Eксперт за катастрофата на Струма: Тези стръмни наклони, тези виражи, това пропадане на пътя
Инж. Йонко Иванов е ръководител на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка и експерт с 40-годишен опит в пътно-транспортната област. Ето какво сподели той в изявление за Дойче Веле.
Дъждовни води: Инж. Иванов, какво е Вашето първо усещане след трагичната злополука на автомагистрала " Струма " предходната нощ?
За страдание нямах образен контакт със протичащото се през дребните часове на денонощието. Първоначално можех единствено да предсказвам от това, което идваше като вести рано сутринта. Картината доби малко по-ясен тип към 6:30-7:00 часа, когато към този момент видях по какъв начин е настъпило самото пътно-транспортно произшествие. Предпоставка за такива тежки пътно-транспортни катастрофи постоянно е някакъв пробив в системата " път-автомобил-водач ". Когато тази верига се прекъсне някъде, тогава се случват такива необратими неща - от време на време с огромен брой починали, както в тази ситуация.
В кое звено се е прекъснала тази верига предходната нощ?
Това ще потвърди следствието. Но аргументите евентуално са и в трите звена. Първо, този път е планиран 2002-2004 година по едни остарели правила, които се смениха преди две години. А точно: тези стръмни наклони, тези виражи, прекомерното проваляне на пътя тук-там, по-късно точно стръмното нанагорнище - всичко това не е съвместимо с условията за скоростен път или за магистрален път. Просто не трябва да има такава отбивка, при която да се влива различен път, тъй като той би могъл да заблуди лидера на този рейс. Този лидер може да се обърка кой е основният път или кое е платното, по което би трябвало да се движи.
Второ: скоростта. За към четири часа са изминати 350 километра при влизането в България. А това приказва, че скоростта може би е била малко по-висока, тъй като е имало и една отмора от към половин час. А да се изминат 350 километра за три часа, в случай че не на всички места е допустимо да се движиш със 100 км/ч - това значи, че, както се прави доста постоянно, се махат по този начин наречените механически ограничители на скоростта, с цел да може рейсът или товарният автомобил да развива скорост по-висока от 90 или 100 километра в час.
Нека да бъдем наясно, че това не е магистрален път. Това е скоростен път, където има ограничаване на скоростта от 120 км/ч. Така, както е планиран този път преди време, мантинелите са с незадоволителна носимоустойчивост и с незадоволителна височина. Което изрично приказва за едно: при заблуждение в кривата, в завоя, с десен завой, мантинелата е смачкана и по-късно към този момент, когато се отива съвсем в насрещното платно за придвижване, отново в случай че е била по новите стандарти, двойна, с височина към метър, тогава рейсът би могъл единствено да се хлъзне, а не да се забие мантинелата като копие в него. Имайте поради също така, че при този дъжд и при инертния материал, разнесен по платното за придвижване (прахоляк, малко пясък), става една доста хлъзгава настилка, която основава условия за пързаляне на рейса. Но за случилото се снощи може да има и друго пояснение: да се е появил здравословен проблем при лидера на рейса - сърдечен удар или нещо друго.
Инж. Иванов, Вие сте човек с 40-годишен опит в тази област: това ли е единственото място по българските пътища, където дебнат такива рискове? Каква е сега общата картина на пътната мрежа, на инфраструктурата?
Не, пътищата в България са доста неприятни. По скалата на европейските инспектори ние сме на последно място по сигурност на пътищата. И тези две автомагистрали, които се строят години наред, плюс още две сега: те се рехабилитират на доста дълъг интервал от време. И до момента в който се направи една права, към този момент идва ред цялата автомагистрала да се рехабилитира още веднъж.
Публикувано в
Дъждовни води: Инж. Иванов, какво е Вашето първо усещане след трагичната злополука на автомагистрала " Струма " предходната нощ?
За страдание нямах образен контакт със протичащото се през дребните часове на денонощието. Първоначално можех единствено да предсказвам от това, което идваше като вести рано сутринта. Картината доби малко по-ясен тип към 6:30-7:00 часа, когато към този момент видях по какъв начин е настъпило самото пътно-транспортно произшествие. Предпоставка за такива тежки пътно-транспортни катастрофи постоянно е някакъв пробив в системата " път-автомобил-водач ". Когато тази верига се прекъсне някъде, тогава се случват такива необратими неща - от време на време с огромен брой починали, както в тази ситуация.
В кое звено се е прекъснала тази верига предходната нощ?
Това ще потвърди следствието. Но аргументите евентуално са и в трите звена. Първо, този път е планиран 2002-2004 година по едни остарели правила, които се смениха преди две години. А точно: тези стръмни наклони, тези виражи, прекомерното проваляне на пътя тук-там, по-късно точно стръмното нанагорнище - всичко това не е съвместимо с условията за скоростен път или за магистрален път. Просто не трябва да има такава отбивка, при която да се влива различен път, тъй като той би могъл да заблуди лидера на този рейс. Този лидер може да се обърка кой е основният път или кое е платното, по което би трябвало да се движи.
Второ: скоростта. За към четири часа са изминати 350 километра при влизането в България. А това приказва, че скоростта може би е била малко по-висока, тъй като е имало и една отмора от към половин час. А да се изминат 350 километра за три часа, в случай че не на всички места е допустимо да се движиш със 100 км/ч - това значи, че, както се прави доста постоянно, се махат по този начин наречените механически ограничители на скоростта, с цел да може рейсът или товарният автомобил да развива скорост по-висока от 90 или 100 километра в час.
Нека да бъдем наясно, че това не е магистрален път. Това е скоростен път, където има ограничаване на скоростта от 120 км/ч. Така, както е планиран този път преди време, мантинелите са с незадоволителна носимоустойчивост и с незадоволителна височина. Което изрично приказва за едно: при заблуждение в кривата, в завоя, с десен завой, мантинелата е смачкана и по-късно към този момент, когато се отива съвсем в насрещното платно за придвижване, отново в случай че е била по новите стандарти, двойна, с височина към метър, тогава рейсът би могъл единствено да се хлъзне, а не да се забие мантинелата като копие в него. Имайте поради също така, че при този дъжд и при инертния материал, разнесен по платното за придвижване (прахоляк, малко пясък), става една доста хлъзгава настилка, която основава условия за пързаляне на рейса. Но за случилото се снощи може да има и друго пояснение: да се е появил здравословен проблем при лидера на рейса - сърдечен удар или нещо друго.
Инж. Иванов, Вие сте човек с 40-годишен опит в тази област: това ли е единственото място по българските пътища, където дебнат такива рискове? Каква е сега общата картина на пътната мрежа, на инфраструктурата?
Не, пътищата в България са доста неприятни. По скалата на европейските инспектори ние сме на последно място по сигурност на пътищата. И тези две автомагистрали, които се строят години наред, плюс още две сега: те се рехабилитират на доста дълъг интервал от време. И до момента в който се направи една права, към този момент идва ред цялата автомагистрала да се рехабилитира още веднъж.
Публикувано в
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ