2018-а започва с 30 млн. нови инвестиции в ТИЗ
Инж. Пламен Панчев е създател на Тракия икономическа зона (ТИЗ). През 2013 година сплотява под този бранд 6-те индустриални зони към Пловдив. Инж. Панчев е ръководител на „ Клъстер Тракия икономическа зона “, който подкрепя развиването на ТИЗ, като притегля вложители и дава за тях сложен пакет от услуги.
Завършил е Висшия лесотехнически университет-София с инженерна компетентност " Озеленяване ". Председател е на Съвета на шефовете на „ Сиенит холдинг “ АД, първия частен дивелъпър на индустриални зони в България и водач в строителното предприемачество и инженеринг.
- Инж. Панчев, „ Тракия икономическа зона “ към този момент притегли мощни вложители на територията си. Коя ще е „ перлата ” в нея през 2018 година?
- „ Тракия икономическа зона “ (ТИЗ) потвърди през годините, че e едно сполучливо място за вложение. Факт е, че точно в нея през 2018 година ще проработи първият в България цех за самолетни елементи на френската компания „ Латекоер “ (Latécoère), водещ снабдител в самолетната промишленост. Но при започване на 2018-а имаме и друго, с което можем да се похвалим - стартираме с 12 нови плана. Реално още от първия месец на годината имаме информация за над 30 милиона евро вложения. Но по-интересното е, че половината от декларираните нови вложения са на български компании.
- Кои са те?
- Едната е компания „ Биомашиностроене ”, тя се уголемява с логистични площадки и индустриални халета. TVT, която предлага опаковъчни консумативи и машини, ще строи логистика. „ Елко мес ” подвига цех за салами, а “ЕНКО Пластикс ”, която се занимава с пластмасови транспортни опаковки, уголемява производството си. “Интерлинк Груп ” има проекти за логистично хале. Дистрибуторът на медикаменти - компания “Стинг ”, прави хранилища. Традиционно се резервира ползата към „ Тракия икономическа зона “ от страна на немската компания Humanita, която към този момент строи собствен цех за подбиране и преработване на текстил. Също от Kaufland, WilliElbeGelenkwellen, Mecalit - всички те уголемяват базите си тук, VEM е нов вложител, а британската William Hughes прави следващото си уголемение. Това са съответните вложения.
- След 22 години развиване и усилена работа спомняте ли си по какъв начин стартира всичко?
- Първа стартира да работи фабриката за преправка на череши, за потребностите на Ferrero Nahrungsund Genussmittel Industri. Това е немският клон на световноизвестната италианска компания за сладки изделия Ferrero. Местната „ Агри България “ трябваше да доставя български череши за бонбоните Mon Cheri и търсеше подобаваща локация за индустриалната си база. Тогава ги убедихме, че ще се оправим за 10 месеца и по този начин ще могат да отворят за черешовата годишна продукция през юни. И успяхме. Реално с тази фабрика през 1996 година поставихме началото на зона „ Марица ”, част от “Тракия икономическа зона ”. По-късно Ferrero ни предложи на други компании в Германия, които имаха проекти да влагат у нас, в България. Те ни потърсиха и след петия вложител за нас знаеше всяка чужда компания, която влизаше в страната. Днес „ Тракия икономическа зона ” е един от най-мащабните стопански планове в страната. Не единствено като повърхност - 10 700 000 кв. м от които 1/3 към този момент заети - само че и по осъществени вложения. За 22 години до момента тук са вложени над 1.5 милиард евро и са разкрити над 30 000 работни места.
- Една огромна компания може да направи своята инвестиция където пожелае, само че има ли място в " Тракия икономическа зона " за дребния и междинния бизнес?
- След влизането на огромните компании в зоната към тях се причисляват техни сътрудници и съпътстващи производства, като по този метод се основава гръбнакът на дребния и междинния бизнес. В ТИЗ имаме 12 компании, международни водачи в своята област, за които работят 50 контрагента - по-малки компании. Тук е действителна симбиозата сред огромния и дребния и междинния бизнес, което благоприятства бизнес средата. Практиката го потвърждава - да вземем за пример една междинна компания като “Уилям Хюз ” от Англия, която очевидно откри положително място за бизнеса си тук. Започна преди 14 години с 20 служащи и 1000 квадратни метра постройка в индустриалната зона край Раковски. Сега към този момент има 200 служащи, инвестицията му надвишава 15 млн. евро, а сградният му фонд е повече от 5000 квадратни метра. За този вложител влизането в икономическата зона означаваше сигурност, познаваемост на изискванията и той уголемява производството си към този момент 4-5 пъти.
В Тракия икономическа зона дребните и междинните компании намират решени съществени проблеми: законодателство, терен, присъединение към другите експлоатационни сдружения, инфраструктура, услуги, които се оферират тук.
Да не пропуснем и цената като фактор за влизане на дребния и междинния бизнес в ТИЗ. Ако един вложител би трябвало да направи инвестицията си “на голо поле ” и в случай че избра да влезе в икономическа зона, втората инвестиция е с към 25 на 100 по-ниска от първата. Това споделя всичко. Икономиите идват от построената инфраструктура, от изчистените права на прилагане или на благосъстоятелност, които към този момент са направени и той ги икономисва. Както и от разхода за време, което бизнесът високо цени.
- Колко служащи ще са нужни на ТИЗ през 2018 година? Правили ли сте някакви предварителни калкулации и по какъв начин ще помогнете на вложителите в тази посока?
- Очакваме отварянето на към 2000 нови работни позиции. Предвид амбициозните проекти на фирмите през тази година могат да бъдат и повече. Само компаниите, с които сега водим заключителни договаряния, ще основат към 500 нови работни места.
За да подпомогнем вложителите в обезпечаване на квалифицирана работна ръка, “Клъстер Тракия икономическа зона ” стартира съоръжение на образователен център с 10 зали за теоретично и 1 за подготвително образование. В него ще се квалифицират и преквалифицират фрагменти за промишлеността.Това е нова услуга, от която ще могат да се възползват вложителите в ТИЗ. Средствата за центъра са по европроект „ Таргетирано развиване и актуализация на клъстерни осведомителни активи “ (ТРАКИА), чийто бенефициент е „ Клъстер Тракия икономическа зона “. Финансирането е по Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020.
- От края на предходната година имате начинания и в агросектора.
- През ноември 2017 година в Тракия икономическа зона публично открихме „ 16+1 Логистичен център и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други артикули “ - Пловдив. Накратко наричаният „ 16+1 Логистичен хъб и павилион “ е първият по рода си в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и има за цел да промотира опциите на стопанските системи на нашите страни и да предизвиква комерсиалния продан с Китай. Инициативата е резултат на общите старания на Министерството на земеделието, храните и горите на Република България, Център за поощряване на съдействието на съдействието в региона на селското стопанство сред Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНССКЦИЕ) и „ Клъстер Тракия икономическа зона ”.
Тази база ще обслужва комерсиалния продан сред 16-те европейски страни и Китай. За да улесним процеса, се надяваме да създадем „ зелен канал “ и логистична съгласуваност сред побратимените общини Шенджен и Пловдив, при който мострите на продуктите са подложени на омекотен режим при импорт-експорта.
Каним българските производители да се възползват от услугите на „ 16+1 Логистичен хъб и павилион “ и онлайн платформата за електронна търговия.
Завършил е Висшия лесотехнически университет-София с инженерна компетентност " Озеленяване ". Председател е на Съвета на шефовете на „ Сиенит холдинг “ АД, първия частен дивелъпър на индустриални зони в България и водач в строителното предприемачество и инженеринг.
- Инж. Панчев, „ Тракия икономическа зона “ към този момент притегли мощни вложители на територията си. Коя ще е „ перлата ” в нея през 2018 година?
- „ Тракия икономическа зона “ (ТИЗ) потвърди през годините, че e едно сполучливо място за вложение. Факт е, че точно в нея през 2018 година ще проработи първият в България цех за самолетни елементи на френската компания „ Латекоер “ (Latécoère), водещ снабдител в самолетната промишленост. Но при започване на 2018-а имаме и друго, с което можем да се похвалим - стартираме с 12 нови плана. Реално още от първия месец на годината имаме информация за над 30 милиона евро вложения. Но по-интересното е, че половината от декларираните нови вложения са на български компании.
- Кои са те?
- Едната е компания „ Биомашиностроене ”, тя се уголемява с логистични площадки и индустриални халета. TVT, която предлага опаковъчни консумативи и машини, ще строи логистика. „ Елко мес ” подвига цех за салами, а “ЕНКО Пластикс ”, която се занимава с пластмасови транспортни опаковки, уголемява производството си. “Интерлинк Груп ” има проекти за логистично хале. Дистрибуторът на медикаменти - компания “Стинг ”, прави хранилища. Традиционно се резервира ползата към „ Тракия икономическа зона “ от страна на немската компания Humanita, която към този момент строи собствен цех за подбиране и преработване на текстил. Също от Kaufland, WilliElbeGelenkwellen, Mecalit - всички те уголемяват базите си тук, VEM е нов вложител, а британската William Hughes прави следващото си уголемение. Това са съответните вложения.
- След 22 години развиване и усилена работа спомняте ли си по какъв начин стартира всичко?
- Първа стартира да работи фабриката за преправка на череши, за потребностите на Ferrero Nahrungsund Genussmittel Industri. Това е немският клон на световноизвестната италианска компания за сладки изделия Ferrero. Местната „ Агри България “ трябваше да доставя български череши за бонбоните Mon Cheri и търсеше подобаваща локация за индустриалната си база. Тогава ги убедихме, че ще се оправим за 10 месеца и по този начин ще могат да отворят за черешовата годишна продукция през юни. И успяхме. Реално с тази фабрика през 1996 година поставихме началото на зона „ Марица ”, част от “Тракия икономическа зона ”. По-късно Ferrero ни предложи на други компании в Германия, които имаха проекти да влагат у нас, в България. Те ни потърсиха и след петия вложител за нас знаеше всяка чужда компания, която влизаше в страната. Днес „ Тракия икономическа зона ” е един от най-мащабните стопански планове в страната. Не единствено като повърхност - 10 700 000 кв. м от които 1/3 към този момент заети - само че и по осъществени вложения. За 22 години до момента тук са вложени над 1.5 милиард евро и са разкрити над 30 000 работни места.
- Една огромна компания може да направи своята инвестиция където пожелае, само че има ли място в " Тракия икономическа зона " за дребния и междинния бизнес?
- След влизането на огромните компании в зоната към тях се причисляват техни сътрудници и съпътстващи производства, като по този метод се основава гръбнакът на дребния и междинния бизнес. В ТИЗ имаме 12 компании, международни водачи в своята област, за които работят 50 контрагента - по-малки компании. Тук е действителна симбиозата сред огромния и дребния и междинния бизнес, което благоприятства бизнес средата. Практиката го потвърждава - да вземем за пример една междинна компания като “Уилям Хюз ” от Англия, която очевидно откри положително място за бизнеса си тук. Започна преди 14 години с 20 служащи и 1000 квадратни метра постройка в индустриалната зона край Раковски. Сега към този момент има 200 служащи, инвестицията му надвишава 15 млн. евро, а сградният му фонд е повече от 5000 квадратни метра. За този вложител влизането в икономическата зона означаваше сигурност, познаваемост на изискванията и той уголемява производството си към този момент 4-5 пъти.
В Тракия икономическа зона дребните и междинните компании намират решени съществени проблеми: законодателство, терен, присъединение към другите експлоатационни сдружения, инфраструктура, услуги, които се оферират тук.
Да не пропуснем и цената като фактор за влизане на дребния и междинния бизнес в ТИЗ. Ако един вложител би трябвало да направи инвестицията си “на голо поле ” и в случай че избра да влезе в икономическа зона, втората инвестиция е с към 25 на 100 по-ниска от първата. Това споделя всичко. Икономиите идват от построената инфраструктура, от изчистените права на прилагане или на благосъстоятелност, които към този момент са направени и той ги икономисва. Както и от разхода за време, което бизнесът високо цени.
- Колко служащи ще са нужни на ТИЗ през 2018 година? Правили ли сте някакви предварителни калкулации и по какъв начин ще помогнете на вложителите в тази посока?
- Очакваме отварянето на към 2000 нови работни позиции. Предвид амбициозните проекти на фирмите през тази година могат да бъдат и повече. Само компаниите, с които сега водим заключителни договаряния, ще основат към 500 нови работни места.
За да подпомогнем вложителите в обезпечаване на квалифицирана работна ръка, “Клъстер Тракия икономическа зона ” стартира съоръжение на образователен център с 10 зали за теоретично и 1 за подготвително образование. В него ще се квалифицират и преквалифицират фрагменти за промишлеността.Това е нова услуга, от която ще могат да се възползват вложителите в ТИЗ. Средствата за центъра са по европроект „ Таргетирано развиване и актуализация на клъстерни осведомителни активи “ (ТРАКИА), чийто бенефициент е „ Клъстер Тракия икономическа зона “. Финансирането е по Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020.
- От края на предходната година имате начинания и в агросектора.
- През ноември 2017 година в Тракия икономическа зона публично открихме „ 16+1 Логистичен център и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други артикули “ - Пловдив. Накратко наричаният „ 16+1 Логистичен хъб и павилион “ е първият по рода си в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и има за цел да промотира опциите на стопанските системи на нашите страни и да предизвиква комерсиалния продан с Китай. Инициативата е резултат на общите старания на Министерството на земеделието, храните и горите на Република България, Център за поощряване на съдействието на съдействието в региона на селското стопанство сред Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНССКЦИЕ) и „ Клъстер Тракия икономическа зона ”.
Тази база ще обслужва комерсиалния продан сред 16-те европейски страни и Китай. За да улесним процеса, се надяваме да създадем „ зелен канал “ и логистична съгласуваност сред побратимените общини Шенджен и Пловдив, при който мострите на продуктите са подложени на омекотен режим при импорт-експорта.
Каним българските производители да се възползват от услугите на „ 16+1 Логистичен хъб и павилион “ и онлайн платформата за електронна търговия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ