен шеф на ARPharM.
Той изясни, че има предпочитание от страна на управляващите да управляват какво да изписват лекарите - правилото за разходоефективност като контролиращ механизъм, а би трябвало да се подчертава върху следенето на успеваемостта на терапиите, основано на научни способи. Иновации в немедицинската грижа за онкопациенти показа Евгения Александрова, ръководител на АПОЗ. Рехабилитационна стратегия за дами с рак на гърдата, психотерапевтична помощ и уелнес за онкопациенти са измежду работещите стратегии за възстановяване качеството на живота на пациентите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ