Студент от Пловдив обучи робот-ръка да повтаря движенията на неговата
Инженер Цветан Минчев – студент по магистърската стратегия „ Автоматика “ на Техническия университет – филиал Пловдив е уверен, че в случай че роботизирана ръка доближи съвършените придвижвания на човешката, от това ще има огромни изгоди. Затова той научи своя робот да вижда ръката му и да повтаря безусловно тъкмо придвижванията ѝ.
„ Темата на дипломната ми работа е " Разработка на софтуерно приложение за жестово ръководство на манипулатор Kinova Jaco Gen 2 ". Сложих „ очи “ на трипръстовия образователен робот, поставяйки специфична камера. Роботът разпознава единствено една ръка и копира нейните придвижвания. Край мен може да има още 10 индивида, които да махат с ръце, само че роботът няма да им обърне внимание. Трябваха ми към два месеца, с цел да науча Kinova Jaco Gen 2 да повтаря придвижването на ръката ми “, споделя Цветан.
Идеята на инж. Цветан Минчев е виждащите роботизирани ръце да се ползват в рискови за индивида среди, където човешката интервенция е нужна, само че не е целесъобразна. Например в химически фабрики, в които се работи с рискови за здравето химикали. В медицината някои роботи към този момент работят на сходен принцип. Военните също употребяват „ ходещи “ и „ хващаши “ роботи вместо сапьори. Сега Kinova Jaco Gen 2 се употребява най-вече от хора със специфични потребности. Предназначен е да се закачва на инвалидна количка, в която е седнал човек и да се употребява като помощна ръка. Управлението на ръката в този случай обаче става не с камера, а с вграден контролер. Дължината на роботската ръка е към метър.
Инж. Цветан Минчев е наясно, че скоростта на неговата ръка-робот е ниска. Той се майтапи, че даже да опита да я накара да ви удари плесница или да ви ощипе, вие ще имате задоволително време да го избегнете. Роботът обаче още не може да написа. „ Това е проблем с кода. Наложи се да си основа изкуствена противоположна връзка. Това предопредели закъснение в приемането на командите с към 3 до 5 секунди и тогава се задейства “, изяснява младият роботик.
Цветан смята, че в бъдеще е доста допустимо роботизираната ръка да “прогледне “ даже в региона на изкуството. „ Мислил съм го и в случай че не беше казусът с противоположната връзка, можеше да стане доста по-бързо, по-плавно и по-точно. Така че в това отношение може да се усъвършенства “, споделя той. Но е сигурен, че роботизираната ръка няма да стане Клод Моне.
„ Темата на дипломната ми работа е " Разработка на софтуерно приложение за жестово ръководство на манипулатор Kinova Jaco Gen 2 ". Сложих „ очи “ на трипръстовия образователен робот, поставяйки специфична камера. Роботът разпознава единствено една ръка и копира нейните придвижвания. Край мен може да има още 10 индивида, които да махат с ръце, само че роботът няма да им обърне внимание. Трябваха ми към два месеца, с цел да науча Kinova Jaco Gen 2 да повтаря придвижването на ръката ми “, споделя Цветан.
Идеята на инж. Цветан Минчев е виждащите роботизирани ръце да се ползват в рискови за индивида среди, където човешката интервенция е нужна, само че не е целесъобразна. Например в химически фабрики, в които се работи с рискови за здравето химикали. В медицината някои роботи към този момент работят на сходен принцип. Военните също употребяват „ ходещи “ и „ хващаши “ роботи вместо сапьори. Сега Kinova Jaco Gen 2 се употребява най-вече от хора със специфични потребности. Предназначен е да се закачва на инвалидна количка, в която е седнал човек и да се употребява като помощна ръка. Управлението на ръката в този случай обаче става не с камера, а с вграден контролер. Дължината на роботската ръка е към метър.
Инж. Цветан Минчев е наясно, че скоростта на неговата ръка-робот е ниска. Той се майтапи, че даже да опита да я накара да ви удари плесница или да ви ощипе, вие ще имате задоволително време да го избегнете. Роботът обаче още не може да написа. „ Това е проблем с кода. Наложи се да си основа изкуствена противоположна връзка. Това предопредели закъснение в приемането на командите с към 3 до 5 секунди и тогава се задейства “, изяснява младият роботик.
Цветан смята, че в бъдеще е доста допустимо роботизираната ръка да “прогледне “ даже в региона на изкуството. „ Мислил съм го и в случай че не беше казусът с противоположната връзка, можеше да стане доста по-бързо, по-плавно и по-точно. Така че в това отношение може да се усъвършенства “, споделя той. Но е сигурен, че роботизираната ръка няма да стане Клод Моне.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ