Инженер Цветан Минчев – студент в магистърска програма Автоматика“ на

Инженер Цветан Минчев – студент в магистърска стратегия „ Автоматика “ на Техническия университет – филиал Пловдив е уверен, че в случай че роботизирана ръка доближи съвършените придвижвания на човешката, от това промишлеността и човечеството ще имат изгоди. Затова той научи своя робот  Kinova Jaco Gen 2 да вижда ръката му и да повтаря безусловно тъкмо придвижванията й.

Ето какво показа той: „ Много ми харесват роботите и зная, че желая да работя тъкмо в тази област. Затова и избрах тематика на дипломната ми работа „ Разработка на софтуерно приложение за жестово ръководство на манипулатор Kinova Jaco Gen 2 “. Най-просто казано научих робот-ръка да повтаря едно към едно придвижванията на моята ръка. Започнах с това, че сложих „ очи “ на трипръстовия образователен робот. За задачата му сложих специфична камера. Роботът разпознава единствено една ръка и копира нейните придвижвания. Край мен може да има още 10 индивида, които да махат с ръце, само че роботът няма да им обърне никакво внимание. Трябваха ми към 2 месеца, с цел да науча   Kinova Jaco Gen 2 да повтаря придвижването на ръката ми. “

Идеята за дипломната ми работа е на моя дипломен началник основен помощник доктор Васил Попов, споделя младият инженер. Когато обаче чул за първи път концепцията, първата му мисъл била,  че това е налудничаво и няма по какъв начин да стане. Но положителният преподавател е за това – да дава провокации на студентите си и да им оказва помощ къде да търсят решения.  Всъщност инж. Цветан Минчев избрал дипломния си началник за това, тъй като двамата говорели на еднакъв програмен език, който е относително необичаен.

Идеята на инж. Цветан Минчев е виждащите роботизирани ръце да се ползват в рискови за индивида среди, където човешката интервенция е нужна, само че не е целесъобразна. Например в химически фабрики, в които се работи с рискови за здравето химикали.

В медицината някои роботи към този момент работят на сходен принцип. Военните също употребяват „ ходещи “ и „ хващаши “ роботи вместо сапьори. Сега  Kinova Jaco Gen 2 се употребява най-вече от хора със специфични потребности. Предназначен е да се закачва на инвалидна количка, в която е седнал човек и да се употребява като помощна ръка.

Управлението на ръката в този случай обаче става не с камера, а с вграден контролер. Дължината на роботската ръка е към 1,2 метра, колкото е естествената човешка ръка от рамото до върха на пръстите.

Инж. Цветан Минчев е наясно, че скоростта на неговата ръката-робот е ниска. Той се майтапи, че даже да опита да я накара да ви удари плесница или да ви ощипе, вие ще имате задоволително време да го избегнете. Или пък просто да затрудните придвижването му.

Роботът обаче още не може да написа.

„ Това е проблем с кода. Самият програмен продукт не ми позволяваше да направя противоположната връзка с робота, което е най-важно в автоматизацията. Реално не получавах от робота информация за това къде в пространството се намира всяка една негова става и какви са ъглите сред тях. Наложи се да си основа изкуствена противоположна връзка. Това предопредели закъснение в приемането на командите. Когато  Kinova Jaco Gen 2 одобри моята команда не потегля незабавно да я извършва. Забавя се към 3 до 5 секунди и тогава се задейства. Получава се нещо като осмисляне на командата ми от страна на робота. “ – изяснява младият роботик.

Инженер Цветан Минчев смята, че в бъдеще е доста допустимо роботизираната ръка да “прогледне “ даже в региона на изкуството.

Мислил съм го и в случай че не беше казусът с противоположната връзка, можеше да стане доста по-бързо, по-плавно и по-точно. Така че в това отношение може да се усъвършенства, споделя той.

Но е сигурен, че роботизираната ръка няма да стане Клод Моне.