Инженер Веселин Чипев е почетен консул на Молдова в България.

...
Инженер Веселин Чипев е почетен консул на Молдова в България.
Коментари Харесай

Съдби: Да имаме очи за чуждото нещастие

Инженер Веселин Чипев е почетен консул на Молдова в България. Учредител е и е ръководител на "Българо-молдовската търговско-промишлена камара " - съдружие с нестопанска цел и в социална изгода. Награден е от министър-председателя на Молдова Павел Филип за огромните му заслуги в дипломацията с Орден I степен на държавното управление на Молдова. Удостоен е и с почетното звание "Доктор хонорис идея " от Европейското висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт в Пловдив, чийто център за кариерно развиване реализира голям брой практики и стажове в действителна среда в бизнес структурите на инж. Чипев. Те включват компании в хотелския бизнес, в производството и в мениджмънта.

Г-н Чипев, какво Ви накара да подкрепите идеята на сдружението "Деца с онкохематологични болести "?
- Понякога се случва нещо да допре душите ни, когато минимум чакаме. Това беше възприятието, което ме връхлетя, до момента в който гледах репортаж за десетгодишната Мадлен на едно фамилно събиране. Баща съм, и мога да си показва какво значи за едно малко момиче да се раздели с обичаните си кукли, които е събирало с години. За него това е богатство, несъизмеримо и с най-голямото положение, насъбрано от някой възрастен. Въпреки това детето беше готово да се раздели с тях, с цел да помогне на други деца, които страдат от най-страшните заболявания на нашето съвремие.

Мислите ли, че българите умеят да бъдат положителни и състрадателни към непознатото злощастие?
- Забелязал съм, че елементарните хора са по-склонни да оказват помощ, даже с дребното, което имат. Повечето предприемачи, улисани в амбициозните си планове и безкрайните задължения, свързани с тях, като че ли сме склонни да не виждаме, че има хора, които в действителност се нуждаят от помощ. А в тази ситуация става дума за деца, които страдат от доста тежки болести, изменящи напълно живота им. Това е извънреден стрес освен за тях, само че и за родителите им, които също се нуждаят от съпричастност в такива моменти. Това е повода да не мога да остана безразличен и да поддържа идеята на сдружението.

Какво друго смятате, че забравяме в напрегнатото си ежедневие?
- Когато съзнавам нечовешкото тестване, на което са подложени децата с тежки болести, ми се желае да се вглеждаме по-често в нашите. Да имаме повече време за тях, да ги изслушваме, да ги разбираме и да ги обичаме. Но не като ги засипваме със скъпи дарове - дежурното опрощение на постоянно заетите родители, трансформирайки ги в елементарни потребители. Защото в случай че Мадлен не беше възпитана от любещи родители, надали би имала очи за непознатото злощастие.

Сдружение с идея
Столичният център за обществена рехабилитация и интеграция на деца с онкохематологични болести, намиращ се в непосредствена непосредственост до Клиниката по детска клинична хематология и онкология към болница "Царица Йоанна - ИСУЛ ", отваря порти на 15 февруари 2013 година. Но преди този момент концепцията за основаването му сплотява четири майки - Маргарита Борисова, Петя Александрова, Симона Караиванова и Теодора Арменкова, които са минали през огромното тестване да се сблъскат със страданието на личните си деца и да осъзнаят идеята си. През 2010-а те основават сдружението "Деца с онкохематологични болести ", чиято цел е да работи с дребните пациенти и техните фамилии за възстановяване на обществената им акомодация по време на лекуването и за превъзмогване на прочувствените последици от заболяването. Иначе казано - да им обезпечат помощта, която самите те не са получили.
Започват с две стаи, напълно на доброволни начала. Днес центърът разполага със стая за игри за най-малките, с кабинет за психическа терапия, с креативна работилница и компютърна зала с библиотека. Услугите в заведението се дават безусловно гратис.
Вече четири години децата с онкохематологични заболявяния в България имат опцията да се потопят в невероятната атмосфера на летните лагери. Организаторите споделят, че децата, които са от цяла България, чакат това събитие цяла година. Въпреки че множеството се познават и контактуват между тях, лагерите са единственото място, където се събират всички дружно. Досега домакини на летните завършения са били Девин, Банско, Ловеч и Рибарица.
През 2013-а сдружението за пръв път получава покана за присъединяване на деца с завършило лекуване в Световните "Игри за спечелили " в Москва, проведени от съветския благотворителен фонд "Подари живот ". Мотото на събитието "След историята на заболяването стартира историята на успехите " е задоволително красноречиво. Любопитно е, че участниците се стичат на софийското летище от цялата страна, само че безусловно за минути се трансформират в тим. От Москва се връщат сплотени и обичащи се.
Тази година ще се запомни с рекорния брой на участниците - над 520, от 15 страни. Както и с обстоятелството, че средствата за пътуването и екипите им са обезпечени от ултрамаратонеца Красимир Георгиев, който тича благотворително на пътека в продължение на 36 часа в столичния Сити център.
От самото си основаване сдружението има една огромна цел - построяването на първия в България оздравителен център за поддръжка на деца с онкохематологични болести и на техните фамилии, в който те ще имат опция да изминат пътя до цялостното им излекуване. След безкрайни спънки и чиновническо безсърдечие, които за жалост съпровождат и най-благородните дела у нас, на 27 март 2018-а бе подписан контракт за европейско финансиране по Мярка 7.2. от "Програма за развиване на селските региони ". Финансирането по тази стратегия ще спомогне за реализацията на плана. Центърът ще разполага със седем еднофамилни къщи, административна постройка със зали за занимания и трапезария, басейн и място за уединение.
Станете съпричастни с децата от съдружие „ Деца с онкохематологични болести “
http://www.decaohz.org/bg/
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР