На прага на втора инвестиционна вълна
Инженерните производства се характеризират с необятни вериги на добавената стойност, които включват както производители на автентично съоръжение, по този начин и техните снабдители
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
В България тече непринудено, в положителния смисъл на думата, преструктуриране на индустриалните промишлености, или както сме привикнали да ги назовава формалната статистика - " преработващата индустрия ". Страната чака втора вълна на интерес от вложители производители след към двадесет динамични години, в които задграничният капитал се насочваше в всеобщите, серийни производства. В същото време Европа връща публичния фокус и предприемаческото ентусиазъм към технологии с индустриално приложение. Европа към момента се приготвя за своята четвърта индустриална гражданска война или като стана по-популярна Индустрия 4.0. Това, несъмнено, е и целеустремено търсена еднаквост за открояване от модела на софтуерно развиване, както го познаваме от Силициевата котловина.
Съвпадението на тези два тренда ще бъде в интерес на България. Тя е една от въпреки всичко релативно дребното нововъзникващи стопански системи в Европейски Съюз, които базират бъдещия си разцвет в огромна степен на индустриалното развиване. Сега е моментът да напомним, че тези процеси могат да вървят естествено и обикновено, могат да бъдат и насърчавани.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На фокус са инженерните производства
Преди всичко би трябвало да сме наясно какви индустриални вложения чакаме във втората вълна. Съвременната европейска промишленост се характеризира с преобладаващо наличие на инженерните производства - необятна категория за машиностроенето, производството на коли и други транспортни средства, на домашен уреди, електроника, здравна техника и съставените елементи за тях. Силно изявен инженерен профил има немската промишленост, където тези производства са виновни за 2/3 от заетостта в индустрията. Нещо повече, даже в интервал на интензивно аутсорсване на индустриални процеси Германия сътвори половин милион нови работни места в инженерните производства от 2010 година насам. Със подобен профил като конструкция на заетостта са да вземем за пример Чехия и Словакия, само че и към момента надалеч от Германия като продуктивност на работните места. Индустриалната конструкция в България и Румъния също се трансформира в посока по-ясно изявен инженерен профил, само че остава по-малко от 50%. По последни данни в Словакия има към 330 хиляди работни места в инженерните промишлености, в България - към 230 хиляди
Заплатите - натурален филтър за вложители
Бързият растеж на заплатите е първият филтър за втората вълна от задгранични вложения. В инженерните производства в България те означават средногодишен растеж от 8.8% за осемгодишен интервал, което се дължи основно на конкуренция за служащи във времена на бързо увеличение на продуктивността. Средната продуктивност на едно работно място от своя страна пораства средногодишно с близо 9.5%. Това би следвало да е червен байрак за производители, които имат опит в конкурентни капиталови дестинации от Централна Европа. Да, разноските за труд тук сега са по-ниски даже в сравнение с в Румъния, само че растежът им е най-бързият в тази част на Европа, и то не поради профсъюзен напън или законодателно повдигане на минималните заплати. Затова предстоящо и разумно е производителите, които гледат към България, последователно да изместват фокуса от всеобщото произвеждане, изключително известно с фабриките за асемблиране на краен артикул, към производства в дребни серии, както и към поръчкови артикули. Това е обичайно особено за машиностроенето, само че нишите в други инженерни промишлености се усилват с софтуерната смяна на продуктите.
Инженерните производства се характеризират с необятни вериги на добавената стойност, включвайки както производители на автентично съоръжение, по този начин и техните снабдители. Това значи изместване на част от фокуса от пазара на нискоквалифициран труд към екосистемата от гъвкави снабдители, измежду които и софтуерни компании. Това е напълно нова парадигма за българския промишлен напредък. В същото време избухливият растеж на софтуерните промишлености ще бъде значим фактор за новия промишлен подтик. Българската предприемаческа среда ще се промени, като напълно обикновено е новите хъбове и инкубатори да са по-близо до индустрията - продуктово и географски. Впоследствие мултинационални компании ще се възползват от достъпа до инженерен гений и ще разкрият в България свои центрове за проучвания и процес. Това ще даде късмет на България за по-бързо развиване на изискванията за привличане на млади гении към страната. Което в последна сметка е опция, която не следва да изпускаме.
*Авторът е икономист, шеф на платформата " Тракия тех "
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
В България тече непринудено, в положителния смисъл на думата, преструктуриране на индустриалните промишлености, или както сме привикнали да ги назовава формалната статистика - " преработващата индустрия ". Страната чака втора вълна на интерес от вложители производители след към двадесет динамични години, в които задграничният капитал се насочваше в всеобщите, серийни производства. В същото време Европа връща публичния фокус и предприемаческото ентусиазъм към технологии с индустриално приложение. Европа към момента се приготвя за своята четвърта индустриална гражданска война или като стана по-популярна Индустрия 4.0. Това, несъмнено, е и целеустремено търсена еднаквост за открояване от модела на софтуерно развиване, както го познаваме от Силициевата котловина.
Съвпадението на тези два тренда ще бъде в интерес на България. Тя е една от въпреки всичко релативно дребното нововъзникващи стопански системи в Европейски Съюз, които базират бъдещия си разцвет в огромна степен на индустриалното развиване. Сега е моментът да напомним, че тези процеси могат да вървят естествено и обикновено, могат да бъдат и насърчавани.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На фокус са инженерните производства
Преди всичко би трябвало да сме наясно какви индустриални вложения чакаме във втората вълна. Съвременната европейска промишленост се характеризира с преобладаващо наличие на инженерните производства - необятна категория за машиностроенето, производството на коли и други транспортни средства, на домашен уреди, електроника, здравна техника и съставените елементи за тях. Силно изявен инженерен профил има немската промишленост, където тези производства са виновни за 2/3 от заетостта в индустрията. Нещо повече, даже в интервал на интензивно аутсорсване на индустриални процеси Германия сътвори половин милион нови работни места в инженерните производства от 2010 година насам. Със подобен профил като конструкция на заетостта са да вземем за пример Чехия и Словакия, само че и към момента надалеч от Германия като продуктивност на работните места. Индустриалната конструкция в България и Румъния също се трансформира в посока по-ясно изявен инженерен профил, само че остава по-малко от 50%. По последни данни в Словакия има към 330 хиляди работни места в инженерните промишлености, в България - към 230 хиляди
Заплатите - натурален филтър за вложители
Бързият растеж на заплатите е първият филтър за втората вълна от задгранични вложения. В инженерните производства в България те означават средногодишен растеж от 8.8% за осемгодишен интервал, което се дължи основно на конкуренция за служащи във времена на бързо увеличение на продуктивността. Средната продуктивност на едно работно място от своя страна пораства средногодишно с близо 9.5%. Това би следвало да е червен байрак за производители, които имат опит в конкурентни капиталови дестинации от Централна Европа. Да, разноските за труд тук сега са по-ниски даже в сравнение с в Румъния, само че растежът им е най-бързият в тази част на Европа, и то не поради профсъюзен напън или законодателно повдигане на минималните заплати. Затова предстоящо и разумно е производителите, които гледат към България, последователно да изместват фокуса от всеобщото произвеждане, изключително известно с фабриките за асемблиране на краен артикул, към производства в дребни серии, както и към поръчкови артикули. Това е обичайно особено за машиностроенето, само че нишите в други инженерни промишлености се усилват с софтуерната смяна на продуктите.
Инженерните производства се характеризират с необятни вериги на добавената стойност, включвайки както производители на автентично съоръжение, по този начин и техните снабдители. Това значи изместване на част от фокуса от пазара на нискоквалифициран труд към екосистемата от гъвкави снабдители, измежду които и софтуерни компании. Това е напълно нова парадигма за българския промишлен напредък. В същото време избухливият растеж на софтуерните промишлености ще бъде значим фактор за новия промишлен подтик. Българската предприемаческа среда ще се промени, като напълно обикновено е новите хъбове и инкубатори да са по-близо до индустрията - продуктово и географски. Впоследствие мултинационални компании ще се възползват от достъпа до инженерен гений и ще разкрият в България свои центрове за проучвания и процес. Това ще даде късмет на България за по-бързо развиване на изискванията за привличане на млади гении към страната. Което в последна сметка е опция, която не следва да изпускаме.
*Авторът е икономист, шеф на платформата " Тракия тех "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ