Дочо Шипковенски: Българинът, работил за IBM и създал 1300-годишната
Инженер Дочо Шипковенски е една от основните фигури в българската компютърна история. Неговият живот е изпълнен с невероятни обрати и достижения, които чупят шаблоните на соцепохата. Той е работил за колоса IBM и е имал важен принос в развиването на осведомителните технологии в България.
Още през 60-те години, Шипковенски прави дипломна работа, целяща възстановяване на ръководството в „ Балканкар “. Проектът му планува повишение успеваемостта на компютърния център посредством комплекс от четири редом работещи процесора с обща памет и операционна система. Тази концепция е била извънредно авангардна за времето си.
През 1962 година, по време на Кубинската рецесия, Дочо Шипковенски служи във флота. Там той основава планшет за установяване курса и скоростта на кораби-мишени, което доста усъвършенства точността на торпедните катери. За тази си модернизация той е награден с 800 лева, а изобретението му покачва боеспособността на дивизион торпедни катери с 40%. Според Шипковенски, това води до рационализация на българския флот с нови ракетни катери.
„ Тогава ми хрумна да направя планшет, който да дефинира курса и скоростта на кораба-мишена, тъй като това е извънредно значимо за катерите, изстрелващи торпедата си – спомня си Дочо Шипковенски. – Започнах да чета книги по кибернетика и предложих рационализацията на командира на дивизиона. Разбира се, той незабавно ме освободи, с цел да работя по плана, който би подобрил точността. Чертаех непрекъснато, учех и когато бях подготвен, показах концепцията пред флота, след което управлението изпрати документите в Ленинград (днешен Санкт Петербург) във флотския Търговско-икономическа служба. Няколко месеца по-късно бях първият моряк рационализатор, награден с 800 лева за повишение боеспособността на дивизион торпедни катери с 40%. “
След флота, Шипковенски приключва радиоинженерство и електроника със компетентност „ Изчислителни машини “. Започва работа в „ Балканкар “, където вкарват компютъра IBM 1460. Неговата дипломна работа за възстановяване на системата е била толкоз напредничава, че по време на подвързването ѝ IBM пускат новия си, по-мощен компютър IBM 370.
„ Оказа се, че с американските сътрудници сме работили в една и съща посока – от десетте им нови указания аз към този момент бях предложил осем – спомня си инженерът. – Включително бях стартирал концепцията за бъдещо прилагане на невронна памет, тъй като виждах накъде отиват нещата. “
Отдадеността му не остава незабелязана. През 1969 година Дочо Шипковенски стартира работа в IBM и е изпратен на образование в Лондон. Той минава целия курс на компанията – от систематичен инженер до търговец. Работи като систематичен инженер в IBM в продължение на осем години, един до друг с най-хубавите експерти. Посещава и завода в Зинделфинген, Германия, където е впечатлен от процеса на основаване на компютърни чипове. Вижда по какъв начин се поставят 10 тригера на квадратен сантиметър – върхова технология за това време.
Паралелно с работата си в IBM, Шипковенски съумява да завоюва Людмила Живкова с концепцията си за сложна стратегия за честванията на 1300-годишнината на България. След като офисът на IBM е закрит, през 1978 година той постъпва в отдел „ Културно завещание “ към Външно министерство. Година по-късно е в центъра, отдаден на честванията, или Комисия „ 1300 година “, а през 1980 година стартира в отдел „ Архивен “ и „ Управление на осведомителни системи “ в Министерство на външните работи.
Въпреки че е работил за американска компания, което му носи подозрения за „ американски сътрудник “, Дочо Шипковенски е извънредно патриотичен. Той се гордее с българските учени и инженери, основали лични компютри, сравними със руските и американските суперкомпютри. На изложбата „ Направено в България “ американски и руски експерти са били мощно впечатлени от достиженията на дребна България.
След измененията през 1995 година Шипковенски още веднъж е поканен да работи за американска компания. На Пловдивския панаир се среща с Атанас Русев, който показва Plant Information System (PI) – заводска система за събиране на информация в действително време. Тази система е била революционна за България, предлагайки автоматизирана обработка на данни вместо примитивната ръчна.
В продължение на 25 години, инж. Шипковенски е част от екипа, който конфигурира стотици такива системи в Европа и 11 в България. Той е отчаян от неналичието на интерес от страна на българските институции и предприятия към тези съвременни решения. Според него, тогава по-атрактивни са били „ черните корупционни покупко-продажби “. Дори когато издейства огромна система за образователни цели в гимназия по електротехника и автоматика, няма искащи да се възползват.
Въпреки всички провокации, Дочо Шипковенски не се предава. Той остава решен да се бори за младото потомство, тъкмо както през 1965 година. Неговият живот е образец за неотклонен блян към нововъведения и развиване.
