Инж. Цачев, бихте ли ни разказали малко повече за визията

Инж. Цачев, бихте ли ни разказали малко повече за визията на ЕСО във връзка с европейските коридори за споделено оползотворяване на зелената сила сред страните от Северозападна и Югоизточна Европа? Предвид все по-увеличаващото се количество на възобновимите на възобновимата сила освен в нашата страна, само че и в района на Югоизточна Европа, Електроенергийния систематичен оператор предприе няколко начинания за развиването на електропреносната мрежа и премахване на тесните места по нея. Не единствено в Югоизточна Европа, само че и в Централна Европа за да създадем опция създадената сила в Югоизточна Европа и в Северозападна Европа да бъде споделяна сред другите райони в Европейския съюз. Ние работим по две начинания, за които мога да кажа, че главен труженик е Електроенергийния систематичен оператор. Единият кулоар е Изток-Запад, който потегля от Турция през България, Гърция, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и стига до Италия. За този кулоар към този момент е обезпечено финансиране за предпроектните действия и има цялостно единодушие от всички страни участнички в плана. Да, за моя добра изненада нещата се развиват извънредно бързо и считаме, че в идващите 3 до 4 месеца предпроектните изследвания ще бъдат подготвени и ще излезе окончателния отчет на консултанта във връзка с. нуждата от този от този кулоар. В този кулоар, в границите на тези 1000 1500 километра имаме три часови зони. Така че този свързващ кулоар Изток-Запад би дал опция за увеличение на възобновимата сила в моментите на пиковото ползване във всяка една от страните по трасето му. Разбира се, този енергиен кулоар може да бъде уголемен в следствие и да да доближи до страни като Грузия и Азербайджан, стига да има предпочитание от тяхна страна, те също да вземат участие и да се включат в него. Другият кулоар, по който по който работим и е извънредно значим за нас. Нашата цел в ЕСО е да дадем опция слънчевата сила, създадена в район на Югоизточна Европа да може да стигне до страните с по огромно ползване, които са в Централна и Северозападна Европа. А надлежно ние да можем да използваме техния капацитет от вятърна сила. Както знаете, капацитетът на Северно и на Балтийско море е оценен от Европейската комисия на над 330 гигавата. Това е голямо електропроизводство. И аз откровено се надявам, че една част от тази сила ще може да доближи до нашата страна. А в района на Югоизточна Европа пък в действителност имаме доста добър капацитет за произвеждане на слънчева сила. Затова и планът, който ние сме предложили и инициирали, и той към този момент е част от десетгодишния проект за развиване на преносната мрежа на ЕСО. Той касае уголемение на преносната мрежа, увеличение на потенциала и несъмнено, премахване на тесните места сред Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Полша, Германия. Така приключения вид на този кулоар ще стане един енергиен пръстен, енергиен кръг, който да се затвори през Украйна и Молдова. Разбира се, откакто приключат геополитическите процеси, които вървят на този стадий в Украйна. Още по тематиката 26 сеп 2024 1 авг 2024 22 юли 2024 Тоест може ли да го назовем този пръстен тип енергийна автомагистрала?   Разбира се, това в действителност е енергийна автомагистрала и тя ще даде опция да бъдат уеднаквени цените в цяла Европа, във всички, във всички страни членки на Европейския съюз. Второто е, че тази енергийна автомагистрала ще ни обезпечи по-голяма адекватност на електроенергийните системи и по-добра сигурност на доставките на електрическа сила в страните-членки. Другото, което е, че този кулоар или автомагистрала,, с прерастването му в кръг, ще стане съществена част във възстановителния развой на Украйна.  Защото за възобновяване на една страна след такива дейности са нужни две неща пари и сила. Само с пари няма по какъв начин да станат нещата по простата причина, че всяка една активност по възобновяване на стопанската система, на промишлеността на една страна за това е нужна електрическа сила.  Споменахте обаче тесните места по мрежата. Бихте ли дефинирали в какъв времеви диапазон очаквате да има развиване и тези тесни места полека-лека да отпадат? Това зависи извънредно доста от страните, на чиято територия са тези проблеми. При по този начин наречения кулоар „ Север-Юг “ има няколко към този момент дефинирани открити тесни места и те са на австрийско-унгарската граница на унгарско-словашката граница. Има тясно място сред северната и южната част на Румъния. А тези тесни места попречват. достъпа на задоволително сила, било от Югоизточна Европа към Централна и Северозападна Европа, както и останалият транспорт от Северозападна Европа към нашия район. Това ясно се вижда от картата с цените на електрическата сила, която мисля, че в последните дни всички следим със съществено безпокойствие, поради ценовите равнища на електрическата сила, които се реализират в района на ЮИЕ. Аз не съм сигурен, че производителите са извънредно щастливи от това, а и да не забравяме, че тази електрическа сила се заплаща от нас, потребителите. Но каква е истината? Флуктуациите  в цената на електрическата сила не са положителни за никого нито за производителите, нито за потребителите. Ако се върнем единствено шест месеца или седем обратно във времет можем да следим другия развой. Когато имаше отрицателни цени на електрическата сила и тогава бяха щастливи други от другата страна - потребителите. А производителите страдаха за това, че продават надали не дори „ с подарък “ своята електрическа сила. Затова би трябвало тези тесни места да станат европейски приоритет и те да бъдат отстранени в доста малко време. Така ще може в действителност да имаме една постоянна и устойчива електроенергийна система, която да даде опция на комерсиалните участници да имат достъп до всички пазари в Европейския съюз. А това от своя страна ще подсигурява и една по-конкурентна и евтина електрическа сила.  Къде е ролята на дигитализацията в този развой? Говорим за умни енергийни системи. Дигитализацията в последните 5, 6 или 10 година към този момент играе извънредно значима роля в електроенергийния бранш, тъй като процесите на търговия постановат ние да ставаме все по-гъвкави, с цел да можем да имаме все по маневрени мощности. Както знаете, сетълмент интервала се промени доста. Отпреди 2 години бе на един час, то в този момент е на 15 минути. Говори се за още по къс сетълмент интервал. А това значи, че ние би трябвало да можем да вършим още по-добри и по-адекватни прогнози. И те да са оптимално близо до часа на на доставката. Което пък от своя страна е обвързано с приемането на повече информация в в действително време. Затова и дигитализацията и предаването на данни сред действителното ползване и действителното произвеждане е извънредно значимо. Тази информация би трябвало да може да доближава до всички търговски участници. Това не е значимо единствено само за операторите на енергийните мрежи. Това е значимо за координаторите на балансиращи групи, за агрегаторите и по този начин нататък. Именно дигитализацията и приемането на данни в действително време е от основна значимост за поощряване на енергийните общности и дейните консуматори. Без да имаме такава информация, е съвсем невероятно да се случат тези положителни начинания, които в един миг ще понижат и потреблението. Те няма да понижат от потреблението на участниците в тях, само че ще понижат натоварването върху електромрежата. Всъщност в това направление по кои планове работи сега ЕСО? Разработва, приготвя и работи като цяло за дигитализацията на мрежата за вложения в тази тенденция. Там създаваме няколко плана и работим извънредно интензивно в дигитализацията на процесите по ръководство на подстанциите в нашата страна. Както знаете, ние управляваме над 300 подстанции като до края на тази година, уповавам се доникъде на другата би трябвало да завърши да завърши целият развой по дигитализиране и ръководство на подстанциите 110 киловолта. Тези подстанции са 265 в страната. Всички те ще се ръководят от опорен пункт. Към този миг мога да кажа, че в страната се ръководят над 240 подстанции отдалечено, от опорен пункт. Една част от останалите 25 подстанции са в развой на проби и към десетина подстанции остават да бъдат цифровизирани. В процеса на реорганизация на техните открити разпределителни уредби идната стъпка, която подхващаме това е дигитализирането и ръководството на систематичните подстанции 110 киловолта на 400 киловолта. Това е един доста сериозен план през интервала 2007-2011 г. Сега в процеса на развиване на стратегиите „ Енергия “ и „ Енергия 2 “ бе отчасти стартиран този развой и някои от по огромните систематични подстанции като подстанция “Пловдив ”, подстанция “Марица изток ” и подстанция “Варна ”, подстанция “Добруджа ” имат към този момент отчасти конфигурирани системи за автоматизирано ръководство. Но те не са доразвити до степента, която към този момент ни е нужна. Затова ние подхващаме стъпка за автоматизирането на всички процеси и ръководството на тези подстанции от опорен пункт, отдалечено. Тази концепция сме я заложили като част от плана „ Кармен “, който е разгласен за план от общоевропейски интерес и се надявам, че в идващите 1-2 години ще стартираме в действителност действителни действия по автоматизацията на систематичните подстанции. А това се надявам да усъвършенства още повече бързината на реакция и опцията за по-добро ръководство на системата.  Това звучи като положителни вести за потребителите, само че желая да ви върна единствено на една друга районна тематика, обвързвана с енергийния кулоар „ Изток-Запад. Как виждате този план във времето напред? Докъде е стигнал сега и ролята може би на Азербайджан тук?   Ами както споделих, планът се развива с доста положително движение. Има съгласие сред всички оператори на заинтригуваните страни. Всички оценяваме нуждата от развиването на преносната мрежа и основаването на условия за транспорт на от ден на ден сила. Виждам мястото на Азербайджан, защото страната има граница с Турция и има изискванията за включването му в този кулоар през енергийната системата на Турция. Това би дало опция за увеличение още повече на часовата разлика сред страните, участващи в този кулоар. А това от своя страна ще даде опция за още по повече увеличение на каузи на възобновимата сила в пиковото ползване на всяка една страна. Успявате ли към този момент да разчитате по-добре ролята на електрическите автомобили в енергийната мрежа на страната? Кога има по-голяма консумация? Имате ли някакви такива данни или е прекомерно рано за тях още? Все още е прекомерно рано за една такава констатация. През пролетта на тази година ЕСО започва план за създаване на национална мрежа от зарядни станции. Създадохме нарочна компания за тази за тази цел. В момента сме в развой на основаване на право на градеж за 35 зарядни станции, които са на терените на наши на наши подстанции. Идеята е да бъдат построени зарядни станции, които да са от вида „ хиперчардж “ с мощ над 600 киловата на колонка по две колонки на зарядна точка Това ще рече, с опция за зареждане на до 8 автомобила в по едно и също време. И те да се зареждат за сред 5 и 10 минути стига да разрешават да разрешават опциите на батерията и на автомобила. Наистина ще осигурим и ще дадем опция за зареждането в къси периоди на електрическите автомобили. Аз считам, че електрическите автомобили са са извънредно ефикасни. Както всички знаем, електрическия мотор е три пъти по ефикасен от мотора с вътрешно горене и електрическите автомобили имат сериозен капацитет за развиване. Вярвам, че те ще допринесат освен за по-ефективното използуване на силата, само че и ще понижат извънредно доста въглеродните излъчвания, които са в транспортния бранш. Но за развиването на електромобилността в нашата страна, съгласно мен е належащо първо да бъде основана задоволително инфраструктура. Именно заради тази причина ние сме се насочили в тази посока. Като систематичен оператор ще се постараем в идната година и половина да изградим една такава инфраструктура. На първо време във всички регионални градове, а в следствие при разширение на количеството електрически автомобили в страната и в по дребните общински центрове Как очаквате да се развива потреблението на електрическа енергия отсега нататък според прогнозите на ЕСО? Това, което чакаме, е до 2030 година в страната към този момент в действителност да има към 200 хиляди автомобила, които да използват мжжду 1 и 2 милиона мвтч сила на година. А до 2040 година у нас да има 2 милиона електрическия автомобил, които да използват почти към 10 милиона мвтч на година. Това е съвсем колкото потреблението на бита сега. Цялото видео изявление можете да.