Инж. Йорданка КАРАМФИЛОВА Таз Милка е кафява - за кравата

Инж. Йорданка КАРАМФИЛОВА

" Таз " Милка " е кафява " - за кравата от ливадата и от шоколада.

" А кой е Чаплин, а Фелини " - въпроси на студенти към професора. Ще питат ли децата ни за Росини, Верди, Моцарт, Малер: " Какви са тези хора? "

Да сте чули някой от кандидат-управляващите да приказва за парите на правещите кино, спектакъл, опера създатели, с изключение на за понижаване на публиката в залите и прочие Трябва грижа от страната, би трябвало Закон за меценатството, трябват спонсори! Дано го осъзнаят тези, които в този момент се готвят да ръководят...

Влизам в една от веригите магазини за всекидневни покупки. Момче, подреждащо стоките, ми подава зеленчука от най-горния рафт. Питам го: " Харесва ли ви работата тук? " А той - " Не! С тази заплата - в никакъв случай повече ". Колко, запитвам? Посочи сума, по-голяма от тази на музиканти с неоспорими, интернационално приети качества. Не питах за образованието му. За това дали е желал, само че не е играл на топка с децата от квартала като дребен, с цел да свири. Дали всяка година е държал изпити, с цел да мине в по-горен клас, а и изобщо да го одобряват в съответното учебно заведение по изкуства. Явявал ли се е, печелил ли е прослушвания, състезания. Оценявали ли са го най-високо приети в специалността експерти.

Едно ще кажа - нека да не е минал през всички тези тествания. Да спечелиш съответна позиция в влиятелен оркестър коства доста - и в детството, и по-късно. И постоянно би трябвало да си в съответната форма. Да знаеш репертоара, да свириш дружно с оркестъра, да следваш диригента, даже за елементи от секундата да не можеш да мислиш за друго...

Не попитах момчето от магазина гледало ли е някоя опера. Например на Белоградчишките скали, където се събира аудитория и от прилежащите ни страни. Защото постановките там са на международно равнище освен поради естествените дадености, само че и поради фантазията, професионализма, характерното възприятие на създателя - основател на една режисура. На режисьора, на изпълнителите. А " Жената от езерото " - езера като Панчаревското, а и къде по-екзотични има по света, само че в нашето слезе от същинска лодка героинята от съответната опера. Там бяха петима министри от служебното ни държавно управление. Значи, без подозрение ценят изкуството. Но питат ли, мислят ли за бюджета, за заплатите на основателите на тази хубост. Защо оперното ни изкуство по този начин се цени в Япония да вземем за пример. Да забележим " Кармен " - освен световноизвестната музика, артистите, постановката, нюансите - дланите на изпълнителите върху " сферата "... Нюанси, които безспорно се виждат и ценят от познавачи на най-високо равнище. А " Евгений Онегин ", " Кирил и Методий "...

Излизам от операта, от следващия театър. Всички са усмихнати, удовлетворени от видяното и чутото. Но за какво един математик, отказал се преди време да учи музика, с цел да не влезе в казармата (поне по този начин ми обясни), не е изключително впечатлен. Ами да беше го следвал това изкуство, че в този момент дружно да се борим за съвършенството. Че и за заплащането - и на актьори, и на музиканти, на всички, занимаващи се с тази не бих споделила работа, а нещо доста по-възвишено.

Навремето починала към този момент солистка на операта ни споделяше: " Синът ми пораства при мен в театъра. Чувайки и виждайки всичко на сцената - морала, отговорността, човечността през вековете и тяхната цена - той ще стане добър човек. "

Някой от ръководещите през днешния ден мисли ли за това?

Или не виждат това дете, което е виждало крава единствено на опаковката в лилаво на шоколада и възкликва при гледката на ливадата: " Таз " Милка " е кафява ". Или студентите на актьор и режисьор, високо скъп от познавачи на киното и театъра, на които би трябвало да им се изяснява кой е Фелини, кой е Чаплин...

Така и нашите деца ли ще се чудят кои са Малер, Чайковски, Росини, Верди?...

Несъмнено животът не е единствено избори, пандемия, ток, тръби, газ - неща, за които всеки ден и ежечасно чуваме отвред. Не е единствено и заплатата на момчето с патладжана. Да помислим и за морала, за добротата, за изкуството, за хората, които са посветили живота си в името на творчеството. За полезностите, които, несъмнено, са част от образованието.

Но кой през днешния ден приказва за тези неща? За бюджета, за заплатите на създателите?!

Иначе, и ръководещи, и кандидат-управляващи, или най-малко някои от тях, от време на време се появяват на спектаклите. Да покажат себе си или да преживеят изкуството?

И в този момент отново чакаме нова власт след следващите избори. И отново живеем с вярата, че ще дочакаме грижа за музиката, за изкуството и създателите му. А нека и този път не се окажем излъгани!